Решение № 16097 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2011 г.

Решение № 16097 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Станислав Славов като пълномощник на: 1. Христо Адамов Дамянов, 2. Руска Дамянова Стоянова, 3. Никола Адамов Дамянов, 4. Димитър Адамов Дамянов, съдебен адрес град Варна, ул. "Георги Раковски" № 39, ет. 1, офис 2, против решение № 1 от 06.01.2011 г. по адм. дело № 17/2010 г. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателите изразяват недоволство от съдебното решение, с което се отхвърля жалбата на Георги Трендафилов Жеков против заповед № 494/22.10.2004 г. на Кмета на Община Варна за одобряване оценката на част от имот с № 584 по ПНИ на местност "Ален Мака". Според тях съдът е постановил едно незаконосъобразно и необосновано решение. Считат, че са налице основанията за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. По подробно развити съображения молят да бъде отменено и бъде постановено друго, с което да се уважи жалбата на Георги Трендафилов Жеков по изложените в нея мотиви и съображения. Самият Георги Трендафилов Жеков не взема отношение по жалбата на Христо Адамов Дамянов, Руска Дамянова Стоянова, Никола Адамов Дамянов и Димитър Адамов Дамянов. Ответникът - Кмета на Община Варна не изразява становище. Заинтересованите страни - Калинка Атанасова Кюпер, Надежда Атанасова Хаджиева, Димитър Лефтеров Парашкевов, Парашкев Димитров Лефтеров, Магдалена Димитрова Танева, Марийка Трендафилова Николова, Трендафил Петров Киров и Димитър Атанасов Тютюнджиев, също. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба с оглед чл. 215 от АПК е допустима. Разгледана съгласно чл. 218, чл. 220 от АПК е неоснователна. Обжалваното решение за отхвърляне жалбата срещу заповедта за одобрена оценка по § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалният закон и е обосновано. Съдът е съобразил и изпълнил указаното с отменителното на ВАС решение. Изяснил е релевантните за спора факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимия правен регламент. За приетото се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложена материалната за случая уредба. Доказателствата по делото не обективират за оспорената заповед наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Установено е, че с касационното отменително на ВАС решение, срокът по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за случая е определен за инструктивен. Заповедта е издадена при налични предпоставки за приложените правни основания и одобрената оценка е определена по приложимия регламент. При които обстоятелства за процесното решение не се установява наличие на предпоставки за приложимост на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 31.1.11., входираната на 01.02.2011 г. в Окръжен съд - Варна касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Същата е подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 АПК, които твърдят, че и спрямо тях постановеният съдебен акт, с който се отхвърля жалбата на Георги Трендафилов Жеков, е неблагоприятен. Предвид изложените обстоятелства, жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1/06.01.2011 г. по адм. дело № 17/2010 г., Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Георги Трендафилов Жеков, ЕГН ..., от гр. Варна, ул. "Цар Борис III" № 139, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Георгиева, срещу Заповед № 494/22.10.2004 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е одобрена оценката на част от имот № 584 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност "Ален мак", землище кв. Виница, община Варна, за площ от 243 кв.м в размер на 1020,60 лв. и като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Георги Трендафилов Жеков (с посочен ЕГН и адрес), да заплати на ответната страна Община Варна сумата от 201,24 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 5 от ГПК (отм.). Веднага следва да се отбележи, че съдебното решение в частта му по втория диспозитив не е обжалвано от Георги Трендафилов Жеков, поради което е влязло в сила в тази му част. Георги Трендафилов Жеков не е подал и жалба срещу решението по първия диспозитив, въпреки, че и то е неблагоприятно за него, но касационната жалба на Христо Адамов Дамянов, Руска Дамянова Стоянова, Никола Адамов Дамянов и Димитър Адамов Дамянов в достатъчна степен защитава интересите му, които по твърдение на жалбоподателите съвпадат, тоест са еднакви. За да постанови резултата си за отхвърляне на жалбата, първоинстанционният съд е констатирал, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или неправилно приложение на материалния закон. Оценката е определена съобразно приложимия материален закон, като съдът е посочил, че единствено вариант I от СТЕ би могъл да се вземе предвид, тъй като в него е определена оценка по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съобразно глава VII, Раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г. (за земи, разположени в селищни образувания или включени в строителните граници на населените места), но доколкото положението на жалбоподателя не може да се влошава, а оценката не е обжалвана от заинтересованите страни по делото, съдът е счел, че независимо, че експертът е определил оценка в по-нисък размер (985,15 лв.), заповедта не следва да бъде изменяна в посока намаление на размера. Така постановеното съдебно решение е правилно. Преди всичко следва да се отбележи, че делото се намира за втори път във Върховния административен съд по реда на касационното производство. При първоначалното разглеждане по адм. дело № 423/2005 г. Варненският окръжен съд, административно отделение, втори състав е отменил Заповед № 494/22.10.2004 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е одобрена оценката на част от имот № 584 по плана на новообразуваните имоти на местност "Ален мак", землище кв. Виница, за площ от 243 кв. м в размер на 1020,60 лв. и ответната Община Варна е осъдена да заплати на Христо Адамов Дамянов, Димитър Адамов Дамянов, Руска Дамянова Стоянова и Никола Дамянов Адамов от гр. Варна, чрез адв. Станислав Славов от ВАК, направените по делото разноски в размер на 250 лв., на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.). С решение № 6490 от 17.05.2010 г. по адм. дело № 11914/2009 г., тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е отменил това решение и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В съдебното решение, което е подписано с особено мнение на председателя на състава, е приет за неправилен извода на първоинстанционния съд като противоречащ на нормативните разпоредби и преобладаващата практика на ВАС, че 30-дневният срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на ползувателите да придобият собствеността върху имота. Съдът е посочил, че срокът не е преклузивен, а инструктивен и пропускането му не води до загуба на възможността да се изкупи имота. С влизане в сила на ПНИ, когато имотите са определени и са възникнали субективни права, те не могат да се погасят в последващото оценително производство. Пропускането не променя материалните права на собственост върху придадената /придобита/ част от имота или до погасяване на правото на вземане на обезщетението. Посоченият характер на срока следва от разпоредбите на § 31, ал. 1 и ал. 5, тъй като правото е възникнало с влизането в сила на ПНИ. Изтичането на 30-дневния срок не погасява правото да се иска оценка от тези лица, съответно - не води до погасяване на вземанията на правоимащите. Върховният административен съд е отменил съдебното решение и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като е посочил, че при новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за влизане в сила на ПНИ и отреждането по него по отношение на процесния имот, като се произнесе и по размера на оценката. Тези указания на ВАС са изпълнени. При повторното разглеждане на делото, което вече е с № 17/2010 г., новият състав на Варненския окръжен съд се е произнесъл по съществото на спора относно размера на оценката. Въпреки касационното решение на Върховния административен съд, пълномощникът на касаторите продължава да твърди, че процедурата не е спазена, защото срокът в който е следвало да се направи искането за оценка от правоимащото лице, вместо в законовия тридесет дневен срок, е направено повече от година след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Позовава се на съдебна практика по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и заявява, че не е коментирано от Административен съд - Варна възражението му относно спазването на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираните в касационната жалба решения на Върховния административен съд от 2006 и 2008 г. са изолирани и не представляват постоянна практика, а освен това понастоящем обжалваното решение не е на Административен съд - Варна (както посочват касационните жалбоподатели), а на Окръжен съд - Варна, и този съд не е бил длъжен да обсъжда подобно възражение след като касационната инстанция е разрешила въпроса с характера на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба за пръв път се правят оплаквания относно процедурата по издаването на процесната заповед, които не са били заявени своевременно пред първоинстанционния съд и това е така, защото съдебното производство е започнало по жалба на Георги Трендафилов Жеков, а касационните жалбоподатели са участвали като заинтересовани страни и по трите административни дела - адм. дело № 423/2005 г., адм. дело № 11914/2009 г. и адм. дело № 17/2010 г. Независимо, че предходният тричленен състав на Върховния административен съд е дал конкретни указания за новото разглеждане на делото, с които е следвало, а и се е съобразил първоинстанционният съд, като допълнение към неговото решение настоящият тричленен състав намира за необходимо да отбележи, че няма съществени нарушения в процедурата по издаване на обжалваната заповед на Кмета на Община Варна. Планът на новообразуваните имоти на местността "АЛЕН МАК" - землище Виница е влязъл в сила и за придаваемата към имот № 584 част от 243 кв. метра е изготвена ОЦЕНКА НА ЗЕМЯ от техническата служба на общината, подписана от Началник "КР" (Кадастър и регулация). Оценката е в размер на 1020,60 лева и правилно съдът, съобразявайки се с приложимата за случая хипотеза на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ в редакция към датата на издаване на заповедта, относима за земи, разположени в селищни образувания е приел, че положението на жалбоподателя Георги Трендафилов Жеков не може да се влошава и да се намалява размера на тази оценка на изчислената от вещото лице сума по вариант I в размер на 985,15 лева. Необходимо е да се отбележи, че нито посочените две суми, нито сумите по другите два варианта (2296,35 лева и 7494,12 лева) съвпадат с цитираната в касационната жалба сума за оценка от 8779,02 лв., която очевидно касае друг имот, а не процесния с № 584. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила, в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,