Решение № 5677 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12872/2017 г.

Решение № 5677 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12872/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на "Р. Д." АД, чрез процесуалния представител и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., срещу решение № 5117/03.08.2017 г. на Административен съд С.- град /АССГ/ по адм. д. № 6565/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2121205557/07.12.2012 г., поправен с ревизионен акт № 1301922/15.01.2013 г. издадени от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта относно установените задължения, в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 326 475,00 лв. по фактури № 386/15.02.2006 г." № 390/22.02.2006 г." № 391/23.02.2006 г., № 430/15.03.2006 г. и № 434/21.03.2006 г., издадени от "ЕМ ФУУДС" ЕООД, заедно с начислените лихви в размер на 269 159,64 лв., на отказан данъчен кредит по фактура № 140/21.05.2007 г., издадена от "И. М. Е. Импорт" ЕООД в размер на 38 510 лв., заедно с начислените лихви за забава в размер на 25 475.49 лв., както и на определен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 29 632,31 лв., заедно с начислените лихви в размер на 20 452,29 лв. и е отхвърлена жалбата на "Р. Д." АД против РА, поправен с РАПРА, в останалата част.

Първият касатор оспорва решението относно установени задължения за:

• отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 583/29.12.2006 г., издадена от "И. М. Е. Импорт" ЕООД;

• корпоративен данък на "Р. Д." АД за 2006 г. и начислените лихви;

• лихви за 2007 г. в размер на 486.59 лв., в резултат от забавено плащане по декларирания от дружеството КД и на авансови вноски за 2007 г.

Вторият касатор оспорва отменителната част от решението, а именно:

• в частта на определените публични задължения по ЗДДС в общ размер на 326 475 лв. за данъчните периоди м. 02.2006 г. и м. 03.2006 г. и в размер на 38 510 лв. за данъчен период м. 05.2007 г., ведно със съответните лихви. В останалата отменителна част решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.

Всеки от касаторите иска отмяна на оспорената от него част от решението. Претендират деловодни разноски. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба на данъчния директор и за частична основателност и частична недопустимост на касационната жалба на дружеството касатор.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Обжалваното решение на АССГ е постановено в повторно първоинстанционно производство - след частична отмяна с решение № 7491/22.06.2016 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 8515/2015 г. на решение № 3220/11.05.2015 г. на Административен съд С. град, постановено по адм. дело № 5441/2013 г. и връщане на делото в ново разглеждане в частта на установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02, м. 03.2006 г. и м. 12.2006 г. и м. 05.2007 г. резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е. Ф." ЕООД и "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, както и относно установените задължения по ЗКПО за корпоративен данък и лихви за 2006 г. и 2007 г.

При спазване задължителните указания дадени от ВАС, първостепенният съд е намерил за изтекла абсолютната погасителна давност по отношение на задължения по ЗДДС в общ размер на 326 475,00 лв., представляващи отказан данъчен кредит по фактури № № 386/15.02.2006 г., 390/22.02.2006 г., 391/23.02.2006 г., 430/15.03.2006 г. и 434/21.03.2006 г., издадени от "ЕМ ФУУДС" ЕООД, заедно с начислените лихви в общ размер на 269 159,64 лв. по отношение на останалите задължения съдът е намерил, че давността не е изтекла. Съдът е счел за реално осъществена доставката по фактура № 140/21.05.2007 г., издадена от "И. М. Е. Импорт" ЕООД и е намерил РА за незаконосъобразен в тази й част, а именно на установени задължения в резултат на отказано право на данъчен кредит по горната фактура в размер на 38 510 лв., заедно с начислените лихви за забава в размер на 25 475.49 лв., както и на определен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 29 632,31 лв., заедно с начислените лихви в размер на 20 452,29 лв.. Намерил е РА за законосъобразен в частта на определените задължения в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 583/29.12.2006 г. издадена от "И. М. Е. Импорт" ЕООД в размер на 26 735,57 лв., тъй като не са налице достатъчно доказателства оборващи констатациите на органите по приходите. В частта на установените задължения по ЗКПО за 2006 г. и 2007 г. съдът е отменил РА частично за 2006 г. ведно с прилежащите лихви и е отхвърлил жалбата за останалата част.

Оспореният съдебен акт е частично неправилен.

Жалбата на "Р. Д." АД е недопустима, в частта относно определен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 29 632,31 лв., заедно с начислените лихви в размер на 20 452,29 лв., в тази част АССГ е постановил отмяна на РА, предвид което за настоящия касатор в тази част решението е благоприятно и същият няма право на касационно оспорване. Предвид което на основание чл. 210, ал. 1 и чл. 228 вр. чл. 158, т. 4 АПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено в тази му част.

Споделими са съображенията на съда за погасени по давност публични задължения в общ размер на 326 475,00 лв., представляващи отказан данъчен кредит по фактури № № 386/15.02.2006 г., 390/22.02.2006 г., 391/23.02.2006 г. 430/15.03.2006 г. и 434/21.03.2006 г., издадени от "ЕМ ФУУДС" ЕООД, заедно с начислените лихви в общ размер на 269 159,64 лв., в която част РА е отменен.

Неоснователни са упреците на касатора данъчен директор по повод изтеклата погасителна давност. Във всички хипотези на чл. 118, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е декларативен административен акт, защото установява вече възникнали задължения и права. Когато установява задължения /чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/, РА е утежняващ административен акт. Декларативният характер на РА изключва законосъобразността на установяването на погасени по давност публични задължения. С арг. от чл. 174 от ДОПК изтичането на давностния срок погасява не публичното задължение, а възможността за принудителното му изпълнение. Към принудително изпълнение, обаче, е насочен РА, тъй като с чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК му е признато качеството на изпълнително основание. Създаването на изпълнително основание за вземане, което не подлежи на принудително изпълнение, е в противоречие с материалния закон.

Предвидено е в нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания да се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А в предходната редакция на ал. 2 на чл. 171 ДОПК, а именно обн. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., е визирано, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

При така съобразените разпоредби, процесните задължения, дължимостта им и направените възражения за изтекла погасителна давност, изводът на съда по повод погасяването на задължения в общ размер на 326 475,00 лв., представляващи отказан данъчен кредит по фактури № № 386/15.02.2006 г., 390/22.02.2006 г., 391/23.02.2006 г. 430/15.03.2006 г. и 434/21.03.2006 г., издадени от "ЕМ ФУУДС" ЕООД, заедно с начислените лихви в общ размер на 269 159,64 лв. следва да бъде споделен, а решението в тази част да бъде оставено в сила.

Към момента на постановяването на атакуваното решение № 5117/03.08.2017 г. на АССГ по адм. д. № 6565/2016 г., абсолютната погасителна давност за останалите задължения, с изключение на определените задължения по ЗКПО за 2007 г. за лихви поради неспазване на определения срок за внасяне на данъка в размер на 371,54 лв., не е била изтекла. Към момента на приключване на устните състезания пред касационната съдебна инстанция за задълженията определени в резултат на отказан данъчен кредит по фактура № 583/29.12.2006 г. и фактура № 140/21.05.2007 г., издадени от "И. М. Е. Импорт" ЕООД, определен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. ведно с при лежащите лихви и определените лихви за невнесени в срок авансови вноски за 2007 г. е изтекъл абсолютният погасителен давностен срок.

По отношение на посочените задължения по ЗДДС и ЗКПО давностния срок започва да тече от 01.01.2008 г. и същият е изтекъл към 01.01.2018 г., предвид което РА се явява незаконосъобразен в посочените части.

Съдът към момента на постановяване на акта си е намерил задълженията за непогасени. Независимо от това решаващият състав, е счел РА за незаконосъобразен в частта относно фактура № 140/21.05.2007 г. издадена от "И. М. Е. Импорт" ЕООД, тъй като са изпълнени всички материалноправни предпоставки за възникване и упражняване на данъчен кредит по доставката. РА е намерен за незаконосъобразен и в частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. и прилежащите лихви. Предвид което съдът като е отмени РА в тези части е постановил, правилен краен резултат и е дължимо оставяне в сила на решението в тази му част.

Относно определените задължения в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 583/29.12.2006 г., издадена от "И. М. Е. Импорт" ЕООД, съдът е намерил РА за законосъобразен. Предвид горното обаче, касационната инстанция намира възражението за изтекла погасителна давност към настоящия момент за основателно, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен в тази му част, с отмяна на РА.

Относно останалите задълженията за корпоративен данък за 2006 г. и прилежащите им лихви, както и тези за 2007 г. относно определените лихви за невнесени в срок авансови вноски, съдът като е счел, РА за законосъобразен е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. За начален момент на абсолютната давност, по повод горните задължения следва да се счита 01.01.2008 г., а за краен 01.01.2018 г., тъй като задълженията за корпоративен данък за 2006 г. са дължими до 31.03.2007 г. Съгласно чл. 90 ЗКПО в редакцията й обн. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, за който се отнасят. Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. А за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска. Предвид което давността и за задълженията за лихви за невнесени в срок авансови вноски за 2007 г., както по-горе бе посочено, започва да тече от 01.01.2008 г. и към настоящия момент същата е изтекла, поради което е дължима отмяна на атакуваното съдебно решение и в тези му части, с постановяване на отмяна на РА.

Не така стои въпросът относно задълженията за лихви за невнесен в срок корпоративен данък за 2007 г. Нормата на чл. 93 ЗКПО визира, данъчно задължените лица да внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. В настоящият случай задълженията са били за 2007 г., и лицето е следвало да внесе данъка до 31.03.2008 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2009 г. и изтича на 01.01.2019 г. Последното препятства възможността от прилагане института на абсолютната погасителна давност и в тази част касационната жалба на "Р. Д." АД се явява неоснователна. Настоящият състав споделя крайния извод на съда за законосъобразност на РА в тази част. Както през първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, възражения по повод последните не са ангажирани. Ревизираното дружество касатор, единствено е посочило, че в случай че бъде постановена отмяна на РА в частта по ЗДДС, такава следва и задълженията по ЗКПО. Предвид закъснялото внасяне на КД за 2007 г. и на основание чл. 175 ДОПК, вр. с чл. 1 ЗЛДТДПДВ и чл. 93 ЗКПО, лихви за невнесени в срок задължения се дължат. Предвид което решението и в тази му обжалвана част следва да бъде оставено в сила.

При този изход на "Р. Д." АД се дължат деловодни разноски в размер 5 997 лева, като настоящата инстанция намира възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. На ДДОДОП се следват разноски в размер 300 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение