Решение № 3416 от 3.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение 4137/21.06.2022 г., постановено по адм. д. 137/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно. От конкретните оплаквания е възможно да се обоснове като наведено касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост. Подробни съображения относно законосъобразността на атакуваната пред първата инстанция заповед са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение само за касационната инстанция. Ответната страна Г. Кулева оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 4137/21.06.2022 г., постановено по адм. д. 137/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 8121К-12508/16.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в частта й на Раздел I, т.1, с която е разпоредено да не се изплаща на Г. Кулева, в качеството й на началник на отдел Управление на държавната собственост и строителство, индивидуална парична награда за 2021 г. и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл в законен състав по процесуално допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване акт. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че Заповед 8121з-1477/10.11.2021 г. на министъра на вътрешните работи са наградени с индивидуална парична награда в размер на 650 лв. всички действащи служители на МВР, включително Г. Кулева, която я е получила заедно с месечното си възнаграждение за м. декември 2021 г. В тази заповед са посочени критерии за определяне на служителите, които не се награждават, а именно тези от тях, които са с наложени дисциплинарни наказания в периода 01.01.2021 г. до издаване на заповедта, отстранени от длъжност, без действително отработени в МВР най-малко 6 месеца за периода от 01.01.2021 г. и изрично е посочено, че изплащането на конкретните размери на паричната награда става без да се издават персонални заповеди, а само въз основа на тази заповед и списъци на служителите, утвърдени от ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. С атакуваната пред първата инстанция заповед от 16.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е наредил на седем индивидуално определени служители на МВР, включително Г. Кулева, да не се изплаща индивидуалната награда, съгласно предходната му заповед от 10.11.2021 г. Решаващият съд е обсъдил доклад рег. 8121р-22463/16.12.2021 г. на заместник министър на вътрешните работи, който е посочен като основание за издаване на оспорената заповед, за да мотивира законосъобразен извод, че фактите, описани в него не са новонастъпили, а ако не са били установени преди 10.11.2021 г. непълнотата се дължи на неизпълнение на задълженията по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Допълнително и изрично АССГ е обосновал извод, че конкретните фактически обстоятелства, изброени в този доклад, не е възможно да бъдат определени като такива от значение при формиране на волеизявлението за изплащане на парична награда на действащите служители на МВР, които не са изключени по изброени критерии, каквито твърдения няма и не се установява да са относими към Г. Кулева. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е определил правната същност на оспорената пред него заповед, а именно като акт, с който се възобновяване производство по издаване на необжалван, породил благоприятни последици за Г. Кулева акт, който е отменен от неговия издател без да са налице предпоставките на чл. 99 от АПК. Действително, както се твърди и в касационната жалба, министърът на вътрешните работи е компетентен орган и разполага с правомощие да награждава служителите на МВР, който упражнява при условията на оперативна самостоятелност и в случая го е направил със Заповед 8121з-1477/10.11.2021 г. Изрично министърът се е разпоредил, че тази негова заповед се отнася до всички действащи служители на МВР (с определени изключения по зададени критерии), а ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР съставят поименни списъци на наградените служители, за които не се издава персонална заповед за награждаване. В този смисъл доводите в касационната жалба, че с атакуваната пред АССГ заповед министърът на вътрешните работи само е изменил списъка, утвърден от директора на дирекцията, от която са поименно изброените служители, включително Г. Кулева, не съответства както на съдържанието както на заповедта от 10.11.2021 г., така и на тази от 16.12.2021 г. Очевидно е при съвместно тълкуване на двете заповеди, че с втората се отнемат придобити с първата права, поради което правилно първоинстанционният съд е определил правната същност на заповедта от 16.12.2021 г., независимо, че в нея не е посочено конкретно правно основание за издаването й цитираният в нея чл. 33, т. 9 от ЗМВР определя само формата, в която е възможно министърът да упражнява своите правомощия, но не и материалноправно или процесуално основание за пораждането им. Законосъобразно АССГ е разгледал възможните хипотези, при които издателят на необжалван административен акт да издаде друг със съдържание, което заличава изцяло породените от стабилизирания акт правни последици. При този анализ обосновано съдът е достигнал до извод, че докладът на заместник министъра на вътрешните работи не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за издаване на заповедта от 10.11.2021 г., които при решаване на въпроса с награждаването на Г. Кулева не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Следователно непълнотата на доказателства, която е в резултат от служебното положение на наградения служител, в каквато насока са основните доводи в касационната жалба, не е възможно да бъде отнесена към основанието по чл. 99, т. 2 от АПК, защото се твърдят факти, които са съществували и преди издаване на заповедта от 10.11.2021 г. и не са нови. Останалите основания по чл. 99 от АПК са напълно неотносими към случая, поради което и не са обсъдени в детайли от първата инстанция. Налага се извод, че при правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен извод за отмяна на оспорената пред него заповед. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора има право да й бъдат възстановени от бюджета на МВР в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение