Решение № 346 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2008 г.

Решение № 346 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) П. А. И. от гр. П. е подал к. жалба срещу решението на Софийския градски съд, постановено на 2.10.2006 г. по гр. д. № 255/2006 г. Другите страни, участвуващи в производството - С. о. - район С., П. на Р България и физическите лица Б. И. и С. И., не са взели становище. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба, подадена от П. И. на основание чл. 436 ГПК (отм.), да бъде издаден от С. о., район "С", акт за раждане на неговата майка Щ, починала през 1976 г. Софийският районен съд с решение от 9.11.2005 г. по гр. д. № 21274/2003 г. е отхвърлил иска. П. И. е подал въззивна жалба срещу решението на районния съд, за чието разглеждане е образувано гр. д. № 255/2006 г. по описа на Софийския градски съд. Същият съд с решение от 2.10.2006 г. е обезсилил решението на районния съд и прекратил производството по делото. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи за неправилност на въззивното решение, а преповтаря фактологията, изложена от ищеца в хода на инстанционното производство по делото. Съгласно общия принцип за законосъобразност на съдебното решение - чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.), касационният съд счита, че решението на градския съд е правилно - постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните разпоредби. В хода на въззивното производство градският съд е констатирал нередовност на исковата молба и с разпореждане от 10.2.2006 г. е дал на ищеца изрични и конкретни указания за отстраняване на нередовността. Разпореждането е обосновано, тъй-като с него са изпълнени изискванията на чл. 437, чл. 438 и чл. 442 ГПК (отм.), предвиждащи процесуални предпоставки за образуването и разглеждане по същество на искането по чл. 436 ГПК за установяване на факт и съставяне на съответния документ. С молби от 3.4. и от 10.5.2006 г. П. И. е представил писмени материали, част от които вече са били приложени по делото, но не е представил официален документ, предвиден в чл. 442 във връзка с чл. 437, б. "б" ГПК, за невъзможността да бъде възстановен акта за раждане на неговата майка, изгубен по причина на нейният "адски тежък живот". При това положение, въззивният съд точно е констатирал, че нередовността на исковата молба не е отстранена, а така също, че не е уточнена същността на искането по чл. 436 ГПК - съставяне на акт за раждане или удостоверяване на родствена връзка между майката на ищеца и лицата, посочени като нейни родители. Посочените обстоятелства обуславят правният интерес и съответно, процесуалната легитимация на ищеца да иска съставяне на документ за гражданско състояние на друго лице - покойната му майка, като се изхожда от принципа, заложен в чл. 438, ал. 2, б. "а" и ал. 3 ГПК - молбата е допустима, когато конкретни правни отношения зависят от факта, чието установяване се иска. В хода на цялото производство по делото, ищецът не е заявил, че исканото установяване на датата на раждане и рождените родители на неговата майка, които факти се съдържат в изгубения акт за раждане, касаят негови правоотношения с други лица. Твърдението му, че исканият документ - акт за раждане, е необходим за "окомплектоване на родовата история", не сочи на правен интерес, който законът предвижда като условие за съдебно установяване на факти. При постановяване на решението, въззивният съд се е съобразил със съдебната практика - Тълкувателно решение № 2/2004 г. ОСГК на ВКС и не са налице основания за к. отмяна. Върховният касационен съд