Решение № 3997 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10489/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 5610/18.09.2023 г., постановено по адм. дело 1328/2022 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221721001043-091-001/27.09.2021 г. на органи по приходите, потвърден с Решение 1920/20.12.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на "КЛИЙН МАСТЪРС БЪЛГАРИЯ" ООД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 14750, 52 лева главница и лихви 2479, 19 лева. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "КЛИЙН МАСТЪРС БЪЛГАРИЯ" ООД, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила, с присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221721001043-091-001/27.09.2021 г. на органи по приходите, потвърден с Решение 1920/20.12.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на "КЛИЙН МАСТЪРС БЪЛГАРИЯ" ООД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 14750, 52 лева главница и лихви 2479, 19 лева. Съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След подробно описание на представените по делото доказателства, АССГ е стигнал до извод, че жалбоподателят е провел успешно доказване на предпоставките за възникване на правото на ползване на данъчен кредит. На основание гореизложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ не се е справило с доказателствената тежест в процеса. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Наличието на данъчна фактура, която е отразена в счетоводството на получателя и по нея евентуално е извършено плащане на данъчната основа и на ДДС, не е достатъчно да обуслови законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчния кредит. Неизменно е и условието да са изпълнени предвидените в директивата за ДДС процесуални и материалноправни основания за упражняването на правото на приспадане, и в частност условието, притежаваната от данъчнозадълженото лице фактура да удостоверява действително извършване на доставката на стоки или на услуги. Наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето са извършването на облагаеми доставки (т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11). В конкретния случай на база на установявания, касаещи предходния доставчик Евридика 555 ЕООД, изразяващи се в липсата на информация относно мястото на съхранение на стоката и предаването й на жалбоподателя, липса на доказателства за изпълнение на договор за наем между Евридика 555 ЕООД и Деко 93 ЕООД и изводи за нереалност на доставки между Евридика 555 ЕООД и предходния доставчик Бък и Бен ЕООД е формиран законосъобразен извод за липса на реалност на доставките между ревизираното дружество и Евридика 555 ЕООД, респективно непризнаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Безспорно правилно е посоченото в решението на директора на ДОДОП, че обсъждането на въпроса за произхода на стоката е необходимо, за да се докаже възможност на доставчика да осигури изпълнението. Евридика 555 ЕООД представя доказателства по електронен път, представляващи счетоводни документи, но дружеството не в осигурило достъп до счетоводството си, не са проверени счетоводни, търговски или други документи и носители на информация. Нe са установени факти, свързани с осъществяваната икономическа дейност. Изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ е основано единствено върху материалите по делото, без проверка на място в счетоводството на ревизираното лице и неговите доставчици. Съставените частни документи не доказват в достатъчна степен получаването на стоките, поради липсата на достатъчна детайлизираност, относно мястото на предаването. В тази насока се преценява и недостатъчната прецизност на записванията в приемо-предавателните протоколи, подписани от двете страни посочени в тях. Основателно е възражението на ответника, че по делото е представен договор за отложено плащане, което означава разминаване между волята на страните по него и действителното плащане, което е извършено своевременно и на датата на издаване на фактурите. Фактическият състав, касаещ правото на ползване на данъчен кредит, включва задължително реалното изпълнение на фактурираните доставки, което не се доказва по безспорен начин от страна на РЛ, в чиято доказателствена тежест е установяването на този правопораждащ факт. Изложеното дава основание на настоящия касационен състав да приеме, че дружеството не е доказало твърденията си за реалност на процесните доставки. Или като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА Административен съд София-град е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на срещу процесния РА. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. Основателна е своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и ДТ. На НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да се присъдят разноски в размер на 4 039, 20 лв. за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение