Решение № 2797 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2013 г.

ВАСVI отделение26.02.2014 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5446 от 12.08.2013 г. по адм. д. № 2082/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2797 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Русин Живов Пантев, от гр. София, срещу решение № 5446 от 12.08.2013 г. по адм. д. № 2082/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.. Ответникът - Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване", моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5446 от 12.08.2013 г. по адм. д. № 2082/2013 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав, е отхвърлил жалбата на Русин Живов Пантев, от гр. София, против Решение № РО-223 от 11.04.2012 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3206236845 от 28.01.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Столично управление "Социално осигуряване". Съдът е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане представляват правилни и законосъобразни административни актове, по отношение на които не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 АПК. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Производството по адм. д. № 2082/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав, е образувано при условията на чл. 226 АПК, след постановяване на решение № 2209 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 14736/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. С цитираното решение е отменено решение № 5527 от 22.10.2012 г. по адм. д. № 4051/2012 г. по описа на Административен съд - София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите към отменителното решение, Върховният административен съд е приел, че оспорването на Пантев не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 АПК за форма и съдържание. Съдът не е разяснил делото от фактическа страна, тъй като не е положил усилия за изясняване на въпроса кои всъщност са спорните периоди осигурителен стаж, за които оспорващият счита, че са неправилно зачетени или неправилно категоризирани при определянето и изчисляването на пенсията му. Прието е, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 151, ал. 1, чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 АПК, както и необоснованост на съдебния акт. При новото разглеждане на делото от друг съдебен състав следва да се започне с изясняването на въпроса кои периоди осигурителен стаж оспорва жалбоподателят, с какви аргументи и въз основа на какви доказателства. Така цитираните мотиви на ВАС по същество представляват указания по смисъла на чл. 224 АПК и са задължителни за първоинстанционния съд при по-нататъшното разглеждане на делото. Новият решаващ състав на Административен съд - София-град се е съобразил с указанията на ВАС и с разпореждания от 6.03.2013 г. и от 19.03.2013 г. е изискал от оспорващия уточнения на жалбата. Това Пантев е сторил с молба от 4.04.2013 г. В нея изрично са посочени периодите и от коя категория следва да се зачете положеният от него труд. Те са, както следва: 19.05.1965 г. - 01.11.1967 г., претендира се I категория труд, вместо признатата II категория; 1.02.1973 г. - 21.05.1974 г., претендира се I категория труд, вместо признатата II категория; 25.07.1974 г. - 15.01.1975 г., претендира се II категория, вместо признатата III категория; 23.06.1977 г. - 31.12.1977 г., вместо III категория да се зачете като II категория. Правилно съдът е подложил на преценка категоризирането на труда на оспорващия само за цитираните периоди, с което е изпълнил посочените по-горе указания на ВАС. При така определения предмет на спора, както и с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК, настоящият състав на ВАС не обсъжда други периоди осигурителен стаж. За периода 19.05.1965 г. - 1.11.1967 г., през който жалбоподателят е работил като "машинен шлосер" (подготовка кадри) в ТТЛ - Топлотехническа лаборатория, видно от трудова книжка № 1 от 15.09.1957 г., удостоверение № УП-2 от 3.09.2010 г. и личните картони, правилно съдът е приел, че трудът следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория по т. 66е ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 4, б. "в" ПКТП изисква лицата да извършват ремонт, монтаж, строителство, реконструкция и модернизация в производствата, цеховете и заводите на фирмата "Кремиковци" и фирмата "Стомана", включени в раздел първи. Шлосерът е металоработник, който се занимава предимно с ръчна обработка (виж Речник на чуждите думи стр. 743, издателство "Елпис" 1995 г.). Дори при машинния шлосер обработката на изделия и детайли да се извършва машинно, то характерът на труда не съвпада с тези трудови дейности, посочени в т. 4, б. "в" ПКТП (отм.). В текстовете на т. 6а ПКТП изчерпателно са изброени рудниците, заводите, цеховете, базите и участъците на Фирма "Кремиковци", както и длъжностите в тях, за които труда се категоризира от I категория. Длъжността "машинен шлосер" в Топлотехническа лаборатория не попада в записа на т. 6а ПКТП. Работещите във Фирма "Кремиковци" (площадки Ботунец и Кремиковци), извън посочените, се пенсионират при условията на т. 66е ПКТП (отм.), както правилно е преценил първоинстанционният съд. Видно от трудова книжка № 1 от 15.09.1957 г., през периода 1.02.1973 г. - 21.05.1974 г. Пантев работи като "майстор по производство" в Механичен цех. Според разпоредбата на т. 6и, б. "т" ПКТП (отм.), от първа категория е трудът на работещите в този цех термисти, запойчици на твърди сплави и ковачи, какъвто жалбоподателят не е бил. Записът в трудовата книжка, който е в смисъл, че трудът е от I категория, е в противоречие с цитираната разпоредба. През периода 25.07.1974 г. - 15.01.1975 г., трудът е полаган в ДСП "Енергоремонт", като старши майстор. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази длъжност не е сред посочените в раздел втори ПКТП (отм.) и на лицето не може да бъде призната втора категория труд. Разпоредбата на т. 8г ПКТП (отм.) обхваща специализираните звена на "Енергоремонт" ("котелен", "въглеподаване", "сгуроизвоз", "пещоремонт и изолация"); заварчици и монтьори на турбинно оборудване от цех "Турбинен" (включително и тези професии от "Енергоремонт"); работници в цех "КИП и А" и цех "Електрически" в ТЕЦ "Република", ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Първа комсомолска" и ТЕЦ "Марица-изток 2" - 600 МВТ, и тези от специализираните ремонтни звена на "Енергоремонт". Жалбоподателят не е доказал да е работил в цитираните звена и на посочените длъжности. През периода 23.06.1977 г. - 31.12.1977 г. Пантев работи като майстор - специалист, шлосер в БОДК, според записа в трудовата книжка. Цитираният труд не може да се зачете като такъв по т. 26 ПКТП, тъй като този текст се отнася до строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство. За периода 1.01.1978 г. - 1.07.1992 г., през който Пантев работи като строителен работник - монтажник В и К в БОДК, му е призната II категория труд. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът по касация не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,