Решение № 1615 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. Т., чрез процесуален представител, срещу решение 3140/04.04.2024г. постановено по адм. дело 162/2024г. на Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Навеждат се доводи за постановено обжалвано решение в нарушение на материалния закон отменително основание съгласно т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пълмед ООД /УМБАЛ Пълмед ООД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС- Пловдив е отхвърлил жалбата на Т., против отказ на УМБАЛ Пълмед ООД, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, обективиран в писмо с изх.06-04-18 от 02.01.2024г. на управителя на УМБАЛ Пълмед ООД, да бъде предоставено на жалбоподателя безплатно копие от цялата му медицинска документация. За постанови този резултат АС- Пловдив е приел, че спорът е относно неправилното тълкуване от администратора на лични данни на разпоредбите на чл.12, §5, изр. 1 и чл.15, §1 и §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламента), както и Решението на СЕС по дело С-487/21, относно задължението му за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието за искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от посочения регламент. При извършената проверка по чл.168 АПК съдът е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение спазване материалноправните разпоредби съдът е приел, че националната правна уредба е изцяло съобразена с изискванията на чл.12, §5 и чл.15, §1 и §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като правото на субекта на данни да получи безплатно първо копие от личните му данни, предмет на обработване е регламентирано в разпоредбата на чл.322 от НРД-2023г., и това право е гарантирано с приемането на Наредба Н-6 от 21.12.2022г. за функционирането на Националната здравно информационна система. Съдът е счел за неподкрепени с доказателства твърденията на жалбоподателя Т., че не са му представени нито епикризата, нито копия от изследванията, направени при престоя му в отделението по Ортопедия и травматология на УМБАЛ Пълмед ООД. Според АС- Пловдив при даденото разрешение на спорния въпрос в т.59-т.61 от решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22, признатото на субекта на данни право да получи безплатно първо копие на неговите лични данни, които се обработват не е абсолютно, а българското вътрешно законодателство (чл.98, ал.3 от Закона за лечебните заведения, чл.322, ал.2 от НРД-2023г., чл.1, ал.3 от Наредбата за административно обслужване) допуска възможността за заплащане на такси за административни услуги, извършвани от лечебното заведение, каквото искане за услуга е това на жалбоподателя за предоставяне копие на медицинската документация. Съдът е посочил, че в изпълнение на предоставената му законова възможност лечебното заведение УМБАЛ Пълмед ООД е утвърдило ценоразпис на всички предоставяни медицински и други услуги, а доколко определената от лечебното заведение такса за издаване на копие от медицинската документация е разумна по см. на решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22 е ирелевантно към спорния по делото въпрос. Съдът е достигнал до извод, че процесният отказ се явява издаден в съответствие с целта на закона и при съобразяване с разпоредбата на чл.23, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително с направеното тълкуване на посочената разпоредба в решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22. Решението на Административен съд- Пловдив е неправилно. Не е спорно по делото, че М. Т. на 27.11.2023г. в качеството му на субект на данни по чл.4, §1 ОРЗД е поискал от УМБАЛ Пълмед ООД предоставяне на цялата история на заболяванията, и е заявил исканите документи да бъдат изпратени по електронен път или по куриер за негова сметка, като с последващо заявление вх. -06-04-2202/14.12.2023г. е поискал история на заболяванията да бъде предоставена безплатно. Не е спорно също така, че лечебното заведение УМБАЛ Пълмед ООД е администратор на лични данни по см. на чл.4, §7 ОРЗД. Касае се за поискан документ, съдържащ лични данни на заявителя, между които преимуществено данни (информация) за неговото здравословното състояние по см. на чл.4, §15 ОРЗД. Съгласно чл.28б. от Закона за здравето/ЗЗ/, пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи. Понятието здравна информация е с легална дефиниция в чл.27, ал.1 от ЗЗ, а именно: здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Според §1, т.1 от ДР на ЗЗ, "Здравна документация" са всички форми за регистриране и съхраняване на здравна информация. История на заболяването е определена като първичен медицински документ в чл.425, т.8 от Национален рамков договор РД-НС-01-2 от 1 септември 2023 г. за медицинските дейности между националната здравноосигурителна каса и българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. /НРД-2023г./, като в ал.2 на чл.425 е посочено, че този документ се издава електронно чрез БИС, издадените електронни медицински документи се регистрират в НЗИС и получават НРН, а в медицинските документи по ал. 1, т. 8, 9 и 10 се съхранява информация за НРН на "Направление за хоспитализация". При тези факти въпреки възприетата от националното законодателство и цитирана по-горе правна уредба, пряко приложими са разпоредбите на чл.15 §1 и §3, изречение първо на Общ регламент относно защитата на данните, според които субектът на данните има право да получи от администратора достъп на обработваните от администратора лични данни, свързани със субекта, като администратора предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Такива данни в случая са съдържащите се в поискания от Т. документ (медицински документ по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗ вр. НРД-2023г.) - история на заболяването. Същевременно според