Решение № 15586 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16136/2010 г.

Решение № 15586 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16136/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Христо Георгиев Георгиев против заповед рег. № К (И)- 9285/17.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Георгиев назначен като държавен служител кат. Г, инспектор и заема длъжността разузнавач V степен в 01 група "Криминална полиция" на участък "Полиция" - Люлин към 09-то районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (РУП - СДВР). По повод постъпило в Министерството на вътрешните работи предложение от директора на СДВР с данни за участие на Георгиев в група, извършила въоръжен грабеж в столичен златарски магазин, е образувано дисциплинарно производство. Назначена е комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К - 5411/12.05.2010 г., подписана от министъра на вътрешните работи). Комисията събира доказателства и след приемане на обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност установява, че на 18.04.2010 г. около 10.45 часа жалбоподателят Георгиев, заедно с три лица, някои криминално проявени, участва във въоръжен грабеж в магазин за златна и сребърна бижутерия, находящ се в гр. София, ж. к. "Люлин", Търговски център "Люлин". Георгиев участва активно в подготовката на грабежа, като заедно с криминално проявения Росен Рангелов по прякор "Човката" осъществява наблюдение върху магазина, подготвя оръжие и маски за извършителите (свид. Янков и Рангелов), участва лично в отнемането на златни накити от магазина (около 3 кг.), като сломява съпротивата на продавачката с насочен към главата пистолет, а след това осигурява оттеглянето на групата от обекта с автомобил "Рено Сценик", собственост на брат му (свид. Рангелов). За извършеното деяние на Георгиев е повдигнато обвинение и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (постановление от 08.07.2010 г. по следствено дело № 59/2010 г. на отдел Следствен към СГП). При тези данни комисията приема, че с описаните действията жалбоподателят Георгиев е нарушил на нормите на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № ЯДП -1064/09.07.2010 г.). В този смисъл е и становището на разследващата комисия от същата дата. След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства, включително с медийните публикации от 08.07.2010 г., огласяващи поведението на Георгиев и участието му в грабежа, както и с обясненията на служителя, депозирани пред комисията в хода на дисциплинарното производство на 09.07.2010 г. и тези от 03.08.2010 г., дадени след изрична покана от 30.07.2010 г., министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К - 9285/17.08.2010 г., с която приема, че от страна на жалбоподателя с описаните по-горе действия, а именно участие в подготовката и извършването на въоръжен грабеж с три други лица от магазин за златна и сребърна бижутерия в гр. София, ж. к. Люлин, при който са отнети 3 кг. златни накити, са извършени нарушения на т. 4, т. 7 и т. 8 Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведението на служителя е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР налага на Георгиев дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарнонаказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Георгиев, полицейски инспектор, разузнавач в група "Криминална полиция" на 09 РУП - СДВР заедно с други лица, между които и криминално проявени, участва в подготовката и извършването на въоръжен грабеж от магазин за златна и сребърна бижутерия в гр. София, ж. к. Люлин. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законосъобразността на действията си, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това. Поведението на Георгиев, като разузнавач в група "Криминална полиция" не е насочено към осъществяване на правомощията по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления (чл. 75, т. 2 от ППЗМВР), а към организиране и извършване на закононарушение. Предприетите от жалбоподателя действия по организиране на насилственото отнемане на златни накити, използване на оръжие за сломяване на съпротивата на продавача и осигуряване на условия за безпрепятствено оттегляне на извършителите, представляват злоупотреба със знания и умения, получени в качеството на полицейски служител, насочени към получаване на лична изгода. Това поведение освен наказателноправен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Тази негативна морално - етична оценка, заедно с обстоятелството, че извършеното от Георгиев е огласено чрез публикации в средствата за масово осведомяване и несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция, дават основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът на жалбоподателя, че не може да бъде санкциониран по дисциплинарен ред, след като не е осъден за описаното в заповедта деяние с влязла в сила присъда, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което не съществува пречка служителят да понесе дисциплинарно наказание, независимо от установеното в наказателното производство, ако поведението му, както в случая, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение