Решение № 7827 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2010 г.

Решение № 7827 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница "Аерогара София", чрез процесуалния представител юрисконсулт Ани Недялкова, против решение № 92/15.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1794/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 577/7.10.2008 г. на началника на митницата, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е отменил обжалваното митническо решение, като е приел, че при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Според касатора, проверка по чл. 102 ППЗМ може да се извърши, както преди вдигането на стоките, така и след това за събиране на допълнителни данни за митническата облагаема стойност. Дружеството-вносител на стоката не е представило всички документи, които са поискани от митническите органи във връзка с опровергаване на съмненията за занижаване на митническата стойност, като представените в тази връзка международен договор и износна митническа декларация, не са достатъчни. Касаторът поддържа също, че с решението правилно митническата облагаема стойност е определена по реда на чл. 36 ЗМ и чл. 30 от Митническия кодекс на Общността /МКО/ чрез предвидените заместващи методи, въз основа на данните от системата "ТРИМИС" относно осъществен внос на сходни стоки от приблизително същия период от време, като процесния. По съображения в този смисъл, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническото решение. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София, представлявано от управителя Таня Нешева Гицова, чрез пълномощника адв. Мариана Айдарова, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на решението и се претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, след като от събраните по делото доказателства е установено, че определянето на нова митническа облагаема стойност е осъществено при нарушение на процесуалните правила по чл. 102, ал. 2 ППЗМ и на изискванията по чл. 35 и чл. 36 ЗМ. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД решение № 577/7.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, с което за част от стоките по ЕАД № 08ВG005102Н0032969 от 31.05.2008 г. е определена нова митническа стойност общо в размер на 32726,64 лв. и са определени задължения за ДДС в размер на 2834,69 лв., ведно с дължимите лихви. За да постанови това решение съдът е приел, че при определянето на новата митническа стойност са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 ППЗМ, като изпратеното до дружеството - вносител писмо с искане за представяне на допълнителни доказателства във връзка с определяне на митническата облагаема стойност на внесените стоки, не е получено от адресата, не е направено и уведомяване на същия за мотивите, на които се основават съмненията относно митническата стойност и не му е дадена възможност да отговори. Съдът е приел също, че оспореното митническо решение е издадено при нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗМ, като в тази връзка е обсъдил представения по делото международен търговски договор от 10.02.2008 г. между "АРЕС Текстил Козметик Мефрушат ве Дери Юрунлери Сан Тидж Лтд Шти" - Истанбул, Турция, като продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, като купувач, и е приел, че същият има характера на рамково споразумение, доколкото стоките като наименование, асортимент, количество и цена се договарят допълнително. В съответствие с клаузите на този договор единичната цена на всяка стока и общата цена, подлежаща на плащане са отразени в износната митническа декларация и съответстват на отразеното във фактура № 09537/29.05.2008 г. Представени са разходни касови ордери за плащането, уведомление за плащането от доставчика в Турция, както и уведомление за закриване на фактурата във връзка с осъщественото плащане. Наред с това, от представения ревизионен акт № 2000805013/12.02.2009 г. на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД се установява, че правомерно е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по всички вносове на дружеството от Турция, за които същото притежава митнически декларации. Съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на нова митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ, тъй като от доказателствата по делото е установено, че декларираната стойност е определена в съответствие с изискванията по чл. 35 ЗМ. Посочил е, че само при невъзможност митническата стойност да се определи по реда на чл. 35 ЗМ, следва са се премине към определянето й по чл. 36 ЗМ, съответстващ на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 на Съвета, а в конкретния случай не са налице такива обстоятелства. Наред с това, съдът е изложил, че неправилно митническите органи са определили стойността на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, без да се съобразят, че е следвало последователно да изключат приложението на предходните по ред методи, съгласно изискването по чл. 36, ал. 1 ЗМ. Във връзка с представената по делото извадка от система "ТРИМИС", съдът е изложил подробни съображения, че не отговаря на изискванията по чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ относно периода на осъществените вносове, които са изследвани, тъй като касае вносове от началото или средата на 2007 г., а процесния внос е от средата на 2008 г.; изложил е също че за част от стоките по отделните позиции в ЕАД не са налице никакви данни, или предоставените са неточни и не съдържат индивидуализиращи признаци на стоките; липсва отразяване на общия брой внесени стоки, което препятства преценката относно най-голямото сборно количество от внасяните стоки в общността. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна, по делото не се спори, че международния договор за покупко-продажба от 10.02.2008 г. е рамков и в него не са посочени конкретни цени на отделните стоки, а само горната граница на общата стойност на стоките, които могат да бъдат продадени на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД. Отделните цени на стоки, предмет на внос от посоченото дружество съгласно клаузата на чл. 3 от договора се определят от издадените от продавача на купувача търговски фактури. В случая тази стойност е посочена в издадена фактура № 09537/29.05.2008 г., както правилно е приел първоинстанционният съд. От правна страна, в разпоредбата на чл. 35 ЗМ, съответстващ на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913 от 10.12.1992 г. на Съвета относно създаване на МКО, е предвидено, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламента. Само в случай, че стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ, съответстващ на чл. 30 от Регламента, в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано основанието, поради което не е приета декларираната стойност на внесените стоки. Тази стойност съответства на стойността, посочена в представената по делото търговска фактура, която е реално платена на продавача съгласно представените РКО и уведомление от продавача за това, че е получил сумата по фактурата, с което е закрита процесната фактура № 09537/29.05.2008 г. Наред с това, установено е, че в счетоводството на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД платената сума е осчетоводена. Следователно, от една страна е установено каква е договорената и реално подлежаща на плащане цена, а от друга страна е установено, че тази цена е реално платена от купувача и съответно получена от продавача. Предвид това, стойността на внесената стока може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ и митническите органи неправилно са достигнали до извода, че митническата облагаема стойност следва да бъде определена по реда на чл. 36 ЗМ. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е констатирал, че са допуснати нарушения на административно производствените правила по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 ППЗМ във връзка с изискванията за уведомяване на вносителя на стоките за възникналото съмнение и основанията за това, за предоставянето на възможност същият да даде отговор и да представи доказателства. След като митническата облагаема стойност е правилно определена по реда на чл. 35 ЗМ, то приложението на чл. 36 ЗМ е незаконосъобразно. Наред с това, допуснати са нарушения и при прилагането на чл. 36 ЗМ, като на първо място не е спазено изискването за определяне на стойността чрез последователно прилагане на разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 1 - 4 ЗМ, което изрично е предвидено в чл. 36, ал. 1 ЗМ. На следващо място, приложението на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ също е необосновано, като изложените от първоинстанционния съд съображения в тази връзка са обосновани и правилни. Приложената към преписката извадка от системата "ТРИМИС", с която е обосновано приложението на метода по т. 3, не отговаря на изискването за определяне на стойността въз основа на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки по сделки с несвързани лица, тъй като липсват данни за тези количества. Справката не отговаря на изискването по чл. 75, ал. 1 ППЗМ продажбите да са осъществени по същото или приблизително по същото време, по което се внасят стоките. Наред с това изобщо липсват данни за някои от стоките. Предвид изложените съображения, в случая не е установено наличие на основание за неприемане на декларираната митническа стойност по чл. 35 ЗМ, съответстващ на чл. 29 от Регламент 2913/1992, както и за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, съответстващ на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламента. Обжалваното митническо решение е незаконосъобразно и като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 150 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, първо отделение