Решение № 9524 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. О. А., гражданка на Нигерия, подадена чрез адв. И. Митрева против решение № 11147 от 21.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10513/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт М. Кръстева в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. О. А., гражданка на Нигерия, против решение № 4729/03.09.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, на чужденката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Съдът е счел за неоснователно възражението, че административният орган не е обсъдил задълбочено бежанската история, свързана с личното положение на чуждата гражданка. Приел е, че в резултат на задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Административният съд е приел, че въз основа на фактите от предоставената бежанска история, правилно административният орган е направил извод за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Съдът е намерил, че посочените мотиви по време на проведеното от ДАБ интервю не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че Р. О. А. не е била преследвана поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения. Спрямо нея не е било упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, като е споделил извода на административния орган за липса на предпоставки да се счита, че жалбоподателката е напуснала Нигерия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу нея не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителката не била направила. На следващо място съдът е счел, че изхождайки от данните от справката за Нигерия, административният орган правилно е приел, че цялостната оценка на ситуацията в страната не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Затова първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Р. О. А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденката в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол от 20.06.2025 г., е установено, че Р. О. А. е напуснала легално Нигерия с туристическа виза за Република България. Пристигнала е в България на 11 юни 2025 г. и след проверка от митническите служители е била задържана, защото не е могла да предостави документи за местата, които ще посещава в България. Разказва, че докато е била в Нигерия не е имала проблем заради етноса си. Твърди, че не е членувала в политическа партия или организация, и никога не е имала проблеми заради религията си. Отрича да е била задържана или арестувана. Мотивира молбата си за международна закрила със социално- битови и лични проблеми. При тези данни правилно Административен съд София-град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Р. О. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителката не е направила релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Твърденията на жалбоподателката, че семейството на мъжа, от когото има дете, е следило телефона ѝ, и опасенията ѝ, че при завръщане в Нигерия ще бъде открита и наранена, имат битов характер и са неотносими към молбата ѝ за международна закрила. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по–добри условия за живот и реализация. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налагат извод за липса на доказателства Р. О. А. да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. От проведеното интервю с чужденката се установява, че същата не е заявила опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Нигерия. Не е установено върху нея да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е била принуждавана да напусне Нигерия. Затова правилно е прието, че за нея не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилно Административен съд София-град е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ с вх. №МД-02-289/30.05.2025г., №МД-02-592/31.10.2025г., №МД-02-663/22.12.2025г. относно Нигерия. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Р. О. А. бежанска история и актуална информация относно Нигерия, поради което са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател и в тази връзка. Административен съд София-град е обсъдил данните в цитираните справки и е направил правилен извод, че не е доказано конфликтът в Нигерия понастоящем да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Нигерия. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната й. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение