Решение № 800 от 25.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Г. Колев от гр. София, чрез пълномощника адв. Юруков против решение 2958 от 03.05.2022 г., постановено по адм. д. 7347/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлен искът му срещу Столична община, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни задълженията си по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен стоеж и фактическо непремахване на същия, в периода от 04.12.2007 г. до 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. Излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Издадената, шест години по-късно заповед, не санирала бездействието на органа. Развиват се съображения, че дори и компетентността на кмета на общината да е законово определена през 2012 г., то и преди това същият е разполагал с редица правомощия в производството, най-малкото сигнални до ДНСК, които също не са били надлежно изпълнявани, респ. не са породили нужния ефект в продължителен период от време - от 2007 г. до 2012 г. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и решаване на спора по същество с присъждане на исканото обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Претендират се направените разноски по представен списък. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът - Столична община, чрез своя процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна в депозирания писмен отговор. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Константинов, който моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли исковата претенция първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът за периода 19.07.2007 г. 13.06.2019 г. бил собственик на апартамент, находящ се на втори жилищен етаж, в сграда на [улица], гр. София. Твърдените вреди от бездействието на ответника, били свързани с непредприемане на действия по премахване на извършено незаконно остъкляване на тераса, на апартамента под този на ищеца. Незаконният строеж бил пожароопасен, създавал условия за проникване в имота на ищеца, нарушил водооттичането от покрива на сградата и създавал опасност от проникването на влага и плесен. Ищецът бил сезирал многократно Столична община за незаконния строеж, като в продължение на повече от десетилетие същата не издавала заповед за премахване на незаконен строеж по чл.225а от ЗУТ, а само съставяла констативни протоколи и изпращала писма. Съдът приел, че имало издадена заповед по чл.225а от ЗУТ от началника на РДНСК-София още на 14.03.2009 г., както и последваща от 31.05.2018 г. е издадена от директора на Дирекция ОСК-СО. АССГ направил извод, че не са налице фактически бездействия от страна на ответника, обосноваващи отговорността му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ неимуществени вреди и пряката причинноследствена връзка между тях и незаконосъобразното бездействие, че те са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е установил релевантните за спора факти, като е съобразил, че от събраните доказателства не се е установило безспорно в какво се изразява твърдяната незаконосъобразност на бездействията на длъжностните лица от Столична община. Своевременно са били предприети законосъобразни действия, в това число извършени проверки на място. Недоволството на ищеца от резултатите на гореспоменатите служебни действия, обективирани в съответните писма и протоколи не обуславя извода за тяхната незаконосъобразност. Липсват доказателства, удостоверяващи твърдяното незаконосъобразно поведение на длъжностни лица на ответника. Задълженията на кмета или упълномощени от него длъжностни лица за установяване и премахване на незаконни строежи са възложени с разпоредбата на чл.225а, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ /обн. ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./. Представените от ищеца констативни протоколи, съставени от районната администрация за периода от 2007 г. до 2014 г., доказват, че Столична община не е бездействала, дори когато не е била нормативно задължена да предприема надлежни действия. С първата издадена заповед ДК-02-СО-13/14.03.2009 г. на началника на сектора на СК при Столична РДНСК (сега РО НСК София) е разпоредено премахването на горецитирания незаконен строеж. По повод постъпила от ищеца жалба в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), е поискано от кмета на район Красно село да разпореди извършване на проверка по документи и на място, съгласно изложеното в жалбата, като до 10.10.2017 г. за резултатите от проверката да уведоми МРРБ, ДНСК, Регионалната дирекция за национален строителен контрол, жалбоподателя и всички заинтересовани страни по преписката. Ответникът е сезиран за първи път с искане за извършване на проверка по случая на 14.03.2014 г. Установяването на фактите и обстоятелствата за извършен незаконен строеж е приключило с Констативен акт РКС17-ДИ04-511/14.12.2017 г. на длъжностни лица от СО-район Красно село. Образуваното административно производство по премахване на незаконния строеж е завършило с издаване на заповед РА-30-213/31.05.2018 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол. Заповедта е била предмет на съдебен контрол, като с решение 2550/18.02.2020 г. по адм. д. 6644/2019 г. Върховният административен съд потвърждава решението на първоинстанционния съд, с което жалбата против административния акт е отхвърлена. Видно от представените множество писмени доказателства, удостоверяващи извършени проверки на място от длъжностни лица на районната администрация, както и писма от останалите компетентни органи, се установява надлежно съдействие за изясняване на казуса. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска му на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. С оглед изложеното изводите на съда за неоснователност на иска по чл. 1 ЗОДОВ са правилни. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,