Решение № 148 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2017 г.

Решение № 148 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК. С молба с вх. № 3272 от 28.03.2018 г., подадена от Х. Г. Х. от [населено място] се иска допълване на решение № 50 от 14.03.2018 г. по гр. д. 2896/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Поддържа се, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху размера на определеното обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ответникът по молбата П. на Р. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за допълване на решението и редовна, подадена е в срока по чл. 249, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение № 50 от 18.04.2017 г. по гр. д. № 73/2017 г. на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Х. Г. Х. от [населено място] против П. на Р. Б., [населено място]. Присъдена е сумата 50000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2015 г. За разликата до предявения му размер от 80000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване изцяло с определение № 1049 от 13.11.2017 г. по касационна жалба вх. № 2376 от 21.04.2017 г. на П. на Р. Б. срещу решението в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 50000 лева и по касационна жалба вх. № 3136 от 25.05.2017 г., с която ищецът Х. Г. Х. го е обжалвал в отхвърлителната му част. С решение № 50 от 14.03.2018 г. по гр. д. 2896/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, въззивно решение № 50 от 18.04.2017 г. по гр. д. № 73/2017 г. на Варненски апелативен съд е отменено в частта му, с която предявеният от Х. Г. Х. от [населено място] против П. на Р. Б., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 50000 лева до 80000 лева и П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Х. Г. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН ] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 30000 (тридесет) хиляди лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В останалата му част въззивното решение е оставено в сила. При постановяване на решението съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради което решението следва да бъде допълнено по реда на чл. 249, ал. 1 ГПК. Лихвата върху обезщетението за вреди от незаконно обвинение е дължима от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на инкриминираните деяния (т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС). Присъда от 12.02.2014 г. по н. о. х. д. № 693/2013 г. на Варненски окръжен съд, с която ищецът е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК е влязла в сила на 19.06.2015 г., от която дата следва да бъде присъдена законна лихва върху определеното на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение от 30000 хиляди лева. Съдът констатира, че в диспозитива на решението си е потвърдил въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 50000 лева, без да впише, че потвърждава решението и в частта му, с която е присъдена дължимата върху обезщетението законна лихва. Формираната в мотивите на решението воля е въззивното решение да бъде потвърдено изцяло в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и лихви върху обезщетението, поради което допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение