Решение № 5975 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2013 г.

Решение № 5975 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 191 от 23.1.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2406 по описа за 2012 г. С него е отменено решение № 181 от 4.7.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Димка Иванова Тенчева от гр. Първомай срещу разпореждане № Ра-1286 от 27.4.2012 г. на ръководител на ПО при РУСО-Пловдив за събиране от нея на сумата 2431,75 лв. главница за периода 17.9.2007 г. -31.10.2008 г. и лихви в размер на 1315,18 лв. към 27.4.2012 г. и е осъдена на разноски. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което претендира отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата бъде отхвърлена. Иска и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът - Димка Иванова Тенчева от гр. Първомай, чрез пълномощника адвокат Топузова я оспорва в представен писмен отговор по жалба от 25.2.2013 г., като прилага писмени доказателства към отговора и претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е разгледал като първа съдебна инстанция решение № 181 от 4.7.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Димка Иванова Тенчева от гр. Първомай срещу разпореждане № Ра-1286 от 27.4.2012 г. на ръководител на ПО при РУСО-Пловдив за събиране от нея на сумата 2431,75 лв. главница за периода 17.9.2007 г. -31.10.2008 г. и лихви в размер на 1315,18 лв. към 27.4.2012 г. От фактическа страна е установил следното: Със заявление от 10.12.2007 г. от Димка Тенчева е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 72 от КСО на основание решение на ТЕЛК от 1.11.2007 г. Това решение на ТЕЛК е било оспорено от медицинската комисия пред НЕЛК, която със свое решение от 15.10.2010 г. е отменила решение на ТЕЛК и върнала преписката за ново произнасяне от долустоящия орган. От своя страна ТЕЛК призовала лицето да се яви пред нея на дата 19.1.2011 г. и предвид неявяването на жалбоподателката е прекратила процедурата по освидетелстване. Това дало основание на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив с разпореждане по протокол № ПР-741 от 20.3.2012 г. да отмени разпореждането си от 13.8.2009 г. и да откаже отпускането на пенсия. С цитираното разпореждане от 13.8.2009 г. в хода на производството пред административния орган и на основание изменение на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО до влизане в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, се изплаща пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, считано от датата на придобиване на правото, съгласно обжалваното експертно решене за трайно намалена работоспособност. Пенсията е отпусната, считано от 17.9.2007 г. със срок на инвалидност до 1.11.2009 г. в минималния размер. Въз основа на разпореждането от 20.3.2012 г. е издадено обжалваното разпореждане от 27.4.2012 г., с което е разпоредено възстановяване на получените суми в минимален размер на пенсията за инвалидност. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че сумите са получени добросъвестно и не подлежат на връщане. От една страна е прието, че съгласно чл. 95, ал. 1, т. 2 от КСО длъжностното лице по чл. 98 може да спре пенсията, а по чл. 96, т. 4 - може да я прекрати с изтичане на срока, за който е отпусната. Прието е, че в нарушение на тези разпоредби, длъжностното лице е отменило неправилно разпореждането си за отпускане на пенсията, а от друга страна - ТЕЛК неправилно е прекратила производството поради неявяване на жалбоподателя като е следвало да издаде решение по документи. Всички тези действия на органа, наред със забавяне на производството и издаване на решение от НЕЛК значително след срока за произнасяне и отпуснатата пенсия за инвалидност в минимален размер на законово основание, съдът е приел за достатъчно, за да бъде изведен извод за добросъвестно получаване на сумите. По делото е установено, че за времето на производството пред административния орган е било отпуснато и обезщетение за безработица, което е било възстановено, върнато с цел избягване на неоснователно получени суми за пенсия и обезщетение за безработица едновременно. Решението е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба за нарушение на процесуалните правила и необоснованост са неоснователни. Съдът е установил по безспорен начин всички факти от значение за правилното разрешаване на спора. От правна страна са изведени изводи в съответствие с приложимия материален закон. По спорния предмет относно възстановяване на изплатената сума за пенсия и лихви за периода 17.9.2007 г. - 31.10.2009 г. съдът правилно е приел, че получаването на сумите е добросъвестно и на законово основание от Димка Иванова Пенчева. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. Съдът е анализирал поведението на жалбоподателката, с оглед доказателствата по делото и поведението на органа в производството пред него и е извел обосновани правни изводи за добросъвестност при получаване на отпуснатата пенсия за инвалидност в минималните им размери. Действията на ТЕЛК, която неправилно е прекратила производството пред нея за освидетелстване на лицето и действията на длъжностното лице, отменило на това основание разпореждането си за отпускане на пенсията за инвалидност в минимални размери, правилно съда е преценил като такива не могат да повлияят на извода, че сумите са били получени добросъвестно. В такава посока следва да бъде ценено и поведението на жалбоподателката Димка Тенчева, възстановила сумите по полученото обезщетение за безработица. В смисъла на горните разсъждения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора дължи разноски на ответницата своевременно поискани и доказани в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение