Решение № 10551 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2016 г.

Решение № 10551 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Харвест" АД, със седалище и адрес на управление гр. Д., "Марси" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П. и "Агроном I Холдинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., подадена чрез процесуалните им представители против чл. 6, изречение първо от Постановление № 238 от 03.09.2015 г. на Министерски съвет за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закона за закриване на Националната служба по зърното. Според жалбоподателите оспорваният текст на Постановлението противоречи на нормите на чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции (Наредбата) и чл. 44 от Правилника за дейността на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, приет със Заповед № РД09-507/19.06.2009 г. (Правилника). Твърди се, че чл. 6, изр. първо би следвало да урежда разпределението на имуществото на гаранционния фонд, което остава след удовлетворяване на кредиторите, между всички участвали в годините на съществуването му участници, чиито права не са отнети по реда на чл. 9, т. 1 от Наредбата, а не както е предвидено в него, между участниците в Гаранционния фонд. Иска се отмяна на Постановлението в частта му по чл. 6, изречение първо като незаконосъобразно и в противоречие с материалноправните норми на чл. 11 и чл. 19 от Наредбата и с целта на закона. В съдебно заседание изрично е заявено, че жалбоподателите не претендират разноски. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б. чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на жалбата и евентуално за неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу нормативен административен акт без ограничение във времето и при наличието на пряк и непосредствен личен интерес. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Постановлението съдържа административноправни норми, които се отнасят за определен, но неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, което го дефинира като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Противно на изложеното от процесуалния представител на ответника, разпоредбата на чл. 6 от Постановлението не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като оспорваният текст създава правила за поведение при провеждане на процедурата за разпределение на имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите. Правното действие на посочения текст е многократно именно защото съдържа правни норми. С общия административен акт се създават права и задължение или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, докато нормативният административен акт съдържа административноправни норми, които предвиждат какво следва да се направи в конкретна ситуация, какъвто е настоящият случай. От приетите като доказателства по делото Лицензии за публичен склад на зърно, издадени на жалбоподателите, писмо изх. № 12/14.03.2013 г. от "Харвест" АД, писмо изх. № 17/220 от 20.03.2013 г. на Национална служба по зърното, приемо-предавателни протоколи от 08.04.2013 г. и 01.08.2014 г., Заповед № РД09-1021/13.07.2012 г. и представените писмени доказателства за направени вноски от страна на дружествата в гаранционния фонд се установява, че дружествата - жалбоподатели имат качеството на бивши участници в гаранционния фонд, създаден на основание Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ - отм.). Съгласно чл. 9а, ал. 1 ЗСТЗ , публичните складове за зърно в едномесечен срок от лицензирането им са длъжни да се включат в гаранционния фонд. Условията и редът за създаване на гаранционен фонд по ал. 1, както и неговите функции се определят с наредба на Министерския съвет (чл. 9а, ал. 3 ЗСТЗ - отм.), в случая това е Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата, при ликвидация на гаранционния фонд след удовлетворяване на кредиторите ликвидаторът осребрява имуществото на фонда и го разпределя между всички публични складове, участвали в него, пропорционално на направените от тях вноски.