Решение № 11144 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационната жалба, подадена от Х. М. А. И., гражданка на Сирия срещу решение 2170/27.05.2024 г. по адм. дело 396/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 5488/12.04.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства, се установява че не са налице изискуемите предпоставки на закона за предоставяне бежански или хуманитарен статут на лицето. Счита че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. М. А. И., гражданка на Сирия, срещу решение 5488/12.04.2024г. на председателя на ДАБ, с което последният отказва да предостави на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представена е и справка ЦУ-1082/10.04.2024г. и ЦУ-1091/12.04.2024г. относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска република и в Република Турция. Въпреки противоречивата информация, дадена при проведеното интервю, в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото съдът е установил, че Х. М. А. И. е пребивавала в Турция от 2012г.. Четирите ѝ деца са родени в Турция и за раждането им е бил даван документ, поради което именно самата жалбоподателка твърди, че е нямала проблеми. Съставът е посочил за правилно приетото от органа, че И. легално е пребивавала в Турция, както и са обсъдени всички факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила. Сметнал е, че няма нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Съдът е посочил, че при съобразяване на всички заявени от търсещата закрила факти от личната й бежанска история и при анализа на същите, административният орган правилно е възприел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на Х. М. А. И. преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната по произход или в Турция, където е живяла последно. Според съда, не се установява спрямо чужденката да е осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Съставът е приел, че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход и третата държава - Турция. АС Хасково е намерил за правилен извода на органа, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на пар.1, т.9 от ДР на ЗУБ, където не е установен и не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на което може безпрепятствено и трайно да се ползва в Турция от ефективна закрила. За да отхвърли жалба, първоинстанционният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от административния съд извод, че правилно на чуждата гражданка е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденката, тя е напуснала Сирия и Турция по собствена воля, в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в тази държава, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство, както и пред съда, а още по-малко са представени доказателства за това. Неоснователно е касационното възражение, че Турция не представлява трета сигурна държава за нея. Съобразно легалната дефиниция на понятието "трета сигурна държава", въведена в горепосочената допълнителна разпоредба от ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. При данните по делото законосъобразно, председателят на ДАБ е разгледал въпроса дали Турция би могла да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и е дал положителен отговор. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. Безспорно е установено по делото, че чужденката е пребивавала безпроблемно и необезпокоявано месеца в Турция, където е родила и децата си, преди да подаде молба за закрила в България. Видно и от представената пред касационната инстанция справка изх. ЦУ-2017/27.09.2024 г. относно Република Турция, обсъдена в контекста на горепосоченото нормативно определение на понятието, дадено в § 1, т. 9 ДР на ЗУБ, сочи на правилно формирания от извод, че Турция е трета сигурна държава за чуждата гражданка. При това правилно в първоинстанционното решение, а преди него и в административния акт, е преценено, че при наличието в разглеждания случай на трета сигурна за чужденеца държава, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, независимо от наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата му по произход. Оплакванията на касатора в противоположния смисъл, включително и относно спазването на принципа на забрана за връщане в третата сигурна държава, са неоснователни. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение