Решение № 5718 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2019 г.

Решение № 5718 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Иванов и Нешев Комерс" ООД, гр. София, чрез адвокат Груев срещу Решение № 57 от 25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 326/2018 г. по описа на Административен съд Видин. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважат предявените от дружеството искове срещу Община Макреш, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Община Макреш, в писмен отговор чрез адвокат Длъгнекова изразява становище, за неоснователност на касационната жалба с искане за потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Видин се е развило по предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 218 от Закона за обществените поръчки от "Иванов и Нешев Комерс" ООД против Община Макреш, обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – търговската печалба на дружеството от невъзможността да снабдява Домашен социален патронаж Макреш и детската градина с хранителни продукти за времето от 1.06.2018 г. до 22.10.2018 г. и неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто търговско име на дружеството и авторитета му пред други доставчици и съконтрахенти, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на Кмета на Община Макреш, извършени в нарушение на чл. 112, ал. 8 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. За да постанови този резултат е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218 от Закона за обществените поръчки, всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс. Основателността на иска предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки – нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, установени по предвидения в закона ред; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между нарушенията и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на възложителя. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковите претенции, поради следното: Предявените искове са за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – търговската печалба на дружеството в период, в който не осъществявал снабдяване на Домашен социален патронаж Макреш и детска градина с хранителни продукти и неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто търговско име на дружеството и авторитета му пред други доставчици и съконтрахенти. Установено е по делото и не е спорно, че за периода, за който се претендират причинени имуществени вреди, пропуснати ползи, като търговска печалба за дружеството ищец, за ответника не е налице задължение да осигурява доставки от това дружество. Сключеният договор между Община Макреш и ищеца договор за доставка на хранителни продукти към този период е изтекъл, при което общината е открила нова процедура за възлагане на обществена поръчка. Ищцовото дружество е отстранено от участие в процедурата, като жалбата му против решението на възложителя е оставена без уважение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а решението на последната е оставено в сила от съда. Правилен е изводът на съда в обжалваното решение, че независимо, че в хода на производството по обжалване на акта на възложителя изпълнението на доставките е предоставено и осъществявано от определения за изпълнител, това не основава настъпването на претендираните вреди. Правото на обезщетение възниква само ако пропуснатата полза е непосредствена последица от незаконосъобразно фактическо действие на административен орган, от което да произтича директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако това действие не е осъществено. В случая ответникът е приел изпълнение от друго лице, при липса на задължение от негова страна това изпълнение да се осъществява от ищеца. За прекратяване на досегашните правоотношения ищецът е и своевременно уведомен. Ищецът в случая е следвало при условията на пълно и главно доказване да удостовери, че именно поради незаконосъобразното поведение на ответника е пропуснал да получи увеличение на имуществото си, което в случая не е сторено. По делото не е представен договорът, на който, при твърдяното му сключване в нарушение на закона се основават причинените вреди. Не се установява изпращането му на КЗК, съответно произнасяне на последната по сключването му в нарушение на закона съобразно дадените и правомощия в чл. 215 ЗОП. Напротив по делото е установено, че жалбата на ищеца против отстраняването му от участие в провежданата обществена поръчка е отхвърлена от КЗК с влязло в сила решение при което не е се установява нарушение на процедурата и наличие на предпоставките на чл. 218 ЗОП за уважаване на исковата претенция. Предявеният иск за причинени неимуществени вреди се основава на твърдяното в исковата молба уронване на доброто търговско име на дружеството и авторитета му пред други доставчици и съконтрахенти. Правилно е прието в обжалваното решение, че не са доказани от ищцовото дружество, върху което е доказателствената тежест, неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на кмета на Община Макреш, извършени в нарушение на чл. 112, ал. 8 ЗОП. Освен изложеното по отношение на претенцията за имуществени вреди следва да се отбележи, че реално претърпени такива не се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са твърде общи и не установяват сочените в исковата молба обстоятелства. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020 г., списък на разноските по чл. 80 ГПК, и платежно нареждане в размер на 750 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение