Решение № 5283 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2010 г.

Решение № 5283 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Христо Георгиев Хаджистефанов от гр. София, чрез пълномощника си адв. Елизабет Минкина САК, против разпоредбите на чл. 32, т. 2 и т. 4, чл. 49, ал. 7 чл. 52, ал. 1, т. 1 изр. п-во, ал. 2, чл. 61, ал. 1; т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение, чл. 62, чл. 63 от Наредба № 16 - 334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 - 334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, Обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. попр. ДВ, бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г. издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като противоречащи на материалния закон и целта на закона, отменителни основания съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. С жалбата са релевирани доводи за противоречие на оспорените текстове с материалноправните разпоредби на чл. 5, чл. 62, ал. 1 и ал. 2, чл. 143, т. З и т. 14 от Закона за защита на потребителите, чл. 1 и чл. 286 от Търговския закон, чл. 183 - чл. 211 ЗЗД, на чл. 96 от ПМС 124/11.06.2004 г., чл. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/, на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2006/2004 от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите), на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19 май 1998 г., Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 г. относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/ЕО, 98/27 ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета, които разпоредби и задължение за транспониране във вътрешното право са задължителни. В писмени бележки и в съдебно заседание, пълномощника на жалбоподателя доразвива доводите в жалбата и моли да бъде уважена. В срока по чл. 189, ал. 2 от АПК по делото с установен правен интерес към оспорването са се присъединили лицата оспорващи към жалбата на Христо Георгиев Хаджистефанов - Румянка Илиева Асенова, Красимир Любомиров Цеков; Веселин Димитров Радев; Иван Борисов Петков; Иван Христов Тахтаков; Александър Антонов Мишев; Георги Михайлов Величков; Иван Николов Чавдаров; Елисавета Кочева; Величка Стефанова Зайкова; Валентин Василев Дудов; Анастасия Тахтакова; Цанко Тодоров Цанков; Юлиян Тодоров Цанков и Александър Григоров Попов. След приключване на устните състезания са представени допълнително молби за присъединяване към оспорването, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като са подадени извън срока визиран в чл. 189, ал. 2 от АПК. Ответникът - министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуален представител юрк. Л. Бакалчева, в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. С определение от 19.09.2010 г. е допуснато разглеждане на жалбата, като съдът се е произнесъл относно наличие на правен интерес от оспорването, съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК. След като обсъди доводите на оспорващите, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорването е неоснователно. На първо място Наредбата е издадена от компетентен орган, с оглед законовата делегация визирана в чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, съгласно която редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката. На следващо място Наредбата е издадена в съответната писмена форма и при спазване на административно производствените правила по издаването й. От представената по делото административна преписка се установява, че със заповед № РД-16-1026/27.09.2006 г. на министъра на икономиката и енергетиката е определен състава на работна група, която да извърши произтичащите от изменението на Закона за енергетиката /ЗЕ/ промени в наредба № 2 за топлоснабдяването. По т. II от заповедта, Наредбата следва да бъде предоставена за предварително съгласуване в срок до 20.10.2006 г. По преписката е приложено писмо на Българския институт по метрология до Министъра на икономиката и енергетиката с вх. № 33-0О-11/17.01.2007 г., което съдържа предложение за изменение на проектонаредба № 2 за топлоснабдяването, съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. Приложено и прието по делото е и писмо на Асоциацията на дружествата за топлинно счетоводство до министъра на икономиката и енергетиката с вх. № 92-00-01/11.01.07 г. относно наредба за топлоснабдяването. Процедурата по издаване на нормативни административни актове е уредена в глава Пета, раздел III от АПК. Според чл. 75, ал. 2 от АПК, Нормативни административни актове се издават по прилагането на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Освен правилата за издаването им в АПК се предвижда за неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. Спазена е процедурата визирана в глава трета от него, "Изработване на проекти на нормативни актове" в редакция преди изменението в ДВ, бр. 46 от 12 Юни 2007 г. Спазена е и разпоредбата на чл. 77 от АПК, съгласно която компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. С оглед на изложеното са неоснователни първата група възражения в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя свързани с нарушение на процедурата по издаване на Наредбата. Действително в представената Заповед за определяне състава на работна група е посочено, че същата следва да извърши произтичащите от изменението на Закона за енергетиката /ЗЕ/ промени в наредба № 2 за топлоснабдяването. Последваща Заповед за определяне на комисия за изготвяне проекта на процесната Наредба не е представена от ответника, но това нарушение, настоящият състав приема, че не е от категорията на съществените което да налага отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт. Относимите разпоредби както на АПК, така и на ЗНА досежно процедурата по издаване на нормативни административни актове, акцентират върху компетентността на органа при издаване на акта и обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения, преди неговото публикуване, а не до вътрешния ред и организация по повод определяне на компетентните лица, които да изготвят проекта на нормативния акт. ПО СЪЩЕСТВО на оспорването. Преди да бъдат разгледани по същество оспорените разпоредби следва да бъде обсъден механизма на технологичната схема на продукта-топлинна енергия, включващ и легални определения на понятията дадени в § 1 от ДР на ЗЕ. Технологичната схема, по която продуктът топлинна енергия достига до крайния потребител включва: производство, пренос; доставка, разпределение. Производството на топлинна енергия се извършва /§ 1, т. 70 от ДР на ЗЕ/ в специализирани предприятия - централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, отоплителни централи и инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми източници. За осъществяване преноса на топлинната енергия е необходима топлопреносна мрежа, по която да преминава съответния топлоносител и да свързва топлоизточниците /топлоцентралите/ със съответните потребители - предприятия, стопански и жилищни сгради /§ 1, т. 65 от ДР на ЗЕ/. Експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносно предприятие, което съгласно ЗЕ може да извършва и дейност по производството на топлинна и ел. енергия. Топлопреносното предприятие снабдява потребителите с топлинна енергия, поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа, развива топлопреносната мрежа в съответствие с плановете за развитие, за която има издадена лицензия и изкупува договорените количества топлинна енергия от производители на територията, за която има лицензия. Оперативното управление на топлоснабдителната система се извършва от оператор на топлопреносната мрежа, който се явява специализирано звено на топлопреносното предприятие. Потребителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция. Доставката /продажбата/ на топлинна енергия съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ се извършва въз основата на писмени договори при общи условия, сключени между: производител и топлопреносното предприятие: производител и пряко присъединени потребители на топлинна енергия за стопански нужди: топлопреносно предприятие и потребители на топлинна енергия за стопански нужди: топлопреносно предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост: топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия: доставчик на топлинна енергия и потребителите в сграда - етажна собственост. Разпределението на топлинната енергия съгласно § 1, т. 50 от ДР на ЗЕ е транспортиране на топлинна енергия чрез инсталациите за битово горещо водоснабдяване, отопление, климатизация и други на потребителите. Разпределението в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно ЗЕ, дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона /чл. 139, ал. 2 ЗЕ/. Лицата, извършващи услугата дялово разпределение, се регистрират в публичен регистър в МИЕ. Съгласно § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ "Средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия" са уреди, които са монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия. По пункт 1 от жалбата, относно твърдение за противоречие на разпоредбите на чл. 32, т. 2 и т. 4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /Наредбата/ с тези на чл. 143, т. 3 и т. 14 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, чл. 1 и чл. 286 от Търговския закон /ТЗ/ и чл. 183 - чл. 211 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/: Съгласно чл. 32 от Наредбата присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост, се изграждат от топлопреносното предприятие при: т. 2. платена цена за присъединяване към топлопреносната мрежа от собственика на сградата или от собствениците или ползвателите на отделните имоти в сграда - етажна собственост; т. 4. решение на общото събрание за сгради - етажна собственост, съгласно чл. 29, ал. 3 или декларация на собственика или ползвателя за безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна станция; Посочените предпоставки не представляват уговорка във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 14 от ЗЗП, тъй като не поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /чл. 143, т. 3/, тъй като платената цена за присъединяване зависи от волята на потребителя, а сключването на договор е обусловено от волята на страните по него. Оспореното задължение за ЕС не поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. т. к. не се създава привидност, че топлопреносното дружество може своеволно и субективно за всеки отделен случай да измени изискванията си, срещу което потребителят не може да реагира. Оспорените разпоредби не налагат на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите /чл. 143, т. 14/, тъй като присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост съгласно в чл. 32 от Наредбата се изграждат от топлопреносното предприятие, при наличие на кумулативните предпоставки, визирани в чл. 32 от Наредбата. Насрещните престации в случая действително изискват първоначално заплащане на цена за присъединяване към топлопреносната мрежа, но това не налага на извода, че доставчикът няма да изпълни или, че не е изпълнил своите задължения. Съгласно разпоредбите на ЗЕ снабдяването с топлинна енергия се извършва от производител, топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия. Топлопреносните предприятия осъществяват