Решение № 11768 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Лозя Оряхово" ЕООД срещу решение 5985/19.06.2025 г., постановено по адм. дело 1015/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Лозя Оряхово ЕООД, гр.Харманли, ЕИК 126729254, против Акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/3575#2/30.08.2024г, издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, поправен с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 01-2600-3575#3/19.09.2024г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Изпълнителен Директор на ДФ Земеделие - София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/3575#2/30.08.2024г, издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, поправен с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 01-2600-3575#3/19.09.2024г. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Правилно съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани, респ. че обжалваният АУПДВ е законосъобразен. В процесния АУПДВ ответникът се е позовал на съответните за случая фактически основания и правилно е изчислил неполагащият се на жалбоподателя размер на подпомагане с оглед факта, че извършеното от ДФЗ плащане от 32253.06 лева е недопустимо поради недопустимост (поради неправомерност) на разходите в този размер. Актът е издаден и на съответните правни основания - чл.27, ал.З и ал.7 от ЗПЗП (и е съобразен с предвиденото в чл.27, ал.5 от ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК Въз основа извършена задълбочена проверка относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт към момента на издаването му, с оглед всички основания по чл.146 от АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност на всички основания. По отношение на Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка, с което е допусната поправка в оспорения АУПДВ, съдът правилно приема, че с това решение изпълнителният директор на ДФЗ е поправил очевидната фактическа грешка в първия акт без да засяга смисъла и съдържанието на волеизявлението, обективирано в същия. В процесния АУПДВ ответникът се е позовал на съответните за случая фактически основания и правилно е изчислил неполагащият се на жалбоподателя размер на подпомагане с оглед факта, че извършеното от ДФЗ плащане от 32253.06 лева е недопустимо поради недопустимост (поради неправомерност) на разходите в този размер. Актът е издаден и на съответните правни основания чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП (и е съобразен с предвиденото в чл.27, ал.5 от ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,