Решение № 2681 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13382/2016 г.

Решение № 2681 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13382/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на О. С. срещу Решение № 6215 от 13.10. 2016 г., постановено по адм. дело № 7644/2016 г. на Административен съд С. - град. Развити са съображения, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с доказаната фактическа обстановка. Счита, че съдът неправилно е възприел, че е налице хипотезата на чл. 257 от АПК, тъй като в случая адм. орган е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 1 и чл. 5а, ал. 1 от ЗСКИ и е уведомил органа по обезщетението за влезлия в сила съдебен акт, от който произтича задължението за изплащане на обезщетение. Намира, че макар и да е налице дублиране на обезщетения на правоимащите лица по отношение на движимите вещи, съдебното решение е следвало да бъде изпълнено по силата на закона и именно предприетите действия от АПСК са довели до неизплащане на визираното обезщетение. Касационният жалбоподател Областен управител на област С., в съдебно заседание, чрез юрк. Тихов моли да се уважи касационната жалба и се остави в сила първоинстанционното решение. О. Л. Л. Поповски, в съдебно заседание, чрез адв. Стоева, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение и да се постанови решение, което да остави в сила решението на Административен съд С.- град, като правилно, обосновано и с подробно изложени аргументирани мотиви. Подробни съображения са развити в представения отговор на касационната жалба. По делото е представен отговор на касационната жалба, подаден от адв. Стоева, която представлява Л. П., към който не са приложени писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 6215 от 13.10. 2016 г., постановено по адм. дело № 7644/2016 г. на Административен съд С. - град е ОСЪДЕН Областният управител на област С. град да изпрати преписка № 94ЛЛ/ 104 от 10.11.2006 г., образувана по молба на Л. Л. П., на АПСК по компетентност на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, като ОПРЕДЕЛЯ срок от 14 дни за това. На следващо място е ОСЪДЕН областният управител на О. С. град да заплати на Л. Л. П. разноски по водене на делото в размер на 310 лв. За да достигне до този резултат решаващият съд посочва, че жалбата е срещу бездействия на ответника да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 или чл. 5а, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Приема жалбата за подадена от страна, пряко засегната от това бездействие, поради невъзможност да получи признатите й от съда компенсаторни записи, като я намира за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. От първостепенния съд е обсъдена тезата, че влязлото в сила съдебно решение по конститутивен иск за признаване на право на обезщетение по ЗОСОИ е изпълнителен титул, подлежащ на принудително изпълнение- в случая по реда на чл. 290 от АПК, както и нейната противоположност, че тези решения не подлежат на принудително изпълнение по чл. 290 от АПК, тъй като нямат осъдителен диспозитив. Посочено е, че в случая постановените противоречащи си актове са влезли в сила и нито една от страните по делото не е поискала отмяната на неправилния от тях, като приема за правилен този подход, който не нарушава правата на страните и им гарантира адекватна към настоящия момент правна защита. Областният управител на С. град не е предприел действия за предприемане на действия по редуциране на определения от съда размер с оглед направено дублиране по гр. дело № 3032/2002 и гр. дело № 467/2001 г. по отношение обезщетението за движимите вещи, нито е върнал обратно преписката на АПСК за процедиране по чл. 6, ал. 1 от ЗСКИ. Посочено е, че ответникът е бил длъжен да уведоми АПСК и отново да изпрати преписката за процедиране. Като не е извършил това, същият е допуснал бездействие при изпълнение на задължението си по чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ, което е незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според настоящият съдебен състав, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбата е срещу бездействия на ответника да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 или чл. 5а, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Обоснован е извода за приложението на чл. 257 от АПК, предвид бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Законосъобразно адм. съд е приел, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ органите по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (в случая областният управител на С. град) изпращат в Централния регистър на компенсаторните инструменти в 7- дневен срок информация за издадените компенсаторни инструменти съгласно наредбата по ал. 4. Срокът започва да тече от влизането в сила на актовете, с които е определен размерът на обезщетението, а когато той е установен с влезли в сила съдебни решения - от получаването им за изпълнение. Съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 5а, ал. 1, т. 1 чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, органите по чл. 5, ал. 1 са длъжни да уведомят незабавно Централния регистър на компенсаторните инструменти за оспорване по съдебен ред на обезщетението в компенсаторни инструменти, както и за влезлите в сила решения по такива спорове. Правилно от решаващият съд се приема, че в случая съдебното решение, с което е определен размерът на обезщетението е влязло в сила на 18.07.2006 г. Преписката е изпратена на АПСК на 23.06.2011 г., след което е върната за предприемане на действия по редуциране на определения от съда размер с оглед направено дублиране по гражданско дело 3032/2202 и гр. дело № 467/2001 г. по отношение обезщетението за движимите вещи. Обосновано решаващият съд приема, че предприемането на действия, посочени в Писмо № 07-00-274 от 7.09.2016 г. на ВКП е от компетентността на областния управител, който е бил длъжен да уведоми АПСК и отново да изпрати преписката за процедиране. От доказателствата по делото се установява, че областния управител на област С. град не е предприел действия по отстраняване на посоченото дублиране по отношение на обезщетението за движимите вещи, нито е върнал обратно преписката на АПСК по компетентност на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за сделките с компесаторни инструменти. Обосновани са изводите на решаващия съд, относно това, че в случая се касае до бездействие от страна на областния управител на О. С. град при изпълнение на задължението си по чл. 5, ал. 1 ЗСКИ, което е незаконосъобразно. Същият е длъжен да изпрати отново преписката на АПСК, като посочи, че не е воден отрицателен установителен иск, а АПСК е длъжна да процедира. Като не е извършил това, същият е допуснал бездействие при изпълнение на задължението си по чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ, което е незаконосъобразно. Преценката не е предоставена в дискреционна власт на адм. орган, тъй като същият действа при условията на обвързана компетентност. Следва да се отбележи, че бездействието на администрацията представлява процесуална пречка, срещу която лицето следва да може да се защити. В производството пред административният орган последният е задължен в изпълнение на служебното начало- чл. 9, ал. 1 АПК да започне, проведе и да приключи административното производство. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение