Решение № 242 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6255/2007 г.

Решение № 242 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6255/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, във вр. с чл. 218 ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Й. С. К. срещу решение от 12.10.2007 г. по гр.д. № 582/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл. 109 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответниците М. И. Ч. и К. А. Ч. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 6.03.2007 г. по гр.д. № 351/2006 г. на Пазарджишки РС, е осъдил Й. С. да премахне незаконно построен метален навес в УПИ *,2368 в кв.205 по плана на гр. П.. За да уважи предявения иск въззивният съд, при анализ на доказателствата по делото в съвкупност, е приел за установено, че достъпа до имота на ищците, представляващ апартамент № Е-1 в четириетажна сграда, изградена в УПИ *,2368 в кв.205, е ограничен и се създават пречки за неговото пълноценно ползуване, чрез изграденият от жалбоподателя метален навес - захванат на източната и северна фасада на сградата, над кафе аператив, разположено на партерния етаж на сградата. Съдът е приел, че с този навес се пречи на общата поддържа на сградата, на която следва да се извърши саниране и която не може да бъде газифицирана, поради съществуването на същия. Въззивният съд правилно е приел, че негаторният иск може да се предявява от всеки собственик на имот, ползуването на който е ограничено против всеки, дори и несобственик, който пречи и искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот, а може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебната принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Затова съдът правилно е приел, че ако източникът на неоснователното въздействие е строеж извършен в съсобствения имот от съсобственик какъвто е конкретния случай, заинтересованият може да иска и премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние. Прекратяването на това състояние чрез премахването на строежа, който смущава и/или ограничава правото на собственост (съсобственост) е предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен. В случая искът е насочен именно към собственика на построеното, а в случая, включително и от заключение на съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че жалбоподателят е изпълнил съоръжение към сградата - етажна собственост, в която имат индивидуални обекти страните по делото, а именно покрив, захванат за значителна част от фасадата над уличното пространство, но без строителни книжа и създава пречки за използуването на същата, поради което със Заповед №РД-14-1284/15.08.2006 г. на З. началника на ДНСК- П. дори е било разпоредено да се премахне същия, но последната е обжалвана от него, поради което не е влязла в сила. Съдът правилно е приел, че искът с правно основание чл. 109 ЗС касае защита правото на собственост срещу всяко неправомерно фактическо действие на лицето - посочено като ответник по делото. При съобразяване и на ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС за преценка кога строежа е незаконен - да е изграден в нарушение на действащите разпоредби и правила правилно е прието, че процесният навес има характер на незаконен строеж и че препятства ползването на сградата от ответниците по жалба и съдът законосъобразно приел, че предявеният иск следва да се уважи. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно като постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,