Решение № 10427 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2017 г.

Решение № 10427 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. С. М. против решение № 1401 от 1.08.2017 г. по адм. дело № 380/2017 г. на Административен съд - П.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Национална агенция по приходите, не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на В. С. М. против заповед № ЗЦУ - 1324 от 26.10.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, с която за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служителя му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 92 и чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и против заповед № 1869 от 1.11.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и е оставена без разглеждане жалбата в частта по искането за присъждане на обезщетение за държания служител за времето на оставане без работа. За да постанови този резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства: В. С. М. е заемал длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - П., с работно място офис /дирекция за обслужване - П.. Срещу жалбоподателя В. М. е инициирана проверка във връзка с получено в ЦУ на НАП писмо от директора на ТД на НАП П. с вх. № 24-15-337/14.05.2016 г. по описа на ЦУ на НАП, изготвено на основание докладна записка от В. С. - началник отдел "Услуги за клиенти" в офис/дирекция за обслужване П.. По повод изложените в писмото факти е извършена проверка от служители на "Инспекторат" при НАП за установяване на факти и обстоятелства за наличие на конфликт на интереси по отношение на държавния служител В. М.. Резултатите от проверката са отразени в доклад № 24-15-337 от 11.07.2016 г., изготвен от Л. Г. - ръководител "Инспекторат" при НАП. В този доклад е посочено, че управителят на "П. М." ЕООД е подал заявление за регистрация по ЗДДС. С. разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, компетентните органи по приходите в отдел "Услуги за клиенти" в офис/дирекция за обслужване П. са предприели действия по проверка на нормативните изисквания за регистрация на дружеството, включително посещение на посочения адрес за управление. На 16.03.2016 г. в 14,30 ч., органите по приходите Р. Б.-В. - инспектор по приходите и А. Н. - старши инспектор по приходите в отдел "Услуги за клиенти" са посетили адреса на управление на "П. М." ЕООД. На същия адрес са открили упълномощено лице В. М., който е представил пълномощно № 1880 от 15.02.2016 г. (констатации в протокол № 131 от 16.03.2016 г.). Пълномощното е изготвено от управителя на дружеството "П. М.", нотариално заверено, по силата на което в обема на представителната власт на В. М. е представителство пред всички държавни, административни и общински служби, Национална агенция за приходите, НОИ, Агенция по вписванията - Търговски регистър (включително и за подаване на годишни финансови отчети в качеството си на съставител), структурите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". На упълномощеното лице са предоставени права да съставя, получава и подписва документи и справки, предава и приема електронни изявления, подава данъчни декларации, молби, заявления и декларации, включително при регистрация и дерегистрация по ЗДДС пред ТД на НАП, да получава и подписва актове и постановления и подписва същите от името и за сметка на фирмата, да получава достъп до данъчна и осигурителна информация, като за целта може да използва и квалифициран електронен подпис. Въз основа на това пълномощно, упълномощеното лице В. М. е получил лично на 17.03.2016 г. удостоверение за регистрация по чл. 110, ал. 1 от ЗДДС на "П. М." ЕООД, акт за регистрация по ЗДДС № 130421600005415 от 16.03.2016 г., ведно с уведомително писмо изх. № 134071600004738 от 17.03.2016 г. При извършена допълнителна проверка е установено, че пълномощно № 1880 от 15.02.2016 г. с упълномощено лице В. М. не е завеждано в деловодната система на НАП. На 23.03.2016 г. управителят на дружеството е представил в офис/дирекция за обслужване П. ново пълномощно № 3427 от 21.03.2016 г. за упълномощаване на друго лице за представляване на дружеството, без да представя доказателства за оттегляне на пълномощно № 1880 от 15.02.2016 г. Заявление за оттегляне на пълномощно № 1880 от 15.02.2016 г. е подадено с вх. № 13962 от 01.06.2016 г. и заведено в деловодната система на ИРМ П. след започване на проверката на "Инспекторат" на НАП. При извършени проверки в информационните масиви на НАП и справка в ЕСГРАОН е установено, че упълномощеното лице е служител на НАП, същият е с постоянен и настоящ адрес, който съвпада с адреса на управление на "П. М." ЕООД. Служителите на "Инспекторат" на НАП са извършили проверка на подадените от Мишев декларации, изискуеми съобразно статута му на държавен служител. Констатирано е, че на 26.01.2009 г. е подал декларация по чл. 12, т. 2, във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (отм.), като в нея не са декларирани