Решение № 7067 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2009 г.

Решение № 7067 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Георги Иванов Тодоров от гр. София срещу заповед № К-7255/14.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалба се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна защото е издадена при несъответствие с целта на закона и защото поставя служителите на МВР в неравностойно положение и е издадена в нарушение на административнопроизводствени правила - липса на предложение на административния орган. Моли да бъде отменена. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Узунова излага становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед в производство по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното правоотношение на Георги Иванов Тодоров от гр. София, държавен служител от Дирекция "Транспортна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР - полицейски инспектор, II степен, категория "В" е прекратено, поради придобиване право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 3 от КСО, считано от датата на връчване на заповедта. От доказателствата по делото - предложение на ВНД директор на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР и справка за осигурителен стаж е установено, че Тодоров има общ осигурителен стаж 28 г, 02 м и 13 дни, от които служебен стаж в МВР - 26 г., 01 м. Тези доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, имат доказателствена сила пред съда относно данните в предложението и в справката за общия осигурителен и специалния стаж на държавния служител, която справка не е оспорена от служителя - жалбоподател. При така установените обстоятелства административната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в закона - в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е изпълнил законовите изисквания за издаване на административната заповед. В предвид на изложеното не са налице основания за отмяна на заповедта. С разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предоставена възможност на административния орган, в условията на оперативна самостоятелност, да прекрати служебното правоотношение при наличие на предпоставката - придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО от служителя, което не е обвързано от възраст. С доказателствата по делото е обективирано наличието на материалноправната предпоставка - стаж по чл. 69, ал. 3, вр. с ал. 1 от КСО за прилагане правното основание по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на което се е позовал административния орган с обжалваната заповед. Преценката да упражни предоставената му от закона възможност е упражнена при условията на оперативна самостоятелност. Съдебния контрол при оспорване на правилността на административната заповед за конкретния случай се основава на разпоредбата на чл. 169 от АПК и се свежда до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административната заповед. При липса на основания за отмяна по чл. 146 от АПК на заповедта жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,