Решение № 4927 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на Сирия, против решение № 42533 от 18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 11563/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че не са налице необходимите предпоставки за предоставянето на бежански и хуманитарен статут, тъй като не е изследвана бежанската му история. Твърди, че съдът не е обсъдил представените по делото нови доказателства, по специално справката за ситуацията в страната на произход на чужденеца. Сочи, че в страната му по произход - Сирия има вътрешен въоръжен конфликт, който създава тежки заплахи за живота или личността на всяко цивилно лице, поради безогледно насилие. Твърди, че е непридружен непълнолетен, поради което като част от уязвима група, в още по-голяма степен отговаря на предпоставките да получи закрила. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, в писмена защита и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Ангелова. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуален представител юрк. Хичовски оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и представя писмени доказателства за общо положение и актуална обществено-политическа обстановка в Сирия. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 5246 от 23.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови отхвърлително решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е от фактическа страна, че М. А. подава молба за международна закрила за първи път с вх. № ПМЗ-В-13- 228/28.10.2024 г., която не е разгледана по същество, тъй като същият, няколко дни след регистрацията напуснал самоволно [заличен текст], видно от докладна записка с вх. № ПМЗ-В-322/01.11.2024 г. С решение № 13355/19.12.2024 г. производството за международна закрила на М. А. е прекратено. Решението е връчено на 09.04.2025 г. Производството е възобновено и разгледано по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. На 24.09.2024 г. с М. А. е проведено интервю с участието на преводач. На него кандидатът е заявил, че е напуснал Сирия за първи път началото на лятото 2024 г., нелегално за Турция. След престой от двадесет дни на турска територия е преминал нелегално българската граница. След като е регистриран и настанен, е напуснал самоволно лагера, което е отразено в докладна записка № ПМЗ-В-322/01.11.2024 г. и е заминал за Германия при своя брат. В Германия е подал молба за международна закрила, но след две дела е получил отказ и е върнат в Република България. Съобщава, че не е бил осъждан в страна си по произход. Не е имал проблеми затова, че е [заличен текст] и изповядва [заличен текст], нито за това че е [заличен текст]. Не е участвал във въоръжени групировки, не е участвал в политически партии. В момента не иска да се върне тъй като подлежи на военна служба. Докато бил там не е бил търсен, за да постъпи в армията в Сирия, но ако се върнел щели да го вземат в армията. Изрично твърди, че нямал други причини да напусне страната си на произход само работата. Въз основа на така установените обстоятелства, съдът приема, че по отношение на М. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Съдът намира за законосъобразен и отказа за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Решението е обосновано със събраните в хода на административното производство доказателства и представени справки в съдебната фаза. Изнесените от М. А. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия през 2024 г. и не иска да се завърне в страната на произход. Уточнява, че е подал молба за международна закрила в Република България, защото не е успял да получи закрила в Германия. По отношение на него не са отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Действителните причини за нежелание за връщане в Сирия са тежкото икономическо положение в страната поради военните действия, които не попадат в хипотезата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че личното положение на жалбоподателя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изложените в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. В настоящият случай, не са налице доказателства спрямо касатора да е упражнявано физическо насилие и същият да е бил обект на репресии. Видно от самите изявления на М. А., същият не е бил преследван в родината си поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Нито се твърди, нито се доказва, че М. А. е сменил официално религията си. Касаторът не прави изявления за преследване от страна на официалните власи или друг субект въз основа на религиозна принадлежност. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обосновани са и изводите на АССГ за липсата на основания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, защото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай касаторът не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в решение на СЕС по дело С- 465/07 и решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 е посочено, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, може по изключение да се счита за установено, когато степента на протичащия въоръжен конфликт /бил той международен или вътрешен/ безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Следователно съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Необходимо е да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Последните данни за обстановката в Сирия, видно от справките, представени от административния орган в касационната инстанция вх. № МД-02-103 от 13.03.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. № МД-02-136 от 03.04.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация. Справките са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. Дори да се приеме, че вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад човек, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият в началото на лятото на 2024 г. нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава". След престой от двадесет дни на турска територия е преминал нелегално българската граница. След като е регистриран и настанен, е напуснал самоволно лагера, което е отразено в докладна записка № ПМЗ-В-322/01.11.2024 г. и е заминал за Германия при своя брат. В Германия е подал молба за международна закрила, но след две дела е получил отказ и е върнат в Република България. Съобщава, че няма други причини поради които е напуснал Сирия, освен липсата на работа. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не изследвал представените от него доказателства и не е изяснил фактическата обстановка в цялост, включително бежанската му история. Противно на твърдяното е видно и се установява, че в оспорения съдебен акт, съдът изрично и конкретно е изложил мотиви отнасящи се до бежанската му история, обсъдил е всички възражения и се и произнесъл изрично и конкретно по тях и с оглед на което е извел своите изводи и заключения. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че касаторът е непридружен непълнолетен и поради това, като част от уязвима група, в по-голяма степен отговаря на предпоставките за предоставяне на закрила. От събраните по делото доказателства се установява, че М. А. е роден на [дата]., като към датата на подаване на молбата за международна закрила – 28.10.2024 г., както и към датата на издаване на административния акт, същият е пълнолетен. Относно опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той посочва, че не е търсен и призоваван за отбиване на редовна военна служба към редовната армия. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение