Решение № 14342 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2019 г.

Решение № 14342 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Русе против решение № 24 от 08.02.2019 г., постановено по адм. д. № 252/2017 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Г. Малинова, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе отменя заповед № РД-01-1289/31.05.2017 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 224а, ал. 1, 2, 3 и 4 вр. чл. 224, ал. 1, т. 5, чл. 223, ал. 1, т. 3 и чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, спира изпълнението и забранява достъпа до строеж "Жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и ВиК отклонения", находящ се в УПИ Х-1413, кв. 261 по плана на гр. Русе. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, което обосновава и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на Г. Малинова и води до невъзможност за изпълнение на указанията, дадени в административния акт. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за процесния строеж е издадено разрешение за строеж и е одобрен инвестиционен проект. Съставен е акт образец 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството поради подробно посочения в същите причини. Протоколът напълно съответства с изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и в същия е посочено, че за осигуряване на здравината, пространствената устойчивост и консервирането на строежа следва да се изгради временен покрив на к + 8, 90 с указания за начина на изпълнението му. В последствие е съставен и акт образец 11 за продължаване на строителство. Установено е, че при спиране на строителството строежът е без изграден мансарден етаж съобразно одобрения инвестиционен проект, а изградения покрив не съответства на последния. В оспорената заповед е посочено, че по проект сградата е 4 етажна, като четвъртия етаж е мансарден. На място са реализирани 3 етажа, а покривът не съответства на одобрения инвестиционен проект. Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ – съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, изразяващо се в промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. В административният акт е посочено, че строителството, спряно със заповедта, може да продължи с разрешение на кмета на общината, като следва да се отстранят причините, довели до спирането му и в 60 дневен срок от влизане на заповедта в сила да се представят, документи съобразно изискването на ЗУТ, които да доказват, че констатираните нарушения са отстранени. Така дадените указания не съответстват на изискванията на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ, тъй като същите са общи и само формално са дадени такива, което е равнозначно на липса на указания по смисъла на цитираната разпоредба. От същите не става ясно какви действия следва да предприеме Малинова и какви документи да представи, за да отстрани причините за спирането на строежа. Нормата е императивна и неизпълнението и обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като поставя в невъзможност нейния адресат да изпълни заповедта. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 224а, ал. 4 ЗУТ, съгласно което строителството, спряно със заповедта по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна. В случая строителството е спряно на основание чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ и указанията следва да са подробни съобразно цитираната норма. От изложеното следва, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обосновава неговата незаконосъобразност. Ето защо като прави извод в този смисъл Административен съд гр. Русе постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Русе да заплати на Г. Малинова сумата 1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,