Решение № 5938 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2013 г.

Решение № 5938 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Елена Атанасова Енева от гр. Пловдив против решение № 6446 от 29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 7594/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 197 от 16.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Иванка Димитрова Налджиева жалба срещу решението на Комисията за защита от дискриминация бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Ответникът Комисията за защита от дискриминация не изразява становище. Ответникът ЦДГ "Чучулига", гр. Пловдив, чрез директора Иванка Налджиева, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът Министерството на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Елена Атанасова Енева, учител в ЦДГ "Чучулига" срещу работодателя й - директорът на детската градина Иванка Налджиева с твърдение за проявено от последната дискриминационно отношение по признак "синдикална принадлежност". Според Енева то се изразявало в отказа на директора да й позволи ползването на допълнителен платен годишен отпуск като председател на общинското ръководство на НСРОНС "Защита" - синдикат в системата на народната просвета, който не е страна в подписания колективен трудов договор. Жалбоподателката е работила в учебното заведение от 1986 г. до 27.05.2010 г. По делото не се спори, че директорът на ЦДГ "Чучулига" е чл. на Съюза на работодателите при СНСБ в качеството си на работодател, който синдикат е подписал КТД на ниво община. На 1.09.2008 г. Елена Енева е подала заявление за присъединяване към КТД от 30.06.2008 г., като е посочила, че не членува в синдикат, страна по договора, тъй като е чл. на НС "Защита". От данните по делото се установява, че Елена Енева е сезирала съда с искове за заплащане на обезщетение за неизползвани 9 дни платен годишен отпуск или предоставяне на ползването им като допълнителен отпуск съобразно действащ браншови колективен трудов договор от 30.06.2008 г. Решението по гр. д. № 12533/2009 г. на Пловдивския районен съд е влязло в сила на 21.12.2010 г. В мотивите на съдебния акт са обсъдени възраженията на Енева досежно статута й на синдикален чл. в организация, която не е страна по КТД, правната възможност за индивидуално включване в КТД и основанията за това. С оспореното решение Комисията за защита от дискриминация е приела, че Иванка Налджиева като директор на детското заведение е осъществила пряка дискриминация спрямо жалбоподателката по признак "синдикална принадлежност", доколкото като работодател не е осигурила допълнителен платен отпуск на Енева съгласно разпоредбите на КТД от 2008 г. за работещите в системата на народната просвета. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила, но при постановяването му е нарушен материалния закон. Мотивирал е изводите си с липсата на безспорни доказателства по преписката за установено неравенство в третирането в сравнение със сходни обстоятелства при други лица, както и с липсата на установено нормативно задължение на директора да разреши допълнителен платен отпуск на жалбоподателката на посоченото от нея основание, предвид и влязлото в сила съдебно решение, с което съдът се е произнесъл именно във връзка с тези задължения на работодателя. Решението е правилно. По определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци. По същество жалбоподателката твърди, че е дискриминирана, тъй като директорът на детската градина в качеството му на работодател не й е позволил допълнителен платен годишен отпуск, предвиден в т. VII. 48 от КТД. Като чл. на синдикална организация, която не е страна по КТД, служителят може да се присъедини към сключения от работодателя колективен трудов договор в учебното звено (ЦДГ "Чучулига"), при условия и ред, предвидени в чл. 57, ал. 2 от КТ - с писмено заявление до работодателя или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. По делото не е спорно, че колективен трудов договор в ЦДГ "Чучулига", т. е. на ниво учебно звено, не е сключван. Това, че на жалбоподателката не й бил разрешен допълнителен платен отпуск от директора на детската градина, не сочи на неравенство в третирането. Още повече, че ответницата няма такова задължение, а и липсата на задължение само по себе си не е дискриминационно отношение по смисъла на закона. За Енева е имало други правни възможности, които да удовлетворят искането й за получаване на допълнителен отпуск по силата на трудовото правоотношение. Така изразените или предполагаеми дискриминационни предпочитания на Енева не са годно основание в случая. В този смисъл оправдани са изискванията, които са вътрешноприсъщи на работата. Първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства, тъй като не са налице сходни обстоятелства за сравнение. Съдът е разгледал събраните по преписката доказателства и същите са обсъдени в тяхната съвкупност. Анализът на доказателствата налага убедителният извод, че жалбоподателката не търпи дискриминационно отношение по признак "синдикална принадлежност", който да я отличава от други лица, третирани по-благоприятно, затова не би могла да бъде установена причинна връзка между отказа на директора и твърдяно неравно отношение към Енева. Показанията на разпитаната пред Комисията свидетелка не опровергават този извод, тъй като тя не работи в детското заведение, а като представител на НС "Защита" излага мнение по принцип. В разпоредбата на § 1, т. 7 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определението на "неблагоприятно третиране", според което това е всеки акт, действие или бездействие, който засяга пряко или непряко права или законни интереси. За да обоснове решението си, съдът е обсъдил действащия КТД от 30.06.2008 г. за работещите в системата на народната просвета, условията за присъединяване на работниците и служителите по чл. 57, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 35 от КТД и чл. 51б от КТ, касаещ обхвата на действие на КТД по отрасли (браншове на синдикалните и работодателски организации). По реда на търсената защита от дискриминационно посегателство лицето трябва да установи в какво се изразява накърненото му лично право на равно третиране от страна на директора на детската градина, което по естеството си го засяга неблагоприятно. Жалбата до КЗД на Енева съдържа общи твърдения за едно поведение, неоправдано според нея, което обаче не се подкрепя от обективни критерии. Членството в синдикална организация е доброволен избор и поведение на лицата, обвързващо ги с права и задължения. В този смисъл лицето не може да черпи права от свой избор при положение, че в конкретния случай не са се осъществили предпоставките на закона за ползване на допълнителни права. Видно от регламентацията на колективния трудов договор в Кодекса на труда, по съществото си този договор е допълнителен регулатор на отношенията между работодател и синдикална организация, респективно организации, страни по договора и техните членове, който детайлизира уредбата на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които по начало не са уредени с повелителни норми на закона. Безспорно е, че в колективния трудов договор са уговорени клаузи, по-благоприятни за работниците и служителите от установените в закона. С оглед наличието на колективен трудов договор и установеното в чл. 57, ал. 1 от КТ действие на същия само спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации - страни по него, за останалите работници и служители, независимо дали членуват или не в синдикална организация, която не е страна по КТД, могат да се предвиждат различни условия и ред за присъединяване към него. Това следва от нормата на чл. 57, ал. 2 от КТ и се отнася до индивидуалното присъединяване към сключения вече колективен трудов договор. Съдът е направил изводите си при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат. В административното производство не са обсъждани факти, относими към всестранното и пълно изясняване на предмета на спора, а по същество е направено сравнително тълкуване на разпоредбите на чл. 5 и чл. 35 от КТД, чл. 51б, ал. 4 от КТ. Тежестта на доказване лежи върху Комисията, когато жалбоподателката твърди наличието на дискриминация при пръв прочит, а това зависи от конкретните обстоятелства и факти по делото. Жалбоподателката не установява, че има разлика в третирането между нея и други лица при сходни обстоятелства. Условията по колективния трудов договор, респективно неговата липса, не могат да се приемат като такива. Неоснователно е възражението на пълномощника на Министерството на образованието, младежта и науката, че за жалбоподателката липсва правен интерес от жалбата, тъй като към момента на сезиране на административния орган тя не работи в системата на народната просвета поради пенсиониране. Искането за установяване на дискриминационно поведение по някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр. обхваща период на разследване от 1.09.2008 до 26.05.2010 г., като производството е проведено и в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Като е отменил решението на Комисията за защита от дискриминация, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд