Решение № 7549 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2017 г.

Решение № 7549 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С., гражданин на Украйна, против решение № 4010/15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3755/2017 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Н. С., не се явява и не изпраща представител. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Н. Ч., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. С., гражданин на Украйна, против решение № 4958/08.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изявленията на жалбоподателя, дадени в хода на проведеното интервю, е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение и не е имал каквито и да било проблеми от този характер в държавата си по произход. Съдът е заключил, че единствената причина, поради която оспорващият е напуснал Украйна е обстоятелството, че не е успял да си намери квартира и работа и родителите му също са в България. Съдът е квалифицирал изложените причини за напускане страната по произход като такива от от икономически и битово - семеен характер, поради което същите не са основание за получаване на бежански статут. Съдът е заключил, че посочените от Н. причини за желанието му да получи закрила не са сред основанията, обосноваващи предоставяне и на хуманитарен статут. Според АССГ жалбоподателят не е посочил като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, като изрично е заявил, че не е бил лично застрашен, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ от посочените в интервюто конфликти и инциденти, които го принудили да напусне Луганска област и да се премести в гр. Н., Украйна, където трудно намирал квартира и работа. От приложената по делото справка вх. № МД-20/10.01.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ се установява, че не са налице данни за наличие на въоръжен конфликт на територията на Украйна, поради което АССГ е приел, че спрямо оспорващия не е налице заплаха от безогледно насилие, ако същият бъде върнат в родината си по произход. По горните съображения АССГ е стигнал до извода, че жалбоподателят не може да се ползва и от субсидиарната защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на Н. С., гражданин на Украйна, против решение № 4958/08.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Н. С. причини да напусне страната си на произход - безработица и липса на жилище, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди, че е бил обект на преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и не навежда факти за наличие на риск от бъдещо такова. Не се установява жалбоподателят да е имал в Украйна проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Н. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя и приложената по делото справка вх. № МД-20/10.01.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от последната официална справка за обстановката в Украйна и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата по произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, поради което не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя за липса на съотнасяне на бежанската му история към обстановката в страната по произход. Кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е имал проблеми с властите в Украйна и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че наличието на спорадични инциденти и конфликти в страната по произход, при липсата на каквото и да е лично засягане на кандидата, не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От данните по делото, първоинстанционният съд е извел извод, че само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход, тъй като не може да си осигури квартира и да си намери работа, без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт, не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-366/11.05.2018 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Украйна към месец май 2018 г., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, обществено-политическата обстановка в Украйна, макар напрегната и динамична, не може да бъде характеризирана с безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Видно от представената справка - в Източната част на Украйна са намалели броят на нарушенията за прекратяване на огъня до едно от най-ниските нива за последните две години, като общото ниво на насилие достига до най-ниското, а броят на жертвите сред цивилното население по предварителни данни на специалната мониторингова мисия на ОССЕ е намалял около три пъти в сравнение със същия период през миналата година. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По горните съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение