Решение № 13262 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Сливница срещу решение 18/03.01.2025 г. по адм. д. 1114/2023 г. на Административен съд София-област в частта, с която е отменен мълчалив отказ на административния орган да извърши исканите услуги по заявление с вх. 07-00-2419/15.08.2023 г. - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по образец, подадена от М. Н. М. и заявление с вх. 07-00-2421/15.08.2023 г. извадка на формат А3 за проектиране с три координатни кръста от КРП на [населено място] в кв. 9, заедно с разписните листове от разписната книга. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява, че кметът на общината не е длъжен да завери молбата в частта на посочените свидетели, след като счита, че те живеят в близост до имота. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - М. Н. М., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адвокат Р. Станчева. Моли да се остави касационната жалба без уважение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира заплащането на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е неоснователна. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-област е образувано по молба от М. Н. М. срещу мълчалив отказ на кмета на община Сливница за извършване на административна услуга по Заявления с вх. 07-00-2419/15.08.2023 г., заявление 07-00-2420/15.08.2023 г. и заявление вх. 07-00-2421/15.08.2023 г. С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на община Сливница да извърши исканите услуги по заявление с вх. 07-00-2419/15.08.2023 г. и заявление с вх. 07-00-2421/15.08.2023 г. за проверка на свидетели, подпис на кмета и заверка на молба-декларация, както и извадка на формат А3 за проектиране с три координатни кръста от КРП на [населено място] в кв. 9, заедно с разписните листове от разписната книга. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по заявление/искане, подадено от М. Н. М. до кмета на Община Сливница, за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка на имот, представляващ поземлен имот 144, област София, община Сливница, [населено място], квартал 10, с площ от 308 кв. м. и поземлен имот 143, област София, община Сливница, [населено място], квартал 10, с площ 774 кв. м., при граници: река, горски път, гора. На 15.08.2023 г. е подал в Община Сливница молба-декларация до кмета на общината за проверка на свидетели, подпис на кмета и заверка на молба-декларация, както и извадка на формат А3 за проектиране с три координатни кръста от КРП на [населено място] в кв. 9, заедно с разписните листове от разписната книга. От правна страна административният съд приел, че искането на М. Н. М. е за извършване на административна услуга и е допустимо. Прието е, че именно кметът на община Сливница е имал компетентността да завери молбата-декларация в частта относно свидетелите за обстоятелствената проверка, но мълчаливият отказ е незаконосъобразен, поради това, че с него се препятства инициирането на производство по чл. 587, ал. 2 ГПК от молителя. Решението като краен резултат е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Безспорно е установено, че М. Н. М. е поискал извършване на административна услуга, а именно: заверка на молба декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. В съответствие със закона е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината, следва да се произнесе с изричен акт. В молбата-декларация кметът на общината следва да впише необходимите данни за собствеността и декларирането на процесния имот и може да завери или да откаже да завери молбата-декларация в частта на посочените свидетели. Задължението на кмета на общината се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В искания документ административният орган вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. Възраженията, изложени в касационната жалба, по отношение на заверката на посочените свидетели в молба-декларацията, са правилни, но те не дават основание да не се извърши исканата услуга от кмета, респ. да се завери декларацията или да се постанови мотивиран отказ. Разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК е категорична, че свидетелите се посочват от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. На кмета на общината могат да бъдат предоставени предварително имена на свидетели, от които той да избере подходящите за посочване в молбата-декларация. Това следва от разпоредбата на закона, която дава право на кмета да посочи свидетелите под указание на собственика. Но не е допустимо имената на свидетелите да се вписват от подалия заявление, без те да са съгласувани с кмета или негов представляващ. Още повече, законът поставя и друго условие - свидетелите да са по възможност съседи на имота, от което следва, че изборът на свидетелите се предопределя от връзката им с процесния имот или поне с района на неговото местонахождение. И тази връзка се контролира от кмета на общината. След като е констатирал, че това изискване на закона не е спазено, кметът е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 30, ал. 2 АПК и да укаже на молителя да отстрани нередовностите в направеното от него искане, а именно - да посочи други свидетели, които да са съседи на имота или да живеят в съответното населено място. Неизпълнението на това указание от страна на молителя е основание за постановяване на отказ. Но в случая кметът на общината не е предприел никакви действия и с това е нарушил правото на молителя да получи отговор на подадената от него молба. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство е основателна, но недоказана. По делото не са ангажирани доказателства за извършени съдебно- деловодни разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение