Решение № 12916 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2015 г.

863 от 11.02.2011 г. и номера на помощта - № 546/2010. Формирал е извод, че правото на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Посочил е като правнозначимо качеството земеделски производител на лицето и характерът на дейността му, а не правноорганизационната форма под която се осъществява тази дейност. Пред първостепенния съд не е било спорно съществуването на регистрация като земеделски производител на жалбоподателя и регистрация за целите на ДДС в процесния период. Изводът на съда е за осъществяване на предпоставките за правото на преотстъпване, доколкото Великов отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и са изпълнени условията на чл. 189б, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Съдът е възприел констатациите по РД, в които детайлно са изследвани предпоставките на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, като е извършил и собствени установявания основани на заключения на ССЕ и СОЕ. Решението е правилно. Отнесеният пред АС В. спор е съществуването на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, заявено от Н. В. за 2011, 2012 и 2013 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за тези отчетни периоди РА. Съдържанието на спорното данъчно предимство е преотстъпване на до 60 % от данъка на лицата, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО /вж. ред. на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ от ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. С чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не е въведено изискване субектът на данъчното облекчение да е с качеството едноличен търговец. Предимството е ограничено до субекта, но не с оглед регистрирането му като ЕТ, а като земеделски стопанин, както и до данъчната основа в привръзка с източника на доходите. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла на Търговския закон без регистрация като ЕТ - вж. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ, а след 01.01.2011 г. и ФЛ, регистрирани като земеделски производители, ако са избрали този ред за определяне на ДО - чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Лицата извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ са изключени от кръга на ползващите облекчението по ал. 6 едва с новелата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, обнародвана в ДВ бр. 100/2013 г. и в сила от 01.01.2014 г. С оспорения пред АС В. ревизионен акт правото на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ на Великов не е отречено заради отсъствието на предпоставките на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Те са обсъдени в решението на ДДОДОП при обжалването по административен ред и са въведени като довод за неправилност на първоинстанционното решение в касационната жалба. В касационната жалба се твърди изначална невъзможност нерегистрирания като едноличен търговец земеделски производител да отговори на изискванията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Отрича се възможността земеделските производители да имат предприятие и то да бъде предприятие в затруднение /с оглед ограничението в правото на преотстъпване по чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ/. Неоснователно касаторът обвързва своенето на предприятие с формалният акт на регистрацията на търговеца. Вписването в Търговския регистър има поначало оповестително действие - арг. от чл. 7, ал. 2 от ЗТР /така и р. № 122/31.12.2009 г. по т.д. № 122/2009 г. на I т.о. на ВКС/. Съдържанието на презумпцията по чл. 1, ал. 3 ТЗ е за придобиване на търговско качество и от лице, чиято дейност не е измежду изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но образува предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин. Търговецът по чл. 1, ал. 3 ТЗ представлява предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството и за него са приложими изискванията за счетоводно отчитане по този закон /вж. чл. 1, т. 1 ЗСч/. Предприятието на търговеца по чл. 1, ал. 3 ТЗ може да бъде "предприятие в затруднение" по смисъла на § 1, т. 30, б. "в" от ДРЗКПО в приложимата по време редакция от ДВ бр. 110/2007 г. Хипотезите на предприятие в затруднение по б.б. "а" и "б" на т. 30 са ограничени за търговски дружества /капиталови по б. "а" и другите дружества по б. "б"/. Към всички търговци е относим критерият на б. "в", обвързващ затруднението с наличието на условията на ТЗ или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност. При действието на чл. 607а, ал. 1 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност е допустимо за лице с качеството търговец. Вписването в ТР не е условие за придобиване на това качество и за допустимост на производството по несъстоятелност /в този смисъл р. № 653/01.10.2008 г. по т.д. № 296/2008 г. II отд. ВКС/. За търговеца по чл. 1, ал. 3 ТЗ не съществува ограничение да придобива права, които да се квалифицират като активи по чл. 48 ЗКПО. Правата по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО биха представлявали ДМА по смисъла на т. 2 от СС № 16 - Дълготрайни материални активи. Щом отсъствието на предпоставките на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО не е установено като основание за дисквалифициране на правото на преотстъпване на данъка /напротив - съществуването им е установено в хода на ревизията и потвърдено от административния съд/, а по разбирането на касационния съдебен състав възприетите от администрация основания да се откаже данъчното облекчение са поправени основателно от първостепенния съд, то определянето с РА на допълнителни публични задължения е неправомерно. Неотносим е доводът, основан на датата на "внасяне" на разпоредбата на чл. 29а ЗДДФЛ, щом й е придадено обратно действие от 01.01.2011 г. с § 22 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 31/2011 г./. И без обратното действие преотстъпването би било приложимо при действието на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ за търговците без регистрация. Не се основава на позитивното право очакването на касатора за обвързаност на съда от позицията на администратора на държавната помощ относно кръга на ползващите се от нея лица. Задължителен характер на становището не следва нито от сочената в касационната жалба разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Закона за държавните помощи, нито от уредбата на гл. III от закона. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски по производството в размер 7 800 лева.