Решение № 8963 от 27.9.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Иваново чрез процесуалния му представители юрк. Д. Славова, срещу решение 84/20.03.2023 г. постановено по адм. дело 349/2022 г. на Административен съд Русе, с което по жалба на К. Пенева е изменено решение 482 на Общински съвет Иваново за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС на имот частна общинска собственост. С касационните жалби са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на административния съд са неправилни, като са обосновани в противоречие с доказателствата, налични в кориците на делото. Прави искане съдебният акт да бъде отменен като неправилен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът К. Пенева, чрез процесуалния си представител адв. К. Кожухарова в депозиран писмен отговор на касационна жалба е изразено становище за неоснователност на същата. При изложени съображения прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение 482 на Общински съвет Иваново, с което е одобрена пазарна оценка в размер на 12780,00 лева без ДДС за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС на имот частна общинска собственост, представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-380 с площ 1100 кв. м., в кв. 2 по регулационния план на село Нисово, община Иваново, област Русе. Оспорващата е възразила, че определената с решението на общинския съвет оценка е незаконосъобразна, като изключително завишена. Твърдяла, че не е било взето предвид обстоятелството, че отстъпеното право на строеж, въз основа на което е изградена притежаваната от нея постройка в имота, е учредено преди 1996 г. и за него намира приложение отменената разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността /отм. ДВ бр. 33/1996г./, според която правото на строеж включва и правото на ползване на незастроената част от земята. Поискала е изменение на решението на Общински съвет Иваново в оспорената част като размерът на пазарната оценка да бъде определен от вещо лице в хода на съдебното производство. По искане на страната за изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-оценителна експертиза, която да съобрази реализираното вече право на строеж и неговия обем. Даденото заключение било оспорено от административния орган. Съдът установил, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законоустановените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, вр. чл. 35, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от ЗОС, както и чл. 53, ал. 1 от Наредба 10 на Общински съвет Иваново и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Съдът приел възраженията за нарушаване на материалния закон тъй като одобрената с обжалваното решение на общинския съвет оценка не отговаря на законовите изисквания, не е обоснована с реално осъществени разпоредителни сделки и е изключително завишена. Счел, че особеностите на процесния имот са отразени най-точно именно в приетата по делото допълнителна оценителна експертиза в частта й по т. 3/л. 175/. По тези съображения, приел че решението на Общински съвет Иваново, в оспорената част, следва да бъде изменено, като размерът на пазарната оценка на недвижимия имот бъде определен в съответствие със заключението на вещото лице по т. 3 от приетата допълнителна съдебно-оценителна експертиза в размер на 5221,81 лева без ДДС. Обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в несъответствие с данните по делото. Съдът е обосновал изводите си единствено и само на заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза, без да обсъди експертната оценка в административното производство. Решението е необосновано относно фактическите му изводи, които се отклоняват от доказателставата. Съдебно-оценителна експертиза неправилно е кредитирана от съда, като пълна и подробно обоснована. Заключението на вещото лице не става обвързващо доказателство по делото. Съдът не е бил длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следвало да прецени доказателствата му сила съобразно с неговата обоснованост. Следва да се посочи, че начинът за определяне на размера на пазарната стойност, въз основа на която да се осъществи разпоредителната сделка е този по реда на Глава четвърта "Придобиване и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост" и по конкретно чл. 41, ал. 2 ЗОС, според който разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Видно експертната оценка на имота в административното производство не е по ниска от данъчната оценка на имота - 2 006,40 лева. Същата е изготвена от лицензиран оценител. Базирана е на професионални методи на оценяване, обоснована, мотивирана и определена при правилно приложение на материалния закон, както и че при изготвянето й е взето обстоятелството на изградената постройка в имота. Съдът е следвало да прецени, че оценителският доклад в административното производство е следвал определeна методология, формат и изисквания, и е изготвен към определен момент. Определянето на пазарна оценка на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания за одобряване на продажната цена. Направеният от съда извод, че така определената пазарна цена е значително завишена, е неправилен. Изготвената в административното производство оценка представлява справедлива пазарна стойност на процесния имот. При нея пазарната стойност на имота е определен чрез използване на метода пазарни сравнения (аналози) и въз основа на посочена формула за изчисление и е определена пазарната стойност на имота в размер на 12 780,00 лева, която цена според настоящия съдебен състав не противоречи на закона и не е значително завишена. Относно извода на съда за липса на реално осъществени разпоредителни сделки, следва да се вземе предвид, че при липса на вписани сделки в службата по вписванията по местонахождението на имотите следва да се вземат предвид офертните сделки като пазарен аналог за определяне на справедлива пазарна цена с прилагане на корекционните коефициенти, каквато е практиката на Върховния административен съд. Предвид изложеното по-горе, административният орган не е допуснал нарушения на материалноправните норми и е формирал обосновани правни изводи. На това основание настоящото решение е неправилно, и като такова следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което жалбата срещу решението на Общински съвет Иваново да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно и следва да бъде уважено, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,