Решение № 8079 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2011 г.

Решение № 8079 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ТД на НАП - Варна моли да бъде отменено решение № 1980/26.07.2011 г. по адм. д. № 1780/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 11-2178/9.03.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - Варна за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект склад за детски играчки на "Латоя текс" ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" и чл. 187 ЗДДС за срок от 15 дни. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационна жалба "Латоя текс" ООД по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че не е доказано извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като не е установено плащане на сумата 123,55ЛВ по стокова разписка за извършена разносна търговия № 1210/11.11.2010 г. Съдът е приел, че след като не е доказано плащане на сумата, не е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата като не е издаден фискален бон. Съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са изложени мотиви как е определена продължителността на принудителната административна мярка и е отменил заповедта. В заповедта погрешно е посочено основанието на извършеното нарушение по чл. 25, ал. 1 от наредбата, макар, че са изложени фактически обстоятелства за извършено нарушение по чл. 25, ал. 2 от наредбата. Неправилно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на нарушение на чл. 25, ал. 2 от наредбата, според който при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от продавача и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Върху стоковата разписка от № 1210/11.11.2010 г. има неподписано отбелязване, че е прието плащане в брой. По цитирания чл. 25, ал. 2 от наредбата фискалната касова бележка е следвало да се издаде с издаването на стоковата разписка и да се предаде на разносвача, поради което изводът на съда, че не е установено нарушение по чл. 25, ал. 2 от наредбата и по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС е незаконосъобразен. Неправилен е и изводът за допуснато процесуално нарушение в заповедта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са изложени конкретни съображения за избраната продължителност на принудителната административна мярка. В заповедта са изложени достатъчни мотиви за определяне продължителността на принудителната административна мярка с оглед защита на обществените интереси и изпълнение на целите на закона. Неоснователен е доводът на дружеството, че не е доказано извършено нарушение. По чл. 25, ал. 2 от наредбата плащането се извършва след издаването на фискален бон за продажбата при условия на разносна търговия, поради което за установяване на нарушението не следва да е доказано плащане на доставените стоки. Неоснователен е и доводът, че при извършената проверка не е установено неиздаване на фискални касови бележки. Видно от протокола за извършена проверка от 26.01.2011 г., която е продължение на документалната проверка от 27.12.2010 г., на последна страница е констатирано, че не са издадени фискални касови бележки по 10 бр. стокови разписки за отчет на продажби на стоки по разносна търговия, включително по процесната № 1210/11.11.2010 г. Приложените решения на Варненския районен съд и на АС - Варна, с които наказателното постановление, издадено за нарушението е отменено, не променят фактическата обстановка по делото, предвид чл. 300 ГПК. В тях е прието, че стоковата разписка, ако беше подписана, установява движение на стоки от склада по заявка на клиент. Страните не спорят, че по стоковата разписка стоките описани в нея са доставени на клиент, поради което е налице нарушение на чл. 25, ал. 2 от наредбата, изискващ при доставката на клиента да се предостави стоката с фискален касов бон, преди да се извърши плащането. Налагането на принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" и чл. 187 ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението. Съгласно чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За наказателните постановления и решенията, с които са отменени или оставени в сила няма аналогичен текст, поради което представеното, влязло в сила решение за отмяна на наказателното постановление не обвързва доказателствено съда, а представлява доказателство, наред с останалите доказателства по делото. В случая стоковата разписка не е оспорена от дружеството в жалбата до съда, нито в проведеното единствено съдебно заседание по делото и съставлява годно доказателство за извършена доставка на описаните в нея стоки по разносна търговия. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против заповедта. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по делото 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,