Решение № 104 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 707/2010 г.

Решение № 104 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 707/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по депозиран протест от прокурор при Апелативна прокуратура - Велико Търново, против решение № 257 от 26.10.2010 г., постановено по ВНОХД № 257/2010 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, с което е била потвърдена присъда № 37 от 16.06.2010 г. постановена по НОХД № 297/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Русе. В касационният протест по същество се релевират доводи за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият И. Д. Д. и неговата защита поддържат становище за неоснователност на касационния протест. Като съобрази депозираният протест, доводите на страните и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 37 от 16.06.2010 г. постановена по НОХД № 297/2009 г., състав на Окръжен съд - Русе, е признал подс. И. Д. Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1, пр. 1 от НК. За да достигне до този си извод, съдебния състав по същество е приел, че обвинението повдигнато против подс. Д., не е доказано по несъмнен и категоричен начин, от събраните по делото доказателства. Доказателствената съвкупност установена по делото е била подложена на задълбочен анализ, довел до горепосочения краен извод на решаващия съд. Постановената присъда е била протестирана пред въззивната инстанция - Апелативен съд - гр. Велико Търново, като на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е било предложено, оправдателната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова такава, с която подс. Д. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК. С атакуваното решение № 257 от 26.10.2010 г. постановено по ВНОХД № 257/2010 г. по описа на Апелативен съд - гр. велико Търново], горепосочената присъда на Окръжен съд - гр. Русе е била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните в касационния протест доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд - гр. Велико Търново и Окръжен съд - гр. Русе, законосъобразно са приели, че вината и авторството на твърдяното престъпление, не са установени по категоричен и несъмнен начин. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от окръжния съд, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Апелативният съд - гр. Велико Търново подробно и мотивирано е отговорил на доводите изложени във въззивния протест /наведени междувпрочем по същество и в касационния такъв/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Действително в настоящият случай инстанциите по същество са обсъдили в завишена степен процесуалното поведение на свид. Ш., но в крайна сметка правилно е посочено, че обясненията на подс. Д. касателно повдигнатото му обвинение, макар и да представляват средство за защита, са годен доказателствен източник, който не е опроверган, а и кореспондират с други установени по делото доказателства. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът признава дадения подсъдим за виновен, само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния случай не е сторено с изискваната от закона категоричност. Данните които са установени от използуваните специални разузнавателни средства евентуално могат да ангажират дисциплинарна отговорност касателно подс. Д., но не и априори да обуславят доказаност на инкриминираното в обвинителния акт деяние. Може да се обобщи в цялост, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение