Решение № 15694 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2014 г.

Решение № 15694 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1543/1.07.2014 г., постановено по административно дело № 1199/2014 г. Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Йордана Петрова Петрова от с. Градина против решение № РД-47 от 7.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Йордана Петрова срещу разпореждане № 0-15-000-00-00678910/10.01.2014 г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 2.12.2013 г. до 12.01.2014 г. включително по болничен лист № 5684115, серия А-2012 г.; 2) осъдил е Йордана Петрова Петрова да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата в размер на 300 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Йордана Петрова Петрова с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуални правила и в нарушение на материалноправни разпоредби, както и в противоречие с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, които доводи са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, в писмен отговор чрез пълномощника главен юрисконсулт Стоева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да не уважи сезиралата го жалба, Пловдивският административен съд е приел, че към датата от настъпване на "риска бременност" жалбоподателката няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и в случая не отговаря на условията на чл. 48а във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО, за да придобие правото на парично обезщетение при бременност и раждане от фондовете на ДОО за процесния период по представения болничен лист. Съдебното решение е постановено при вярна преценка на релевантните факти и точно прилагане на материалния закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото е установено, че Йордана Петрова е сключила трудов договор на 23.10.2013 г., но не е започнала реално да изпълнява възложената й от работодателя трудова функция, а от същата дата е в отпуск поради временна неработоспособност и няма отработен ден. Съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5". Т. е. законодателят е обвързал статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, както административният орган, така и първоинстанционният съд правилно са приели, че към датата на настъпване на осигурителния риск Петрова няма статут на "осигурено лице" и по отношение на нея не е приложима разпоредбата на чл. 48а от КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация, в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулт едноличен административен орган, издал оспорения пред първата инстанция административен акт, трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, платимо от касаторката, в размер на 300 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,