експлоатацията на топлопреносната мрежа, която служи за пренос на топлинната енергия от топлоизточника до потребителите и основното им задължение е да снабдяват с топлинна енергия потребителите при равни и недискриминационни условия. Присъединяването на потребителите става чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция, която при потреблението за битови нужди се изгражда от топлопреносното предприятие и е негова собственост. Абонатна станция по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, е уредбата, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите. Функционирането на тази уредба е обусловено от наличието на обособено помещение, в която се поставят средствата за търговско измерване на количеството топлинна енергия. В тази насока следва да се посочи, че предвиденото в разпоредбата на чл. 32, т. 4 от Наредбата безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна станция е в съответствие със законовата норма на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката, съгласно която енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ. Неоснователно е и твърдението за противоречие на оспорените разпоредби с тези на чл. 1 и чл. 286 от ТЗ и чл. 183 - чл. 211 от ЗЗД. Разпоредбите на чл. 183 - чл. 211 от ЗЗД регламентират договорът за продажба, респ. правата и задълженията на страните по него, в качеството им на продавач и купувач. Основно задължение на купувача като страна по договор за продажба, съгласно чл. 200 от ЗЗД е задължението за плащане на цена. С визираните разпоредби на ТЗ са дадени легални определения на понятията "търговец" и "търговска сделка" Търговските взаимоотношения, които възникват във връзка с продажбата на топлинна енергия са уредени в Раздел VII от ЗЕ и в Глава шеста от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между субектите посочени в т. 1 - 6 на същата алинея. Съгласно чл. 37 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, снабдяването с топлинна енергия се извършва от производител, топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия. В чл. 38 от Наредбата са посочени условията, при наличието на които производителят, топлопреносното предприятие или доставчикът осъществява снабдяването на потребителите с топлинна енергия, а именно: 1. обектите на собствениците или титулярите на вещно право на ползване са присъединени към топлопреносната мрежа; 2. сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия между топлопреносното предприятие и потребителите; 3. потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок. Цитираните текстове от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването налагат извода, че търговските взаимоотношения, които възникват във връзка с продажбата на топлинна енергия не противоречат на визираните разпоредби. При нарушения или неизпълнение на поетите с договора задължения заинтересованите могат да търсят правата си по общия исков ред. С оглед на изложеното оспорването в тази му част е неоснователно. По пункт 2 от жалбата относно поддържаното противоречие на разпоредбата на чл. 49, ал. 7 от Наредбата с нормата на чл. 5 от ЗЗП. Съгласно оспорената разпоредба на чл. 49, ал. 7 от Наредбата не се допуска търговско измерване на количеството и параметрите на топлинната енергия по записи на данни от показващи уреди. Съгласно нормата на § 1, т. 58 от ЗЕ, средствата за търговско измерване са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗЕ е посочено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез: 1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; 2. средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери; 3. средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите. С обжалваната разпоредба, допълнително се пояснява разликата между средства за дялово разпределение и средства за търговско измерване. При така установената правна регламентация на начина на измерване на количеството топлинна енергия се налага извода, че оспорената разпоредба на чл. 49, ал. 7 от Наредбата не противоречи на нормата на чл. 5 от ЗЗП, съгласно която търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI. Информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема. В разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от наредбата е предвидено количеството топлинна енергия да се измерва в приетата в системата SI единица Джаул (J), така както изисква изр. 2 на чл. 5 от ЗЗП. В ал. 2 от Наредбата е конкретизирано, че количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. В тази насока са основателни доводите в писмените бележки на процесуалния представител на ответника, че в ежемесечните съобщения за фактури на всеки титуляр - собственик на имот, топлофикационните дружества предоставят изчерпателна информация за: началното, крайното показание на топломера и доставената топлинна енергия по топломера; началното, крайното показание на водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и количеството на водата, отчетена по този водомер; технологичните разходи на енергията в абонатната станция; енергията за разпределение; енергията за подгряване на водата за БГВ, за дните с топлоподаване; общата енергия за отопление за сградата; общата енергия за сградната инсталация; общата енергия за отопление на имотите; пълния отопляем обем на имота по проект; пълния отопляем обем на сградата; прогнозния дял за имота от общата енергия за отопление на имотите, определен от фирмата за дялово разпределение. Предоставянето на тази информация от страна на топлофикационните дружества е в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, съгласно които търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя, като информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема, поради което оспорването в тази си част е неоснователно. По пункт 3 от жалбата, относно твърдяното противоречие на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, изречение I-во от Наредбата с тези на чл. 5 от ЗЗП, чл. 2 от ЗИ, чл. 149 - 172 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и чл. 2 от Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор. Съгласно оспорената разпоредба на чл. 52. ал. 1, т. 1, изр. 1 за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, а именно индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове. Оспорената разпоредба съответства на чл. 140, ал. 1 от ЗЕ относно начина на извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост. Не се установява от посочената разпоредба на Наредбата нарушение на чл. 5 от ЗЗП, цитиран по-горе, тъй като индивидуалните разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове. предоставят информация, която е вярна, пълна и разбираема. Монтираните средства съответстват на чл. 149 - 172 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и чл. 2 от Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор и не показват неверни резултати от измерванията по аргумент на чл. 2 от ЗИ. Основните доводи в оспорването в тази му част са свързани с възражението, че топлинната енергия са измерва, а не изчислява и в тази насока незаконосъобразно е чрез средства за измерване да се определя задължение за плащане, които не са средства за търговско измерване - топломера Индивидуалните разпределители инсталирани върху всички отоплителни тела в сградата и индивидуалните топломери за имотите са част от средствата за дялово разпределение посочени в чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, респ. в чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Индивидуалните разпределители не дават възможност за директно измерване потреблението на енергията от отоплителното тяло, на което са монтирани, но чрез разпределителите може да се определи делът на потребената от отоплителното тяло енергия спрямо общата за сградата - етажна собственост енергия за отопление на имотите. Изискванията за монтаж на разпределителите на отоплителните тела, както и начинът за превръщане на отчетените по разпределителите единици в енергийни единици за разпределяне на енергията за отопление на имотите са посочени в Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Предвид обстоятелството, че индивидуалните топломери имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване и в този смисъл представляват както средство за търговско измерване, така и средство за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия, същите подлежат на метрологичен контрол по реда на ЗИ, поради което не е налице твърдяното в оспорването противоречие с разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗИ. Измерването на топлинната енергия се извършва с уред за търговско измерване - топломер, който се намира в помещението на абонатната станция и отчита енергията на входа й. Отчетената от средството за търговско измерване - топломер, топлинна енергия, намалена с технологичните разходи в абонатната станция, се разпределя между отделните имоти, на база предоставените от фирмата за дялово разпределение прогнозни данни, определени при спазване изискванията на чл. 71 от Наредбата и характеризиращи режима на потребление в отделните имоти. По отношение на образуването на изравнителните сметки на потребителите на топлинна енергия от сгради - етажна собственост, реална оценка на дължимата сума за топлинна енергия на всеки потребител се прави от фирмата за дялово разпределение в края на отоплителния сезон, след отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на извършените отчети фирмата за дялово разпределение изготвя изравнителни сметки за всички потребители в сградата, като преразпредели потребената от сградата - етажна собственост топлинна енергия през отчетния период при спазване изискванията на Наредба № 16-334. Изравнителните сметки (общи и индивидуални) представляват разлика между прогнозно начислените по фактури суми за отчетния период и стойността на действително потребената топлинна енергия. Изравнителната сметка представлява разлика между прогнозно начислените по фактури суми за отчетния период и стойността на действително потребената топлинна енергия. При основателни възражения от потребителите в определения срок за рекламации, фирмата за дялово разпределение е длъжна да изготви нова изравнителна сметка за цялата сграда за периода, за който се отнася сметката и при необходимост да актуализира прогнозните дялове, поради което не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 5 от ЗЗП. По пункт т. 4 от жалбата, относно твърдяното противоречие между разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от Наредба в частта относно термина "възмездно" с разпоредбите на чл. 96 от ПМС 124/11.06.2004 г., чл. 5 от ЗЗП и чл. 2 от ЗИ. Твърди се, че посочената разпоредба ведно с т. 6.1.1. от приложението към нея в противоречие с визираните законови разпоредби и урежда изчисляване, а не измерване на потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а Закона за енергетиката /ЗЕ/ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 96, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката приета с ПМС № 124 от 11.06.2004 г. при продажба на топлинна енергия от доставчик на потребители в сграда - етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Неразделна част от договора между доставчика и потребителите в сграда - етажна собственост, са: 1. копие от договора с топлопреносното предприятие; 2. методика за дялово разпределение на потребената топлинна енергия; 3. протокол от общото събрание на етажната собственост. От анализа на посочената разпоредба се налага извода, че неразделна част от договора във връзка с безвъзмездната услуга е копие от договора с топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 139б ал. 1 от ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. Съгласно чл. 139в, ал. 1 когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите по реда на чл. 139б, като съгласно ал. 3, т. 4 на същата разпоредба договорът по ал. 1 задължително съдържа: цена за услугата дялово разпределение, заплащана от топлопреносното предприятие или доставчика, която възстановява доказани пред топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия разходи за услугата и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала; Съгласно чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ лицето по чл. 139б, ал. 1, предлага на потребителите в сграда - етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат: условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. При тази правна уредба се налага извода, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която потребителят трябва да заплаща е нормативно уредена, като задължителен реквизит на договора с топлопреносното предприятие и е различен от договора при продажба на топлинна енергия от доставчик и потребители в сграда - етажна собственост, който съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е при общи условия. Потребителите могат да влияят на конкретната стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия посредством своя избор на топлинен счетоводител, поради което оспорването в тази си част е неоснователно. Относно останалите доводи за противоречие на процесната разпоредба, следва да се отбележи, че цитираният от жалбоподателя текст, съгласно който "Количеството на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация ... се определя в размер от 10 до 30 на сто от общото количество" е текста на т. 5.1.1. на Приложение към чл. 58, ал. 4 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, която е отменена с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. След изменението на чл. 143, ал. 1 и 3 от ЗЕ със ЗИД на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 74 от 2006 г.) топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не се определя в абсолютно число, а съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно т. 6.1. от Методиката за дялово разпределение Количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти. В т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение детайлно е указан начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация от лицето по чл. 139, ал. 2 от ЗЕ по изчислителен път. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Енергията отдадена от сградната инсталация не е само енергията, отдавана от съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите. Тя включва и енергията, предавана чрез топлопреминаване от отопляемите помещения към тези, които не се отопляват или са със силно ограничено отопление. Няма технически средства, с които да се измерва енергията, отдадена от сградната инсталация, което налага определянето й по изчислителен път. Независимо дали енергията за сградна инсталация се определя по формула или като дял от общата енергия за отопление за сградата - и двата подхода са изчислителни, поради което е неоснователно позоваването на противоречие на оспорената разпоредба с тези на ЗЗП и ЗИ. Използването на технически термини в наредбата следва от изискването на чл. 125, ал. 3 от ЗЕ, с нея да бъдат уредени техническите условия за топлоснабдяването. От друга страна, употребените изрази са технически общовалидни, ясни и недвусмислени. Относно "задължението за заплащане на суми под формата на сградна инсталация от непотребители на топлинна енергия", следва да се има предвид, че с Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага извода, че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради. С оглед на изложеното оспорването в тази му част е неоснователно. По пункт 5 от жалбата, относно твърдяното противоречие на разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата с тези на чл. 5 и чл. 62, ал. 1 от ЗЗП и чл. 2 от ЗИ. Доводите са свързани с нарушение на изискването за забрана за принудителна продажба. В чл. 62, ал. 1 от Наредбата е регламентирано задължението на потребителите в сграда - етажна собственост, в която се въвежда системата за дялово разпределение, да инсталират средства по реда на чл. 52, а в чл. 62, ал. 2 от Наредбата - задължението на потребителите в сграда - етажна собственост, в която вече е въведена системата за дялово разпределение, да комплектуват имотите си със средства по реда на чл. 52. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредбата, за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, както следва: 1. индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове; 2. общ водомер за студена вода пред подгревателя за горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите. В чл. 52, ал. 2 от Наредбата е указано, че средствата по ал. 1 участват при определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните потребители в сгради - етажна собственост, след средството за измерване за търговско плащане. Чрез средствата за дялово разпределение, а именно индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, регламентирани в цитираните разпоредби, се елиминира вероятността от неблагоприятни последици, които могат да настъпят за потребителите вследствие на неверни резултати от измерванията, каквато е и една от целите на ЗИ. С оглед на изложеното не е налице противоречие между разпоредбите на чл. 62 от Наредбата и тези на чл. 2 от ЗИ и чл. 5 от ЗЗП. Съгласно чл. 63, ал. 1 от наредбата договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и лицето по чл. 139б ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятия или доставчика и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие с чл. 139в ЗЕ. Останалите алинеи на посочената разпоредба визират информацията която предоставя лицето по чл. 139б ЗЕ предоставя на топлопреносното предприятие или доставчика и данните, които топлопреносното предприятие предоставя на лицето по чл. 139б ЗЕ. Във връзка с твърдението за противоречие на оспорените разпоредби с чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, в която е посочено, че доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено, следва да се има предвид, че на всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект. Също така, всички собственици и титуляри на вещни права, които притежават и поддържат жилище в сграда - етажна собственост, присъединена към централно топлоснабдяване, са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели, поради което оспорването в тази си част е неоснователно. По пункт 6 от жалбата относно твърдението за противоречие на § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Наредбата с разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В § 2, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Наредбата е регламентирано задължението на собствениците и/или титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, да монтират средства за дялово разпределение на пломбираните отоплителни тела в имотите си. Задължението за монтиране на средства за дялово разпределение на всички отоплителни тела, в т. ч. и на пломбираните, е регламентирано за защита правата на останалите собственици в ЕС и е свързано с оглед еднаквото им третиране при отчитане на дяловото разпределение. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, "пломбирано отоплително тяло" е отоплително тяло, към което е спряно топлоподаването чрез затваряне и пломбиране на спирателната арматура, а не чрез физическо отделяне от сградната отоплителна инсталация и което не е оборудвано със средствата по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Монтирането на средства за дялово разпределение, дава възможност енергията да бъде разпределена, пропорционално на отчетените от уредите показания. В този смисъл, цитираната разпоредба е насочена към защита интересите на всички собственици и/или титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, включително и на онези, чийто отоплителни тела са пломбирани. В § 2, ал. 2 от ПЗР на Наредбата е визиран срок за изпълнение на задължението, регламентирано в § 2, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Наредбата и са указани последиците при неизпълнение на това задължение. Съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на Наредбата, при неизпълнение на разпоредбите по ал. 1 след 1.10.2007 г. пломбираните отоплителни тела по т. 1 се приравняват на отоплителни тела без уреди. Основание за това приравняване е невъзможността за действително отчитане на непотребяването на енергия по отношение на собствениците и/или титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, в имотите, на които пломбираните отоплителни тела са без монтирани уреди за дялово разпределение. Преди придобиване на индивидуален имот в сграда - етажна собственост на потребителя е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което се налага извода, че потребителите предварително са приели да бъдат адресати на нормите, които регламентират техните права и задължения в качеството им на потребители на топлинна енергия. С оглед на изложеното е неоснователно твърдението, че § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата противоречат на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. По пункт 7 от жалбата, относно твърденията за противоречие на § 4 от ПЗР на Наредбата с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. В § 4 от ПЗР на Наредбата е указано, че за отоплителен сезон 2006/2007 г., изравнителните сметки се изготвят по правилата на тази наредба и при действието на заварените договори между топлопреносните предприятия, търговците, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, и потребителите. Посочената разпоредба е приета във връзка с измененията на чл. 32, ал. 3 от ЗЕ съгласно който Комисията утвърждава цена на топлинната енергия за крайните потребители като еднокомпонентна цена и чл. 144, ал. 5 от ЗЕ, /обн. ДВ, бр. 74/2006 г., в сила от 08.09.2006 г./, съгласно която топлинната енергия по ал. 4 не може да надвишава максималната енергия, която отоплителното тяло може да отдаде за един отоплителен период, определена съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3, при съответния режим на работа на сградната инсталация. Оспорената разпоредба е с еднократно действие и във връзка с посочените изменения на ЗЕ, които са в сила от началото на отоплителния сезон за 2006 г., поради което не са уредени с обратно действие заварените правоотношения, а въз основа на посочените разпоредби на ЗЕ и методиката по приетата преди края на отоплителния сезон Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед на изложеното оспорените текстове на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването не регламентират нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители и са съобразени с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Предвид на изложеното и на основание чл. 193 от АПК, Върховният административен съд, I отделение