чл.12, §5, изр. първо ОРЗД, информацията по чл.15 ОРЗД се предоставя безплатно. Правилно първостепенния съд е разгледал като относимо към случая Решение на Съда (първи състав) от 26 октомври 2023 г. по Дело C-307/22, постановено по отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 29 март 2022 г., постъпил в Съда на 10 май 2022 г., в рамките на производство по дело FT срещу DW, но изводите на АС-Пловдив са несъответни на приетото в посочения съдебен акт, съобразно установените факти в процесния казус. Противно на възприетото от първостепенния съд, в т.1 от диспозитива на решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22 ясно е посочено, че член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че:администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В тази връзка при установяване на относимия към спора по делото факт дали предоставянето от администратора на лични данни на поискания от М. Т. документ- история на заболяването представлява предоставяне на субекта на данни на първо копие от документ, съдържащ личните му данни (информация по см. на чл.4, §15 ОРЗД), предмет на обработване, предвид въпроса по отправеното преюдициално запитване, по което се е произнесъл СЕС с Решение на Съда (първи състав) от 26 октомври 2023 г. по Дело C-307/22, неправилно АС-Пловдив е приел, че доказателствената тежест за установяване на това съществено за спора обстоятелство е на субекта на данни. По аргумент на изр. второ на чл.15, §3 ОРЗД, именно администратора на лични данни, комуто ОРЗД възлага задължение да предостави копие от личните данни (независимо от носителя на информацията) е длъжен да докаже, че вече е предоставил на субекта на данни копие (първо) от обработваните му личните данни, за да оправдае прилагането на изр. второ от цитираната разпоредба, даващо му право въз основа на административните разходи да наложи разумна такса за поискани от субекта на данни допълнителни копия. Независимо от горното ОРЗД е категоричен и относно тежестта на доказване наличието на хипотезите на неоснователност или прекомерност на искането по см. на чл.12, §5 изр. второ ОРЗД, като съгласно чл.12, §5 изр. трето от Регламента, администраторът носи тежестта на доказване на явно неоснователния или прекомерен характер на искането. В противен случай по силата на чл.12, §5 изр. първо ОРЗД, предоставянето на информация трябва да е безплатно. В конкретния случай по делото няма данни Пълмед ООД да е предоставил исканите лични данни по предходно идентично искане на субекта на данни М. П. Т., нито че искането е неоснователно или прекомерно. Без значение за спора е разпоредбата на чл.425, ал.2, вр. ал.1 т.8 от НРД-2023г., тъй като в случая се касае за упражняване право на субекта на данни, произтичащо пряко от ОРЗД, за осъществяване на което право са приложими разпоредбите на Регламента, задължаващи администратора на лични данни при поискване да предостави исканите лични данни във вид, форма, и по начин съобразно установените в Регламента правила. Няма пречка субекта да е получил такива данни по друг ред от друг администратор или обработващ личните данни- например по електронен път от база данни чрез НЗИС. Неприложима е и разпоредбата на чл.322 от НРД-2023г., защото същата визира издаване на копие от различен медицински документ - епикризата, към който се добавя история на заболяването, и защото визира ново копие, т.е. поне втори по ред екземпляр на вече предоставена на пациента епикриза с добавен към нея медицински документ, предмет на настоящи казус. Горните изводи са в синхрон и с възприетото мотивите на Решение на Съда (първи състав) от 26 октомври 2023 г. по Дело C-307/22, напр. т.35, т.36 и т.50. Действително, изключването като абсолютно на признатото право на субекта на данните да получи безплатно първо копие на неговите лични данни, които се обработват ( т.69 от мотивите), е поставено в равновесие с други основни права в съответствие с принципа на пропорционалност (т.59 от мотивите), но по настоящото дело няма данни, че предоставяйки безплатно първо копие на личните данни на Т., за лечебното заведение УМБАЛ Пълмед ООД е налице възможна хипотеза на чл.15 §4 ОРЗД, нито че са налице ограниченията по чл.23, §1 ОРЗД. Налага се извод, че при поисканото от субекта на данни Т. от администратора на лични данни УМБАЛ Пълмед ООД копие от личните му данни, предмет на обработване, съдържащи се в медицински документ-история на заболяването, и при доказаната по делото хипотеза на поискано първо копие на тази информация, не са налице основанията в оспорения отказ, обективиран в писмо с изх.06.04-18 от 02.01.2024г. на управителя на УМБАЛ Пълмед ООД, да бъде предоставено на жалбоподателя безплатно копие исканата медицинска документация. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК- нарушение на материалния закон. Решението на АС-Пловдив трябва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на М. П. Т., против отказ на УМБАЛ Пълмед ООД, обективиран в писмо с изх.06.04-18 от 02.01.2024г. на управителя на УМБАЛ Пълмед ООД се уважи, оспорения административен акт се отмени като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, а административната преписка се върне на УМБАЛ Пълмед ООД за предоставяне на М. П. Т. на поискания документ, съдържащ лични данни на заявителя, безплатно, в 7-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 80лв., представляващи както следва: 10 лева платена ДТ за първата инстанция и 70 платена ДТ за касационната инстанция. На осъществилия адвокатска помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА адвокат Б. Лимберов, на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА и чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 1000 лева. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, изр. първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение