Решение № 10945 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2013 г.

Решение № 10945 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Румяна Цветанова Хаджиева от гр. София против решение № 1822/18.03.2013 г., постановено по адм. д. № 13972/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Н2-694/12.10.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - район "Сердика", с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електрическа енергия. От изложените в касационната жалба съображения се налага извод, че се поддържа твърдение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - район "Сердика", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Румяна Цветанова Хаджиева от гр. София против заповед № Н2-694/12.10.2012 г. на директора на дирекция "СП" - район "Сердика", с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление, потвърдена с решение № РД-01-518/15.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради това че жалбоподателката Румяна Цветанова Хаджиева не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. В случая е установено, че съпругът на жалбоподателката притежава недвижим имот в с. Мостово, община Асеновград, както и в съсобственост земеделски земи в землището на същото село. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Румяна Цветанова Хаджиева е подала молба-декларация с вх. № Н2-694-Ц/17.09.2012 г. до дирекция "СП" - район "Сердика" с искане за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2012/2013 г. Въз основа на тази молба и изготвения социален доклад от 05.10.2012 г. е отказано отпускане на целева помощ, като е прието, че не е изпълнено условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. От събраната в хода на административното производство справка от Служба по вписванията - гр. Асеновград се установява, че съпругът на жалбоподателката Димитър Хаджиев е собственик на поземлен имот с площ по документи 1011,000 кв. м в село Мостово, община Асеновград, обл. Пловдив и е съсобственик и на следните поземлени имоти - поземлен имот с площ по документи 2055,000 кв. м в местност "Карпуска", в поземлен имот с площ 1534,000 кв. м в местност "Камъка", всичките в землището на с. Мостово, община Асеновград, обл. Пловдив. Предвид тази фактическа обстановка, правилен е извода на административния орган, възприет и от съда, че Румяна Хаджиева не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата - декларация /съгласно ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г./, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима или недвижима собственост или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите за обичайно потребление на лицето или семейството. Пред настоящата инстанция касаторката поддържа възражението си, което е поддържала и пред първата инстанция, че притежаваните от тях недвижими имоти не са източник на доходи. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените в тази връзка изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. На първо място в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не се съдържа изискване от имота/имотите реално да са получени доходи, а единствено от същите да може да бъдат получени доходи. На следващо място, за жалбоподателката не е налице обективна невъзможност за получаване на доходи от притежаваните имоти, като например такива обусловени от естеството на имотите. В разпоредбата не е предвидено ограничение относно начина, по който имотът може да бъде източник на доходи. Без значение в случая е и обстоятелството, че е била извършена продажба на един от поземления имот през 2008 г., а получената сума била 2 500 лева, и не надвишавала диференцирания минимален доход. За целите на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите, поради които имотите реално не са носили доходи, а е достатъчно тези имоти обективно да могат да бъде източник на доходи. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът за предоставяне на целева помощ за отопление е законосъобразен след като жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания за предоставяне на социална помощ - по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение