Решение № 1147 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4242/2010 г.

Решение № 1147 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4242/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на председателя на Народното събрание на Република България против решение от 08.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1584/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Росен Росенов Босев от град София чрез пълномощника си адв. Кашъмов оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил мълчалив отказ на председателя на Народното събрание на БР за достъп до обществена информация по заявление рег. № 9194-2/19.01.2009 г., подадено от Росен Росенов Босев и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 9194-2/19.01.2009 г. Росен Росенов Босев е поискал от Главния секретар на Народното събрание да му бъде предоставен достъп до обществена информация, относно следното: 1. имената на лицата /физически или юридически лица/, консултирали изработването на ЗИД на ЗМВР, както и полученото от тях възнаграждение и 2. имената на лицата /ФЛ или ЮЛ/, консултирали изработването на законопроект за Резерва на силите от Националната сигурност на РБ и полученото от тях възнаграждение. С писмо № 9194/19.01.2009 г. на главния секретар на Народното събрание заявителят Босев е уведомен, че исканата информация може да бъде получена от вносителя на посочените в заявлението законопроекти, т. е. от Министерски съвет. По делото са представени две деловодни регистрации № № 854-01-66/06.06.2008 г. и 854-01-138/12.11.2008 г. с придружителни писма до председателя на Народното събрание, от които се установява, че вносители на цитираните в заявлението за достъп до обществена информация законопроекти са отделни народни представители. С писмо изх. № 9194-2/01.04.2009 г. Главният секретар на НС е уведомил заявителя, че след извършена повторна проверка е установил, че вносители и на двата законопроекта е народният представител Ангел Петров Найденов и група народни представители, но Народното събрание не разполага с исканата информация за консултантите на народните представители - вносители на законопроектите, тъй като съгласно чл. 10 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание - Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народните представители и парламентарните групи получават суми в определен размер за сътрудници, консултанти, експертизи и други, които разпределят самостоятелно. Народното събрание не е страна по тези правоотношения и няма данни за лицата, работили като консултанти. Дори и да съществува такава информация, тя би попаднала в приложното поле на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация, и няма самостоятелно значение, поради това че е свързана с оперативната подготовка на актовете и е основание за отказ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. В мотивите на решението на АССГ е прието, че предмет на съдебен контрол е мълчалив отказ на председателя на Народното събрание да се произнесе по искането на заявителя, който е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че заявлението на Росен Босев отговаря на всички изисквания за искане за достъп до обществена информация, поради което председателят на НС е длъжен да му отговори в писмена форма и да изложи мотиви за характера на исканата информация, за да може съдът да упражни съдебен контрол върху отказа му. По тези съображения мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая е налице изрично произнасяне от страна на задължения орган, който е обективиран в писма от 19.01.2009 и изх. № . № 9194-2/01.04.2009 г. Главният секретар на НС и този акт съдържа всички изисквания за форма и съдържание по смисъла на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, поради което е следвало да бъдат предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд. В отговора от 01.04.2009 г. е било посочено, че разглежданите законопроекти са били внесени от народни представители, и с изключение на полагащите им се възнаграждения по приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не е известно за изплащането на други суми. Така разглеждания акт е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което изводът на съда, че не е налице изричен отказ от страна на административния орган, не отговаря на обективната действителност и приложените по делото доказателства. Отказът съответства и на разпоредбите на материалния закон. Съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. В конкретния случай от това право се възползват отделни народни представители, видно от данните по делото. Съгласно чл. 10 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, съдържащи се в Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отм. (Обн., ДВ, бр. 69 от 23.08.2005 г., в сила от 23.08.2005 г., изм. и доп., бр. 74 от 13.09.2005 г., доп., бр. 101 от 15.12.2006 г., изм. и доп., бр. 18 от 27.02.2007 г., в сила от 27.02.2007 г., бр. 26 от 27.03.2007 г., в сила от 27.03.2007 г., бр. 107 от 18.12.2007 г., доп., бр. 85 от 30.09.2008 г., изм. и доп., бр. 99 от 18.11.2008 г., доп., бр. 107 от 16.12.2008 г., изм. и доп., бр. 110 от 30.12.2008 г., в сила от 30.12.2008 г., доп., бр. 20 от 17.03.2009 г., изм., бр. 36 от 15.05.2009 г., бр. 39 от 26.05.2009 г., доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 55 от 17.07.2009 г., отм., бр. 58 от 27.07.2009 г., в сила от 27.07.2009 г.) Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители и парламентарните групи, свързани с тяхната дейност, в размер 2/3 от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 3, като сумата се предоставя на парламентарните групи и на независимите народни представители, които определят начина на разпределението й. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони. Следователно мотивите в постановения отказ са в съответствие с нормативната уредба относно посочената дейност на Народното събрание. След като в случая вносители на законопроектите са отделни народни представители, не може да бъде определено като задължен субект Народното събрание, и да бъде задължено да предостави исканата информация. Освен това са обосновани и изводите, че поисканата информация попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, като касаеща подготовката при изготвянето на законопроекти, и като служебна обществена информация, достъпът до този вид информация може да бъде ограничен от задължения субект на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. В този смисъл решението за отказ да бъде предоставена поискана информация съдържа реквизитите по чл. 38 от ЗДОИ - фактическо и правно основание за отказ по този закон. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Росен Росенов Босев срещу изричния отказ № 9194-2/01.04.2009 г. на Главния секретар на Народното събрание на Република България. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение