Решение № 10100 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4571/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.30 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Димово, обл. Видин срещу Решение 216/30.12.2020г., постановено по адм. дело 256/2020г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменена Заповед ЗД/Д-ВН-Д-052/17.09.2020г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Димово, потвърдена с Решение 05-РД06-0050/08.10.2020г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин. Наведените твърдения за неправилно приложение на нормите на чл. 30, ал.2, във връзка с чл.29, т.6 и т.8 ЗЗдет. и чл. 16 и чл. 17, ал.1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция (НУРОМПИДНИТР) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т.3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения индивидуален административен акт. Ответниците С. Василева и Д. Данчева не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира оспореното съдебно решение за правилно, като извежда, че при формирането на фактическите си и правни изводи съдът не е допуснал нарушение на относимите материалноправни норми. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-ВН-Д-052/17.09.2020г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Димово, с която на основание чл. 30, ал.2, във връзка с чл.29, т.6 и т.8 ЗЗдет. и по реда на чл. 16 и чл. 17, ал.1 НУРОМПИДНИТР е прекратено настаняването на детето в семейството на бабата по майчина линия, до произнасяне на съда с решение по чл.30 ЗЗДет. След оспорване по административен ред, горната заповед е потвърдена с Решение 05-РД06-0050/08.10.2020г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Видин. По делото от фактическа страна е установено, че молбата на майката за прекратяване на настаняването е от 17.08.2020г., но към момента на издаване на заповедта липсват конкретни мерки за реинитеграция на детето поради постоянното отсъствие на майката. Становището на ДСП - Видин е от 02.09.2020г., а на 14.09.2020г. е проведена среща с детето и бабата за уведомяване на същите, че детето следва бъде предадено на майката на 17.09.2020г. Социалният доклад и обжалваната заповед за прекратяване на настаняването са от 17.09.2020г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за издадена при неизяснена фактическа обстановка. По делото са налични данни, че в [населено място] семейството на майката разполага с голям дом и подходящи условия за живот, но както е отразено и в социалното проучване на ДСП-Видин и в съответствие със събраните по делото доказателства, семейството живее в гр.Кьолн, Германия, в жилище под наем и доходи на майката за почасова работа в размер на около 21 евро на ден. Доходи на съпруга на същата не са установени, не са представени и доказателства за условията на живот в Германия, не е изяснено обстоятелството дали останалите 3 деца посещават учебни заведения. По горните въпроси Дирекция СП се е позовала изцяло на данните, изнесени от майката. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд приема за основателни оплакванията на оспорващата, че изводите на административния орган са формирани без извършване на социален доклад от Германските социални служби, който би изяснил условията за живеене и отглеждане на детето в Германия. В този смисъл са и разпоредбите на чл.18 и чл.19 НУРОМПИДНИТР. При изслушването на детето в съдебно заседание, се установява, че същото се чувства сигурно в семейната среда, осигурявана от баба му. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд отменя обжалваната заповед на основание чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 АПК, като приема същата за незаконосъобразна - издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с относимите материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона за осигуряване най-добрия интерес на детето. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Не са налице релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение. Неоснователно е оплакването досежно наличието на факти и обстоятелства, които не са съобразени и обсъдени от съда. Противно на оплакванията на касатора, обжалваният административен акт не е надлежно мотивиран, с излагане на фактическите и правни основания за издаването му. В нарушение на разпоредбата на чл.35 АПК административният орган е издал индивидуален административен акт по чл.30, ал.2 ЗЗДет., без преди това да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение конкретно за защита на най-добрия и висш интерес на детето, непреценявайки обективно всички предпоставки, заложени в разпоредбата на §1 т.5 от ДР на ЗЗДет. и прокламирани в чл.3 т.3 от същия, респективно в чл.3 от Конвенцията за защита на детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето (2019/2876(RSP)) (2021/C 232/01) подчертава, че утвърждаването на правата на децата е изрична цел на политиките на ЕС, установена и в Хартата на основните права на ЕС, която изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при всички действия на ЕС. Съгласно Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата, с която се допълва Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията, представляваща резултат от Плана за действие на Европейския стълб на социалните права и всеобхватната стратегия на Съюза за правата на детето, целта е да се предотврати и противодейства на социалното изключване, като се гарантира достъпът на децата в нужда до набор от ключови услуги, като по този начин се допринася и за отстояването на правата на децата чрез борба с детската бедност и насърчаване на равните възможности. Изложените от административния орган фактически основания не се субсумират в хипотезиса на нормите на чл. 30, ал.2, във връзка с чл.29, т.6 и т.8 ЗЗдет., въз основа на които е издадена оспорената заповед. Разпоредбата на чл.29, т.6 ЗЗДет. е във връзка с отпадане основанията по чл.25, ал.1 ЗЗДет., за което не са изложени мотиви от административния орган. Въпреки наведените и в касационната жалба твърдения за отпадане невъзможността на майката да полага грижи за детето, с оглед на приобщените по делото - социални доклади, доклад за проучване на майката и пр., не се установява наличието на материалноправните предпоставки на посочения текст от закона. Нормата на чл. 29, т.8 ЗЗДет. е свързана с промяна на мярката за закрила и касае различни фактически установявания от посочените по процесния случай, което обосновава извод за несъответствие между фактическите и правни основания, въз основа на които е издадена оспорената заповед. Правилно е отчетено от решаващия съд, че относимите за осигуряване и защита на висшия интерес на детето обстоятелства са недостатъчно обосновани в обжалваната заповед. При извършване преценката за наличие на фактическите предпоставки по чл. 29, т.6 и т.8 ЗЗДет., съставляващи основание за прекратяване на настаняването, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а не по своя собствена преценка. Правомощието може да бъде упражнено само при наличие на предвидените материалноправни предпоставки без да се допуска превишаване или превратно упражняване на властнически правомощия. Във всеки конкретен случай органът следва да се съобразява и обективно да изследва най-добрия и висшия интерес на детето, свързан както със способността родителите /майката/ да се грижат за него, така и с неговите желания, чувства, потребности, възраст и други характеристики. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, формиран от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол. Предвид горното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,