обстоятелства, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, в т. ч. обстоятелства по чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПУКИ - данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес. С. подаването на декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ държавният служител не е подавал декларации по чл. 12, т. 3 от ЗПУКИ за настъпила промяна в обстоятелствата. Проверени са също подадените от държавния служител декларации по чл. 9, ал. 7 от ЗНАП и чл. 29, ал. 2 от ЗДСл за 2015 г. и 2016 г., в изпълнение на задължението му за деклариране пред органа по назначаването на имотното му състояние. Констатирано е, че не е декларирал подлежащо на деклариране имущество по образците, утвърдени от изпълнителния директор на НАП със Заповед № ЗЦУ - 439 от 11.04.2014 г. за 2015 г. и Заповед № ЗЦУ - 370 от 31.03.2016 г. за 2016 г. В подадената на 28.04.2015 г. имуществена декларация не е декларирал лек автомобил марка "Опел", модел "Корса", придобит чрез покупко-продажба през 2014 г. от съпругата му. В подадената на 22.04.2016 г. имуществена декларация В. М. е декларирал придобиване на лек автомобил, в режим на съпружеска имуществена общност, но като основание е посочил "кражба". В същата имуществена декларация не са декларирани два поземлени имота - ниви, съответно с площ 3 995 кв. м и 4 080 кв. м в землището на с. Ц., придобити чрез покупко - продажба на 15.07.2015 г. В двете имуществени декларации за 2015 г. и 2016 г. е констатирано несъответствие в декларирания недвижим имот - апартамент, в режим на лична собственост. Съгласно данните в декларациите е посочено, че се касае за апартамент с площ 72 кв. м, придобит през 2012 г., докато в службата по вписванията е посочено, че се касае за апартамент от 75,31 кв. м, придобит на 28.02.2008 г. Докладът завършва с предложение да се извърши преценка от органа по назначаване за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. На същия е поставена резолюция "Да" на 26.08.2016 г. на изпълнителния директор на НАП. Директорът на дирекция "Управление на човешките ресурси" е представил становище изх. № 24-15-337#4/21.09.2016 г. по доклада на ръководителя на "Инспекторат" на НАП, адресирано до изпълнителния директор на НАП, в което посочил, че изложените простъпки са основание за дисциплинарно производство срещу държавния служител, с приложен проект на покана за изслушване по чл. 93, ал. 1 ЗДСл на жалбоподателя. Служителят е изслушан на 05.10.2016 г. от органа по назначаване и са приети писмените му обяснения с вх. № 24-15-337/13.10.2016 г. Със заповед № ЗЦУ-1276/12.10.2016 г. изпълнителният директор на НАП е наредил дисциплинарният съвет на НАП да разгледа делото срещу В. М. и представи решение в сроковете по чл. 96, ал. 4 ЗДСл. Дисциплинарният съвет е представил протокол от заседание и решение № РЦУ-104/26.10.2016 г., с което е предложил на органа по назначаването да наложи на служителя В. М. дисциплинарно нарушение "уволнение". В решението на дисциплинарния съвет са потвърдени изцяло констатациите и заключенията в доклад № 24-15-337 от 11.07.2016 г. на ръководителя "Инспекторат" при НАП. В обжалваната пред административния съд дисциплинарна заповед са възприети изцяло фактическите и правни установявания, изложени в решението на дисциплинарния съвет и на служителя В. М. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Изложените фактически обстоятелства са установени коректно от решаващия съд. Въз основа на правилното им интерпретиране и анализ съдът е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на дисциплинарната заповед. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма. В тази насока вярно е посочил, че в уволнителната заповед се съдържа подробно описание на нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора, както и доказателствата, които го потвърждават и обосновано приел за неоснователни възраженията на оспорващия за неяснота във времето на извършване на всяко едно от нарушенията. Правните съображения на съда, че при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са правилни и в съответствие с данните по дисциплинарната преписка. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че дисциплинарното наказание е наложено на служителя след изтичане на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Съдът точно е отбелязал, че в случая намира приложение правилото на чл. 13а, ал. 2 от ЗНАП, съгласно което дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарно наказващия орган не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Спорният въпрос пред административния съд, повдигнат отново в касационната жалба, е началният момент, от който нарушението се счита открито от дисциплинарно наказващия орган. Настоящият касационен състав споделя изводите на решаващия съд, че моментът на откриването следва да свърже със запознаването на дисциплинарно наказващия орган с материалите по дисциплинарната преписка, които съдържат несъмнени данни за предмета и субекта на дисциплинарното нарушение, (в т. см. решение № 13544/2017 г. по адм. дело № 200/2017 г. на ВАС, V о.). В случая най-ранният момент е датата на поставяне на положителна резолюция на 26.08.2016 г. от изпълнителния директор на НАП, с която по същество се изразява съгласие с предложението на ръководителя на Инспектората за проверка на изложените в доклада от 11.07.2016 г. обстоятелства дали съставляват дисциплинарни нарушения, за които следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Нещо повече, дисциплинарните нарушения в своя пълен обем са установени с решението на дисциплинарния състав, което е формирано въз основа на всички данни по преписката, в т. ч. протокола от изслушването на служителя и представяне на писмените му обяснения, по аргумент от чл. 96, ал. 4 и 6 ЗДСл. Именно дисциплинарният съвет, който изпълнява функции на помощен орган, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като резултатите от проверката са обективирани в решението, което ведно с цялата административна преписка е предадено на дисциплинарно наказващия орган. Съответно, окончателната преценка за това налице ли е нарушение и как следва същото да бъде санкционирано, формирана при знание за всички установени в хода на проверката обстоятелства относно конкретното деяние и неговия извършител, е обективирана от дисциплинарно наказващия орган в обжалваното решение, (в т. см. вж. решение № решение № 10761 от 1.09.2017 г. по адм. д. № 3116/2017 г., на ВАС, V о., решение № 547 от 19.01.2016 г. по адм. д. № 7364/2015 г. на ВАС, V о.). Ето защо, решаващият съд правилно е счел, че оспорената заповед е издадена в рамките на преклузивните срокове за търсене на дисциплинарна отговорност на служителя. Правилно съдът е приел, че заповедта не страда от порока материална незаконосъобразност. Следва да се сподели заключението на съда, че установените фактически обстоятелства се субсумират в хипотезите на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, от служителя. В. М. е бил запознат със задълженията си за деклариране на обстоятелствата, свързани с изискванията на чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (отм.), чл. 9, ал. 7 от ЗНАП и чл. 29, ал. 2 ЗДСл. Съдът правилно е приел, че законовите правила са нарушени от служителя, т. к. не е изпълнил задължението си да декларира изменението в обстоятелствата по чл. 12, т. 2 ЗПУКИ (отм.), произтичащо от упълномощаването му да представлява "П. м." ЕООД, както и некоректно е попълнил дължимата информация в декларациите за 2015 г. и 2016 г. по чл. 9, ал. 7 ЗНАП вр. чл. 29 ЗДСл. Предприетите действия в качеството му на пълномощник на дружеството основателно са квалифицирани като неправомерни на плоскостта на етичните правила и в нарушение на преките му задължения, предвидени в длъжностната характеристика, които стриктно регламентират поведението на държавните служители във връзка с изпълнение на възложените им функционални задачи и отговорности и свързаната с тях комуникация с външни лица и организации. В длъжностната характеристика за заеманата длъжност изрично са очертани рамките на позволените контакти на служителя именно с оглед гарантиране интегритета на държавния служител при упражняване на функционалните му отговорности. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно липсата на законово основание да подаде декларация по чл. 12, т. 3 ЗПУКИ (отм.). В мотивите си съдът аргументирано е отговорил на тези възражения и правилно е отказал да ги кредитира. Целта на декларирането на обстоятелствата по чл. 12 ЗПУКИ (отм.) е предотвратяване на възможен конфликт на интереси и служителят е следвало да изпълни законовите предписания в тази насока. Касационните доводи, че тези обстоятелства не подлежат на деклариране по реда и на основанията Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (отм.) не намират опора в нормативната уредба, с оглед дефинираните в нея понятия за частен интерес и свързани лица. Без значение за преценката на неизпълнението на задължението по чл. 12, т. 3 ЗПУКИ (отм.) е твърдението, че служителят не е получавал възнаграждение за дейността си по представителството на дружеството и не се е намирал в икономическа зависимост от същото. Неотносимо е също отсъствието на сключен договор за търговски пълномощник по правилата на чл. 26 и сл. от Търговския закон. Ясно е посочено в уволнителната заповед кои са обстоятелствата, които органът по назначаването е приел за подлежащи на деклариране и съответно - релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя. Както правилно е посочил съдът, при определяне на дисциплинарното наказание дисциплинарно овластеният орган е изложил мотиви, основани на критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Противно на заявеното в касационната жалба, съобразени са тежестта на нарушенията, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. При пълно и точно анализиране на относимите факти и приложими нормативни правила съдът е извел в заключение обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,