Решение № 13703 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2010 г.

Решение № 13703 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на областен управител на област с административен център Благоевград против решение № 682 от 03.12.2009 г. по адм. дело № 760/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлено оспорването, обективирано в заповед № ОА-1477 от 07.09.2009 г. на областния управител на Област - Благоевград, на решение № 285 по Протокол № 28 от 28.08.2009 г. на Общински съвет - Симитли. Излага доводи, че решението е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Излага, че неправилно съда се е позовал на чл. 5 от ЗОС, след като акта за общинска собственост няма правопораждащо действие, поради и което общинският съвет не е имал правомощие да се разпорежда с имот публична общинска собственост, за което има данни по делото, поради и което е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗОС. Смята, че имота е с публичен характер по силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 във връзка с ал. 5 от Закона за пътищата. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени решението на общинския съвет като незаконосъобразно. Ответникът - Общински съвет - Симитли, чрез процесуалния си представител адв. Дуков оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на жалбата. Излага, че съдът е формирал изводите си за законосъобразност на обжалваното решение без да изясни и обсъди част от наличните данни, което е дало отражение върху правилното приложение на материалния закон, като не е изследван въпросът какво е било предназначението и вида на собствеността на земеделската земя, предмет на разпореждане с процесното решение на общинския съвет за продажбата му чрез публичен търг. Смята, че при посочено правно основание на придобивния способ - чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е необходимо да има и решение на ОС "Земеделие" по реда на чл. 19 от същия закон, с който акт е възможно да се установи какво е било предишното състояние на имота и дали същият е съществувал като мера или пасище, като последните визират публичния му характер. Излага, че от друга страна, отразеният в АЧОС начин на трайно ползване на имота като друга пътна територия налага констатацията, че по законово определение и предназначение - чл. 3, ал. 2 от ЗОС - конкретният имот следва да се определи като публична собственост на общината. Твърди, че представеният по делото АЧОС, който е официален констативен документ не притежава правопораждащо действие, е издаден в нарушение на императивни нормативни изисквания, тъй като по силата на закона собствеността върху земята би следвало да се определи като публична. Излага, че като е взел решение за разпореждане с имот, попадащ в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗОС, общинският съвет е постановил незаконосъобразно решение, поради което оспореното решение на Административен съд - Благоевград следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото се върне на друг състав за ново разглеждане. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 682 от 03.12.2009 г. по адм. дело № 760/2009 г. на Административен съд - Благоевград, е отхвърлено оспорването на решение № 285 по Протокол № 28 от 28.08.2009 г. на Общински съвет - Симитли, обективирано в заповед № ОА-1477 от 07.09.2009 г. на областния управител на Област - Благоевград, постановена на основание чл. 31, ал. 1, т. 5 и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 45, ал. 4 и ал. 11 от ЗМСМА. След като е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, при напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорения индивидуален административен акт на Общински съвет - Симитли е законосъобразен, поради което е отхвърлил оспорването. Правилно административният съд е разгледал спор за контрол за законосъобразност на решение на Общински съвет - Симитли в производство по чл. 32, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 45, ал. 4 и ал. 11 от ЗМСМА, който областния управител упражнява в съответствие с чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията върху всички актове и действия на органите на местно самоуправление и местна администрация, ако с решението се нарушава закон. Разпореждането със собственост на общината следва да се извършва при спазване на материалноправните и процесуалните норми, защото това е законовата гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общината. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност и необоснованост, поради несъобразяване от съда забраната на чл. 7, ал. 2 от ЗОС, както и доказателствата, че предмет на разпореждане на общинския съвет е имот, който няма характер на частна общинска собственост, а представлява държавен имот или имот публична общинска собственост. Правилно административният съд е установил, че с оспореното от областния управител решение № 285 по Протокол № 28 от 28.08.2009 г. на Общински съвет - Симитли, с което е потвърдено решение № 281 по Протокол № 27 от 31.07.2009 г. на Общински съвет - Симитли, е извършено разпореждане в съответствие с чл. 35, ал. 1 от ЗОС, с поземлен имот № 000816 по КВС, с начин на трайно ползване "др. пътна територия", находяща се в м."