Решение № 11813 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2009 г.

Решение № 11813 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Любенов Тотев от гр. София срещу решение от 5.11.2008 г. по адм. дело № 2328/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Д" състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-226 от 5.05.2005 г. на кмета на район "Сердика", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в неотменената част. В касационната жалба се излагат фактически обстоятелства по същество на административноправния спор, обуславящи незаконосъобразност в обжалваната част на решението, като смята, че частта от процесния имот с площ от 185 кв. м. е свободна от застрояване, след като не е осъществено мероприятието по предвиждането в плана, а изградената улица - тупик, не представлява застрояване. Моли, да се отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт в обжалваната част, както и за целия имот от 2 дка, която да бъде призната за незастроена. Ответникът - кметът на район "Сердика", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите лица - Йорданка Дойчинова Тотева и Огнян Любенов Тотев редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна, като правилно съдът е определил свободната част от имота на жалбоподателя, претендираната и предмет на касационното обжалване част, смята за застроена. Предлага, да се остави в сила решението в обжалваната част. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 5.11.2008 г. по адм. дело № 2328/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Д" състав, по жалба на Йорданка Дойчинова Тотева, Пламен Любенов Тотев и Огнян Любенов Тотев е отменена заповед № РД-09-226 от 5.05.2005 г. на кмета на район "Сердика", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в частта, с която е одобрено решение № 29 по протокол № 5 от 2005 г. на комисията за определяне на застроената площ на бивш имот № 2020460, по помощния план на гр. София, кадастрален лист № 202 м. Физкултурен комплекс "Братска могила", в частта за площ от 1110 кв. м, обозначена по букви Б-В-Д-Е-Ж-Б, оцветена в жълт цвят на скица по заключение на вещо лице и е определена тази част като незастроена, а в останалата част за площ от 185 кв. м. жалбата е отхвърлена. В производството проведено по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство (ЗАП) отм., във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в отхвърлената част на обжалвания административен акт първоинстанционният съд е приел, че претендираната част от бивш имот № 2020460, с площ от 185 кв. м, е застроена, предвид изградената улица - тупик, павирана с натрошен камък. Решението не е обжалвано в частта, в която е призната за свободна от застрояване част от 1110 кв. м и е влязло в сила. Решението в обжалвана част е правилно, при постановяването му не е допуснато нарушение, което да обуславя отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че процесния имот е част от бивш имот № 2020460, нанесен в помощния план на гр. София, кадастрален лист 202 е с площ от 1295 кв. м. по графични данни и попада в урбанизирана територия кв. 160, определен с ПРЗ на м. Физкултурен комплекс "Братска могила", въз основа на одобрен регулационен план от 1971 г. Установено е, че част от процесния имот с площ от 1 110 кв. м., е свободна от застрояване, не е засегната от мероприятието по предвиждане, а част от 185 кв. м. попада върху изградена улица - тупик, валирана с натрошен камък. В производството пред първоинстанционния съд е прието, че е спорна само тази част и по отношение на нея е касационното възражение на касатора. Първоинстанционният съд е приел, че тази част е застроена, поради което е отхвърлил жалбата. В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. В конкретния случай се установява, че изградената улица - тупик с валиран камък е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за което правилно първоинстанционния съд е приел, че са реализирани строителни дейности. Изграждането не е от вида на посочените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, което да обоснове извод за липса на застрояване. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че не е налице застрояване по отношение на частта с изградена улица, като се претендира и признаване на незастроена част до 2 дка за имота, който размер не е в обсега на оспорения административен акт. С оспорения административен акт е определена част от 1295 кв. м. като незастроена, от които съдът е признал като свободна от застрояване 1110 кв. м. Претендираната площ над 1295 кв. м. до 2 дка не е предмет на настоящето административно производство. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд по отношение на 185 кв. м., а свободни от застрояване част е с площ от 1110 кв. м. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение