Решение № 2164 от 28.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) чрез неговия пълномощник срещу решение 5319/18.08.2022 г. по адм. дело 3862/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Ню Дайрекшънс ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, с управител К. Гатев, чрез своя процесуален представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ню Дайрекшънс ЕООД срещу заповед РД-27-117/28.03.2022 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 167, ал. 9, т. 3 ЗУТ е прекратено преди изтичането на срока действието на удостоверение РК-0049/07.08.2018 г., издадено от началника на ДНСК на Ню Дайрекшънс ЕООД, за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 07.08.2023 г., поради отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел заповедта за издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съдът излага съображения, че предвид законодателната промяна, настъпила с приемането на § 79 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.) лицата, получили удостоверения за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок от една година от влизането му в сила. Според съда, оспореният административен акт е издаден поради отпадане на основанието за издаване на удостоверението на дружеството, тъй в указания в преходната разпоредба едногодишен срок не са предприети действия за смяна на неговия управител - лице без изискуемата по реда на чл. 229 ЗУТ техническа правоспособност. След представяне от управителя на дружеството в открито съдебно заседание от 29.06.2022 г. на две дипломи за висше образование, едната от които с професионална квалификация машинен инженер, съдът е приел, че същата удостоверява техническа правоспособност на управителя по смисъла на чл. 229, ал. 3 ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят е представил по делото като доказателство диплома 001389 от 21.12.1998 г. от Технически университет София за висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по професионална квалификация машинен инженер, специалност Транспортна техника и технологии, специализация Автомобилна техника на К. Гатев. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел издадения акт за незаконосъобразен. В случая в протеклото съдебно производство е опровергано основанието, на което началникът на ДНСК е издал заповедта за прекратяване действието на удостоверението на дружеството. В самата касационна жалба административният орган сочи, че не е спорно по делото, че К. Гатев е инженер. Неоснователно е основното възражението на касатора за липса на 5-годишен стаж по специалността за управителя на дружеството, съгласно изискването на чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ. От една страна, извод в тази насока не може да се изведе само от представеното с касационната жалба ксерокопие на трудовата книжка на управителя на дружеството, от което не става ясно в какъв период лицето е осъществявало дейност по специалността, предвид многобройните отбелязвания за преназначаване. На второ място, в обжалваната заповед е посочено като фактическо основание за издаване единствено, че управителят не отговаря на изискванията да притежава техническа правоспособност, поради което е отпаднало основанието за издаване на удостоверението за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствие на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Следователно, изложените от касационния жалбоподател за първи път пред настоящата инстанция доводи за липса на 5-годишен стаж по специалността са неоснователни. Дори със същите евентуално да се установи такова нарушение, недопустимо е пороците на административен акт да се санират в съдебното производство по неговото оспорване, още повече и доказателства в тази насока да се представят едва с касационната жалба. Предвид изложеното, като е извел краен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед и е постановил отмяната й, съдът правилно е приложил материалния закон. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба се дължат своевременно претендираните и направени разноски. Такива обаче не следва да бъдат присъдени, тъй като по настоящото дело няма данни ответникът пред касационната инстанция реално да е заплатил на адвокатското дружество отразената в представената фактура сума. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,