Драката", землище гр. Симитли, с площ от 3,065 дка, ЕКАТТЕ 66460, при граници подробно описани. Не се спори от страните, че по отношение на имота е съставен акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 249 от 20.07.2009 г. от кмета на Община - Симитли на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 56, ал. 1 от ЗОС. Оспорването на областния управител е свързано с неправилното съставяне на АЧОС и липса на основание за придобиването му, като претендира, че имотът е държавна собственост в съответствие с чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, а в хода на производството е твърдял, че имота е публична общинска собственост. За изясняване на спорните обстоятелства съдът е назначил съдебно - техническа експертиза, от която се установява, че процесният имот е отразен за първи път в КВС по ЗСПЗЗ, която е влязла в сила /ДВ, бр. 19 от 02.03.1999 г./ и записан в регистъра на собствениците като "Общинско, Кметство", и е посочен начин на трайно ползване "Др. пътна територия", с площ от 3, 065 дка. СТЕ е установила, че имотът не е бил записван на друг собственик по регистрите на други действащи планове. В съдебно заседание от 03.11.2009 г. вещото лице е уточнило, че имотът на място е "необработваема земя, в единия ъгъл (североизточния ъгъл) има струпани строителни материали - бетонови колони, а в другата част е видимо необработваема и се пресича от един черен път, който води в съседство към образувана кариера". Правото на собственост върху общински имоти се установява в съответствие с чл. 5 от ЗДС като общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но няма правопораждащо действие. Следователно АОС има констативен, а не конститутивен характер. Обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай е съставен АЧОС № 249 от 20.07.2009 г. от кмета на Община - Симитли на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 56, ал. 1 от ЗОС, с който процесният имот е определен за частна общинска собственост. В съдебното производство актът не е оспорен по надлежния ред и констатираните с него обстоятелства относно вида на частната общинска собственост имат доказателствена сила, която не е оборена. Съдът правилно се е позовал на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, след като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че процесният имот принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. С чл. 3, ал. 2 от ЗОС са определени имотите публична общинска собственост, които се определят от общинския съвет в съответствие с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОС. В съответствие с чл. 7, ал. 2 от ЗОС имотите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. С оспореното решение № 285 по Протокол № 28 от 28.08.2009 г. на Общински съвет - Симитли, с което е потвърдено решение № 281 по Протокол № 27 от 31.07.2009 г. на Общински съвет - Симитли, е извършено разпореждане в съответствие с чл. 35, ал. 1 от ЗОС, с поземлен имот № 000816 по КВС, за който имот е съставен АЧОС № 249 от 20.07.2009 г. и по отношение на който е допустимо разпореждане в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ЗОС. В съответствие с чл. 60, ал. 1 от ЗОС при промяна на характера на собствеността от публична в частна или обратно се съставя нов акт, като това обстоятелство се отбелязва в новия и в стария акт и в регистрите, а съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика, а в съответствие с ал. 2 споровете за материално право се решават по съдебен ред по пътя на общото исково производство. В случая не са предприемани действия за промяна характера на общинската собственост от частна в публична и не са установени други материални права върху процесния имот. В случая административният съд правилно е приел, че след като имотът е актуван като частна общинска собственост, споровете относно собствеността, включително и вида публична общинска или държавна собственост, с оглед претенциите на жалбоподателя, следва да се решават по общия исков ред. Неоснователни са възраженията във връзка с чл. 10в, ал. 5 от ЗСПЗЗ и чл. 8, ал. 3, във връзка с ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/. Приложението на чл. 10в, ал. 5 от ЗСПЗЗ се отнася за земи, по отношение на които не може да се възстанови собствеността, поради наличие на обстоятелства посочени в предходните алинеи на разпоредбата, които са предмет на отделно производство на придобиване, респ. установяване придобиване на собствеността от държавата на това основание. Самото позоваване от касатора на чл. 10в, ал. 5 от ЗСПЗЗ не обуславя извод за придобита собственост в полза на държавата по отношение на процесния имот, а такива могат да се претендират по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗОС. В съответствие с чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост, като собствеността се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5 от ЗП. В съответствие с чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗП, законът не се прилага по отношение - "селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи". В конкретният случай не са налице данни, че процесният имот представлява общински път и има елементите по чл. 5 от ЗП, а отбелязването по НТП за "Др. пътна територия", както и отразяването му по КВС, обуславя извода, че имотът няма характер на общински път, респ. да обуславя актуването му като публична общинска собственост, а е земеделска земя. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не се установи наличие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, като административният съд правилно е отхвърлил оспорването. Предвид на изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,