Решение № 1492 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2016 г.

Решение № 1492 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. В. против решение № 468/28.12.2015 г. по адм. д. № 486/2015 г. на Административен съд - В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести - М." ЕООД изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че самият орган е приел, че извършените от ответника деяния представляват нарушения на закона, като е направил извода, че търсените за възстановяване суми не е следвало да се установяват по приложения ред. Видно от представените разпечатки от електронните отчети, същите са приемани като подадени без грешка от страна на касатора, независимо от задължението му да извършва проверка при приемането на отчетите. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 468/28.12.2015 г. по адм. д. № 486/2015 г. Административен съд - В. е отменил писмена покана за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-601/23.09.2015 г. на директора на РЗОК - В., с която лечебното заведение е приканено в 14-дневен срок да възстанови суми в размер на 2190.68 лева, в. т. ч. главница 1928 лева и 262.68 лева лихва, представляващи неправомерно получени суми, от отчетени и заплатени клинични пътеки, когато липсват индикации за хоспитализация. На основание чл. 227 от НРД 2014 г., цитирана в поканата, в този случай, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. В случая, въз основа на заповед № РД-09-450/15.06.2015 г. на директора на РЗОК е извършена проверка и е съставен констативен протокол от 16.06.2015 г. до 10.07.2015 г. и протокол за неоснователно получени суми № 131/3.09.2015 г. Установени са суми, получени без правно основание, за приемане на четирима пациенти по клинична пътека № 237 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система" в лечебното заведение - ответник по касация, без да е налице диагноза, включена в блок "Кодове на болести за заболявания по МКБ 10" на КП № 237 и съответно при пациента не са налице индикации за хоспитализация по тази КП. Съгласно алгоритъма на КП № 237, от кодовете на болести съгласно МКБ 10 /включени в алгоритъма/, код Z50.1 се използва задължително като водеща диагноза, за да покаже, че пациентът е приет за извършване на рехабилитационни процедури за състояние обикновено лекувано преди това. Като допълнителни диагнози следва да бъдат посочени съответното остатъчно състояние, последвано от причината. Такива допълнителни диагнози, съгласно изброените в блок "Кодове на болести за заболявания по МКБ 10" на КП № 237 не са документирани в ИЗ /история на заболяването/ и НХ /направление за хоспитализация/. Поради липса на такава допълнителна диагноза за пациента, приет за лечение по КП № 237, е налице липса на индикация за хоспитализация по тази КП. По констатациите в протокола е направено възражение от лечебното заведение, че при подаване на отчетите в електронна форма е поучило потвърждение от РЗОК "без грешка". Първоинстанционният съд е отменил процесната покана, с мотивите, че в случая се твърди, че се касае до нарушаване на разпоредбите на чл. 188, т. 2 и 6 от НРД, във връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, т. е. самият орган приема, че извършените от "СБДПЛРВБ М." ЕООД деяния представляват нарушения на закона, поради което търсените за възстановяване суми не е следвало да се установяват по приложения ред. Съдът е приел, че видно от представените разпечатки, отчетите на ответника по касация са приемани без грешка, независимо от задължението на РЗОК да извършва проверка при приемането им, което е създало в "СБДПЛРВБ М." ЕООД впечатление, че документите му са изрядни. С оглед на това Административен съд В. е направил заключение, че административният орган не е доказал съществуването на фактическите основания за издаване на оспорения акт. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО сочи, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Нормата е материалноправна и е приложима за спорните правоотношения. В случая поради липсата на нарушенията, посочени в писмената покана, налагат извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, представляваща специфична хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел в решението си, че писмената покана е издадена след извършена в съответствие с изискванията на чл. 76а ЗЗО проверка. Налице е заповед на директора на РЗОК - В., с която е възложена проверка на дейността на лечебното заведение, в която конкретно са описани задачите. За извършената проверка контролните органи са съставили констативен протокол, който е връчен на представляващо лечебното заведение лице. В съответствие с разпоредбата на чл. 76а, ал. 2 ЗЗО проверяващият е съставил и протокол за неоснователно получени суми, връчен на представляващия лечебното заведение. Правилно е установил Административен съд В., че административният орган не е изпълнил вмененото му задължение за извърши проверка при подаване на документите от лечебното заведение, за правилното им оформяне и данните в тях. При подаването документите са приети като такива "без грешка", поради което лечебното заведение не е могло да узнае своевременно за необходимите корекции в подадените документи и да ги извърши. Задължението за извършване на проверка при приемане на документите не е изпълнено от страна на административния орган. Същият не може да черпи права от неизпълнението на задълженията си, вменени му от закона. От гореизложеното следва изводът, че оспорената писмена покана е издадена в противоречие с административнопроцесуалните правила и на материалния закон, и като я е отменил, Административен съд - В. е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в жалбата касационни основания, поради което съдебното решение следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение