Решение № 3420 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2016 г.

Решение № 3420 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- С. срещу Решение № 3046 от 4.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8688 от 2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-2214-1309047-091-001/22.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1166/31.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на "ЛЛ Г." ООД в размер на 18 411 лв. по фактура № 51/4.04.2013 г., издадена от "Н. Т. К." ЕООД и начислените лихви за забава в размер на 3764.11 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал доказателствената сила на представените официални документи, в резултат на което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Намира, че събраните доказателства сочат, че издателят на фактурата не е извършил реално доставката, а стоката е получена от ревизираното дружество директно от испанския продавач. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Ответникът по касационната жалба - "ЛЛ Г." ООД, гр. С., чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-2214-1309047-091-001/22.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1166/31.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 411 лв. по фактура № 51/4.04.2013 г., издадена от "Н. Т. К." ЕООД и начислените лихви за забава в размер на 3764.11 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че стоки от същия вид са транспортирани от Испания до склада на ревизираното дружество от македонския превозвач "Еврошпед". Спорът се е концентрирал върху въпроса дали стоките са придобити от "Н. Т. К." ЕООД преди предаването им на "ЛЛ Г." ООД. В тази връзка решаващият състав е съобразил, че при извършената в хода на ревизията насрещна проверка "Н. Т. К." ЕООД е представило приемо- предавателен протокол към спорната фактура, ЧМР, търговски документи, инвойси, договор за доставка от 7.11.2012 г. между "ЛЛ Г." ООД и "Н. Т. К." ЕООД, банкови извлечения и писмени обяснения. Преценил е, че представените по делото проформа фактури от испанското дружество с посочен купувач "Н. т. к." ЕООД и осъществени банкови плащания могат да се обвържат със спорната фактура, с оглед на което е приел, че "Н. Т. К." първоначално е закупило стоката от испанското дружество и впоследствие именно по негово нареждане тя е предадена директно на ревизираното дружество. Счел е, че верността на получения от испанската администрация отговор, че "R. I. SA" не е извършвало никакви доставки към "Н. Т. К." ЕООД през периода 1.06.2012- 31.08.2013 г., е опровергана от представените писмени доказателства, включително и тези, изходящи от испанския доставчик. В обобщение е достигнал до извода, че "Н. Т. К." е разполагало със стоките, предмет на спорната доставка и именно то е прехвърлило фактическата власт върху тях на ревизираното дружество. При заключението, че спорната доставка е реално извършена именно от издателя на фактурата, първоинстанционният съд е счел, че с РА незаконосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл. 179 ГПК. Действително, официалните документи обвързват съда с материална доказателствена сила, но само досежно направените изявления пред съответното длъжностно лице и извършените от него и пред него действия. Верността на самите изявления на третите лица обаче подлежи на проверка чрез съпоставката им с други относими доказателства. Именно в тази връзка решаващият състав е осъществил съвкупен анализ на представените писмени документи и въз основа на него е достигнал до обоснования извод, че изявлението на представителя на испанското дружество, направеното при обмена на информация с испанските данъчни органи, се опровергава от представените в хода на ревизионното производство от прекия доставчик ЧМР- та, в които като изпращач на стоките е вписано "R. I. SA" - Барселона, а като получател - ревизираното дружество по нареждане на "Н. Т. К." ЕООД. Последното дружество е представило още в хода на ревизията пакинг- листи, договор за доставка от 7.11.2012 г. с "ЛЛ Г." ЕООД и приемо-предавателен протокол, които наред със събраните в хода на съдебното производство проформа фактури, издадени от испанското дружество на "Н. Т. К." и банкови бордера за осъществени между тях плащания са мотивирали правилния извод, че българското дружество е придобило правото да се разпорежда фактически като собственик със стоката по спорната фактура и е могло да го транслира на получателя. Както предоставените писмени обяснения, така и събраните доказателства сочат, че между страните е осъществена транзитна продажба по смисъла на чл. 329 ТЗ, при която стоката е предадена от продавача на посочено от купувача трето лице. По първата продажба - от испанското дружество към "Н. Т. К." ЕООД, купувачът не само е уведомен за изплащането на стоката на третото лице, но и е получил препис от придружаващите стоката документи. Независимо, че транзитното изпълнение спрямо него е фингирано и е престирано директно на посоченото от купувача лице, без реално да му е била предавана фактическата власт върху стоките, то същото е довело до реално прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик както от испанското дружество към "Н. Т. К." ЕООД, така и към ревизираното лице. При установеност на действителното извършване на спорната доставка обосновано първоинстанционният съд е приел, че данъкът за нея е начислен правомерно и с РА незаконосъобразно е отказано признаване на право на данъчен кредит на получателя. Несподелима е тезата на касатора, че в случая е налице относителна субективна симулация, която се подкрепя от данните, получени от испанската администрация при обмена на информация. При запитването не е съобразено, че в представените ЧМР е посочено седалището на клона на испанското дружество, от чийто месокомбинат е изпратена стоката - гр. С. Еухения де Берга, провинция Барселона. Проверката на испанските данъчни органи е извършена в провинция Сарагоса, в която също има клон на испанското дружество, но с него нито доставчикът, нито получателят по пряката доставка са твърдели, че са осъществявали стопански операции. Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените за касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение