Решение № 7226 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15545/2010 г.

Решение № 7226 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15545/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник митница "Югозападна", подадена чрез ст. юрисконсулт К. Трайкова против решение № 498/15.10.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 432 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отменено решение № 7101 - 0049/17.03.2010 г. на Началника на митница "Югозападна". В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът не обсъдил данните от писмо № 7100/0010/23.12.2009 г., в което митническите органи изискват на основание чл. 178, § 4 и чл. 181а ППМК търговското досие относно закупуването на МПС, предмет на вноса по ЕАД № 09BG005700Н0000850/23.12.2009 г., като оферта, поръчка или други форми на договаряне на реално платена или подлежаща на плащане цена, както и суифт за плащане по банков път или в брой. Съдът е трябвало да се позове на нормите от Регламент на Съвета № 2913/92 г. и на Регламент (EО) № 2454/93 г., а не на текстове от вътрешното ни законодателство. В чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913/92 г. е определена последователността за определяне на митническата стойност в случаите, когато тя не може да бъде определена съгласно чл. 29 - прилагат се последователно букви а), б), в) и г) от § 2. Поради факта, че в случая не са открити идентични стоки, то митническите органи са определили стойността й, сравнявайки стоката със сходна такава. С жалбата е направено искане за отмяна на решението и по същество отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба - "Райнов" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 209, т. 3 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят е декларирал пред митническите органи внесен на територията на РБ лек автомобил, употребяван, марка "Хонда", модел "Акорд", катастрофирал, с дата на първо пускане в движение на 15.05.2001 г., страна на произход Швейцария. Към декларацията са приложени фактура на стойност 400 швейцарски франка, ЧМР, регистрационен талон и декларация за стойността. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,37 лева. Въз основа на тази декларация митническата стойност е 851,06 лева, като са начислени мито в размер на 85,11 лева и ДДС е в размер на 187,23 лева, внесен в полза на републиканския бюджет. На основание чл. 68 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета е извършена проверка на документите и стоката от митническите органи, като административният орган с писмо от 23.12.09 г. е изискал допълнителна информация и документи, доказващи декларираната митническа стойност. Управителят на дружеството е посочил реда и начина за договаряне с контрагента си в чужбина, плащането на цената и другите, създадени практики. С ММ № 09BG005700/62/23.12.2009 г. пред митница Благоевград са манифестирани 9 автомобила, сред които и процесния. След извършен сравнителен анализ на база налична информация на сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същия момент и след съпоставяне с ЕАД, митническият орган е приел, че след корекция в транспортните разходи, МОС следва да бъде в размер на 1351,06 лева. Стойността е определена и на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета. Изслушано е заключение по СТЕ, според което процесния автомобил и сравняваният с него по внос от 23.11.2009 г. не могат да бъдат определени, като сходни стоки, предвид критериите по чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ. Цитираната констатация е направена след съпоставка на техническите параметри на двата автомобила. Двете МПС са с различни характеристики и конструктивни особености. Разгледани като съвкупност, те представляват различни стоки. При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, административният съд е формулирал следните правни изводи. Когато митническият орган има съмнения относно митническата стойност на стоката, той може да поиска допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ППЗМ при прилагането на чл. 36, ал. 1, т. 2 от закона, МОС следва да се определи, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установяват се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище или в други количества. В чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ е определено понятието за "сходни стоки" - стоката да е произведена в същата страна, стоката да притежава еднакви характеристики и еднакви съставни материали, позволяващи едни и същи функции и да има взаимозаменяемост в търговията. Определяне митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ следва да се извърши чрез последователно прилагане на т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволят нейното прилагане. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретната точка в цитираната последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по ред. Според съда установената задължителна последователност на условията за определяне на МС в настоящия случай е нарушена. Допълнено е, че изискванията от разпоредбите на ППЗМ и ЗМ се съдържат и в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета. Нормата на чл. 30, ал. 1 от Регламента съответства на чл. 36, ал. 1 ЗМ и също поставя изискване за последователно прилагане на букви а), б), в) и г) от § 2. Издадената фактура в случая сочи на извършено плащане в размер на 200 швейцарски франка. Въз основа заключението по СТЕ съдът е направил извода, че сравняваните стоки не са сходни. Анализирана е разпоредбата и на чл. 151, ал. 1 от Регламент (ЕО) 2454/93 на комисията. Липсват доказателства как са определени обичайните транспортни разходи. Обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с установената правилно фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Във връзка с изискана допълнителна информация и документи, доказващи декларираната митническа стойност, управителят на дружеството е представил доказателства, обяснил е начина по който договаря с контрагента си. Представена е и фактура за платената стойност на автомобила. Към фактурата са приложени ЧМР и декларация за стойността. Оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно, тъй като в съдебното решение освен норми от националното ни законодателство, са посочени и аналогичните норми от общностното право, включително двата Регламента. Изрично е посочено в съдебното решение, че текстът на чл. 30, ал. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г. на Съвета съответстващ на чл. 36, ал. 1 от ЗМ, предвижда изискване за последователно прилагане на отделните букви. Във връзка с цената от 400 швейцарски франка, която е била заплатена, във фактурата е посочено, че автомобилът е катастрофирала кола. В АЕД също е деклариран автомобила като повреден при челен удар и градушка. Предприетият от митническият орган сравнителен анализ не може да обоснове констатации за наличието на "сходни стоки". Вещото лице е разгледало подробно документите с 5 врати, а другия седан с 4 врати, като купетата на двата автомобила не а с еднакъв заводски код на производител. Единият е произведен в Япония, а другия във Великобритания, като се различават двигателите и скоростните кутии. Корпусните и други елементи на двата автомобила също са различни. Процесуалният представител на митница "Югозападна" не е направил искане за изслушване на експертиза в разширен състав, не е поставил и допълнителни въпроси на допуснатата експертиза. Не става ясно по какъв начин са били определени транспортните разходи, а това е необходимо с оглед преценка на извършената им корекция. В този смисъл е решение № 6887/18.05.2011 г., по адм. д. № 15530/10 г. по описа на ВАС, Iа отделение. С оглед на изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба основания за неговата отмяна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I отделение,