Решение № 9919 от 24.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от КС Тръкс ЕООД, ЕИК 203871014, чрез адв. С. Желязкова, срещу Решение 1900/23.02.2024 г., постановено по адм. дело 766/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-103225/17.03.2023г. по митническа декларация MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда, че митническите органи са определили правилно новата митническа стойност на стоката по реда на чл.74, параграф 3 от МК. Твърди се, че приложението на разпоредбата на чл.74, параграф 3 от МК е ограничено от чл.144, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 от ЕС, който в б. д забранява митническата стойност да се определя въз основа на цените за износ в трета държава. В конкретния случай, приложената фактура от жалбоподателя към износната декларация, представлява цена за износ в трета държава Грузия и затова не може да бъде ползвана за определяне на митническа стойност по реда на чл.74, параграф 3 от МК, а отделно от това за да се приложи тази разпоредба е необходимо д се изчерпят всички предвидени възможности на хипотезата на чл.74, параграф 3 от МК. Отделно от това твърди, че в случая не е налице внос на стоки, а е налице износ, за което свидетелства и самата митническа декларация, която е за износ от България за Грузия и износът е осъществен. Митницата е начислила вносно митническо задължение, ведно с дължимото ДДС по износната декларация с аргумент, че стоката е въведена неправомерно на територията на Р България. Според касатора, стоките е следвало да бъдат реекспортирани, поради факта, че никога не са били внесени на територията на Съюза. Безспорен е фактът, че те са напуснали ЕС и това не води до възникване на вносно митническо задължение. Твърди се, че в случая намира приложение хипотезата на чл. 82, пар. 1, б. а от Регламент 952/13 на ЕС, до колкото не е изпълнено едно от условията за износ на стоките, установени в митническото законодателство, защото те не са били със статут на общностни стоки, но тъй като износното мито е 0%, единственото важно обстоятелство е напускането на стоките от територията на ЕС да е осъществено. Твърди се, че жалбоподателят няма декларация за внос, за да се твърди, че е нарушил някое от условията на чл. 79, пар. 1, б. а от Регламент 952/13 на ЕС, тъй като не е извършил нередности при въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, нито е извършил действия по тяхното отклоняване от митнически надзор или движението им, усъвършенстването им, складирането им, временното им складиране, временния им внос или е извършил непозволено разпореждане с тези стоки на тази територия. Моли са за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърдения със същото административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директор на ТД Митница Варна, чрез юрк. Роева, в писмени бележки изразява подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е било Решение 32-103225/17.03.2023г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което е определено на основание чл. 79 § 1 б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 възникнало за "КС Тръкс" ЕООД митническо задължение, както следва: мито 312,47 лева и ДДС 2377,09 лева ведно с лихва за забава, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност при внос за следната стока: употребявано товарно ремарке марка ROLFO модел С322 тип: 1, първа регистрация: 01.03.2010 г., цвят: Х, р. обем: 1, мощност: 1. 0 KW/DIN бр. места: 1, двигател: 1, шаси: ZAHC2 EAAT50091492, 6000 кг бруто тегло по митническа декларация с MRN 21BG002007AA077081 от 15.11.2021 г. Определена е митническа стойност на стоката в размер на 11 573 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, АС Варна е приел следното от фактическа и правна страна: На 15.11.2021г. на МП Варна Ферибот е подадена митническа декларация за режим износ с MRN 21BG002007AA077081 за гореописаната стока с държава на получаване Грузия. Изпращач на стоката е "КС Тръкс" ЕООД, а получател М. Б., Грузия. Към митническата декларация са приложени копие на търговска фактура 0000003471/15.11.2021 г., издадена от "КС Тръкс" ЕООД към Мелар ЛЛС (MELAR LLC) и талон за регистрация на ремаркето, издаден от Greet Britain(Великобритания). Поради непредставени в дадения от митническия орган срок на доказателства за съюзния статус на процесната декларирана стока, административният орган е направил извода, че "КС Тръкс" ЕООД е декларирало неправилно съюзен статус на стоката по митническата декларация MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021 г., поради което за него възниква митническо задължение на основание чл. 79 § 1 б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013. Поради това, че не е била представена фактура за покупка от Великобритания на процесната стока, митническия орган е приел, че митническата стойност на стоката, въз основа на която възниква митническото задължение не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което разглеждайки всеки от методите по чл. 74 § 2 от същия регламент, митническия орган е приел, че митническата стойност на ремаркето трябва да бъде определена по реда на чл. 74 § 3 от него, тъй като не би могла да бъде определена по предходния параграф. На основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 114 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, в обжалвания административен акт е прието, че митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стока трябва да бъде определена въз основа на представената от KS TRUCKS EOOD към MELAR LLC, Georgia фактура 0... 3471/15.11.2021 г., която е била приложена и към митническата декларация на жалбоподателя с MRN 21BG002007AA077081 от 15.11.2021 г. Видно от представения точен превод на български език на процесната фактура с доставчик "КС Тръкс" ЕООД и получател Мелар ЛЛС (MELAR LLC) продажната цена на товарното ремарке е 11 573 лева. Съгласно писмо на Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР с. д. 322/09.01.2024 г., в автоматизирания информационен фонд (АИС "Граничен контрол") в периода от 01.01.2014 г. до 03.01.2024 г. за посоченото ремарке марка ROLFO с шаси ZAHCZEAAT50091492 няма записи за преминавания през ГКПП на Република България. Видно от представената към същото писмо справка чрез MIS3A от МИСВ за периода от 01.01.2021 г. до 15.11.2021 г. няма стока ремарке с произход от Обединено кралство Великобритания, която да отговаря на описанието и характеристиките на стоката, декларирана с митническата декларация за износ с MRN 21BG002007AA077081/15.11.2021 г. Първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на относимите разпоредби, е посочил, че по делото липсват данни стоката по ЛРН (LRN) 210000203871014Н000176 да е представена пред митническите органи преди изтичане на срока по чл.171 МК, респ. да е издадено разрешение по чл. 211, пар. 1, буква "а" от МК стоката да бъде поставена под режим "специфична употреба", поради което специалният режим по чл. 210, буква "в" от МК не е задействан, респ. не е надлежно приключен с допускане на стоката до обръщение. Липсват и данни за същата стока, преди подаване на износната декларация, да е подавана друга митническа декларация, респ. уведомление, за поставянето под някой от допустимите и приложими митнически режими/направления внос, временен внос или временно складиране. За пръв път процесното товарно ремарке е представено на митническите органи едва при подаване на износната декларация, поради което и с оглед обхвата на режима по чл. 269 от МК, приложим само за съюзни стоки, правилно митническите органи са изискали от "КС Тръкс" ЕООД доказателства за съюзния статус на стоката. Такива доказателства не са представени в хода на административното и съдебното производство. Съдът е приел, че регламентираните с чл. 337, пар. 1 от Регламента за изпълнение правила за подаване на декларация за износ или реекспорт, впоследствие след извеждане на стоките от митническата територия на Съюза, са неприложими в случая. Както следва от дефиницията по чл.5, т.16 МК, реекспортът не е митнически режим, а представлява изнасяне на несъюзни стоки извън митническата територия на ЕС, които са били въведени с цел поставяне под определен специален режим и/или са били временно оставени за съхранение под митнически надзор (временно складиране), когато оставянето им на територията на ЕС е неизгодно или неоправдано. Във всички случаи подаването на декларация за реекспорт или на уведомление за реекспорт по чл.274, пар.1 МК, предполага стоките, които ще се реекспортират, да са правомерно въведени на митническата територия на Съюза, т.е. да са представени на митническите органи за целите на митническия надзор, а настоящият случай не е такъв. Прието е, че процесната стока е отклонена от митнически надзор, и жалбоподателят като отговорно лице по чл. 139, пар. 1, буква "а" от Регламент /ЕС/ 952/2013, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането на митническата територия на Съюза, не е изпълнил изискуемите митнически формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол, като не е подал митническа декларация за поставянето на стоката под режим след въвеждането й на територията на България. Следователно, налице е предпоставката по чл. 79, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 952/2013 за възникване на митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита: неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия. Според пар. 3, б. "а" от посочената разпоредба, в случаите по б. "а" от пар. 1 жалбоподателят е лицето, което трябвало да изпълни съответното задължение. Прието е, че не е налице хипотезата на чл. 82, пар. 1, б. "а" Регламент /ЕС/ 952/2013, доколкото разпоредбата регламентира възникването на митническо задължение за стоки, подлежащи на облагане с износни мита, при неизпълнение, а в случая е налице облагане с вносни мита и ДДС. С оглед разпоредбата на чл. 56, пар. 1 от МК, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа, която според пар. 2, букви г) и д), включва: преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии; преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии. В случая в контекста на Общата схема от преференции съгласно Регламент (ЕС) 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) 732/2008 на Съвета, приложимо е Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна редакция Официален вестник на ЕС L 149/10 от 30.4.2021 г. /Споразумението/. Предвид изложеното, правилно в обжалвания акт не е призната преференция за произход и е прието, че процесната стока се дължи мито, респ. начислен е ДДС. В тази насока, съдът е взел предвид и справката от MIS3A от МИСВ, че за периода от 01.01.2021 г. до 15.11.2021 г. не е установено ремарке с произход от Великобритания със същите характеристики и описание като декларираното от жалбоподателя, която да е преминало на територията на Република България. АС - Варна се е позовал и на Решение на СЕС от 7 март 2019г. по дело С-643/17, Suez II, в което е прието, че статут на общности стоки се признава само на стоките, за които е представено доказателство, че са били внесени при спазване на реда за допускане за свободно обръщение на митническата територия на Съюза. В случая, жалбоподателят, като отговорно лице по чл.139, пар.1, буква а) от МК, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза (където безспорно се е намирала при декларирането ѝ за износ), респ. избегнал е всички формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол. Според съда неизпълнението на задължението по чл.139, пар.1, буква а) от МК, представлява неизпълнение на задължение, установено в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територията на Съюза по смисъла на чл.79, пар.1, буква а) МК, поради което правилно директорът на ТД Митница-Варна е приел, че за стоката по износната декларация е възникнало вносно митническо задължение. Съдът е приел, че правилно е определен и размерът на вносното митническо задължение и дължимия ДДС въз основа на стойността на процесната фактура, която е приета и за митническа стойност на стоката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Изложените от съда мотиви са подробни и изцяло се споделят от настоящия касационен състав, като не следва да се повтарят съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. След подробно обсъждане на относимите правни норми първоинстанционният съд правилно е приел, че КС Тръкс ЕООД не е представило пред митническите органи процесната стока съобразно изискването на чл.139, пар.1 МК, който императивно регламентира, че стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободна зона. Съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 5, т. 33 Регламент /ЕС/ 952/2013, представяне на стоки на митницата означава уведомяването на митническите органи за пристигане на стоки в митническото учреждение или на всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи и разположението на тези стоки за митнически контрол. В случая това изискване не е изпълнено, като по делото не са ангажирани доказателства, а и липсва твърдение, че за пристигането на процесното ремарке митническите органи са били уведомени и същият е предоставен на разположение за митнически контрол. Както правилно е посочил административният съд, по аргумент от разпоредбите на чл. 127, пар. 1, вр. пар. 3 и пар. 5, чл. 130, пар. 1 и чл. 139, пар. 4 от Регламент /ЕС/ 952/2013, представянето пред митническите органи на стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, става посредством подаването на обобщена декларация за въвеждане по смисъла на чл. 5, т. 9 Регламент /ЕС/ 952/2013, респ. с уведомление по чл. 127, пар. 8 от същия регламент, или посредством подаването на митническа декларация по смисъла на чл. 5, т. 12 за поставяне на стоките под някой от митническите режими по чл.5, т.16. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че по делото е установено по категоричен начин, което изрично се потвърждава от касатора, че процесната стока не е оформена под режим допускане за свободно обръщение в България. Всъщност, както правилно отбелязва АС - Варна, липсват и данни за същата стока, преди подаване на износната декларация, да е подавана друга митническа декларация, респ. уведомление, за поставянето ѝ под някой от допустимите и приложими митнически режими/направления внос, временен внос или временно складиране. В тази насока принципно правилно касаторът сочи, че представянето на стоката включва извършване на митнически формалности по оформянето й под допустим режим, но това не е осъществено от задълженото лице КС Тръкс ЕООД, нито от друго оправомощено за това лице. Същественият спорен въпрос в случая е свързан с характера на процесната стока дали е придобила съюзен статус или не, и именно в тази връзка е извършена преценката от административния орган и от съда дали същата е представена пред митническите органи или не. В отговор на твърдението на касатора следва да се посочи, че манифестирането на стоките не променя техния несъюзен статут. Разпоредбата на чл.153, пар.1 Регламент /ЕС/ 952/2013 предвижда, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че не са съюзни стоки. В специфични случаи, когато презумпцията, определена в пар.1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже. Съгласно чл. 201, пар.1 Регламент /ЕС/ 952/2013, несъюзните стоки, предназначени за пазара на Съюза или за лична употреба или за потребление в рамките на митническата територия на Съюза, се допускат за свободно обръщение. Според пар. 2 от посочената разпоредба, допускането за свободно обращение включва следното: а) събирането на дължимите вносни мита; б) събирането ако е целесъобразно на други вземания, предвидени в съответните действащи разпоредби за събирането им; в) прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията, доколкото такива мерки не е трябвало да бъдат приложени на по-ранен етап; и г) изпълнение на другите формалности, предвидени при вноса на стоките. Допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки чл. 201, пар. 3 Регламент /ЕС/ 952/2013. Както се посочи, процесната стока не е допусната за свободно обръщение, съответно за нея не са платени дължимите вносни мита, което обуславя правилност на извода на ответния административен орган, че същата не е придобила съюзен статус. С Решение на СЕС от 7 март 2019г. по дело С-643/17, Suez II, е прието, че статут на общностни стоки се признава само на стоките, за които е представено доказателство, че са били внесени при спазване на реда за допускане за свободно обращение на митническата територия на Съюза. Това изискване в случая не е изпълнено, което както сам касаторът заявява, е установено по безспорен начин, доколкото стоката не е поставена под режим свободно обращение. Независимо от това, процесното ремарке е декларирано от дружеството за износ с MRN 21BG002007AA077081 от 15.11.2021г. именно като стока със съюзен статус. Гореизложеното обуславя извод, че процесната стока е отклонена от митнически надзор, като касационният жалбоподател, като отговорно лице по чл.139, пар.1, буква а) от Регламент /ЕС/ 952/2013, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза, не е изпълнил изискуемите митнически формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол, като не е подал митническа декларация за поставянето на стоката под режим след въвеждането й на територията на България. Следователно налице е предпоставката по чл. 79, пар.1, б. а от Регламент /ЕС/ 952/2013 за възникване на митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита: неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия. Според пар. 3, б. а от посочената разпоредба, в случаите по б. а от пар.1 длъжникът е лицето, което трябвало да изпълни съответното задължение. Не е налице хипотезата на чл.82, пар.1, б. а Регламент /ЕС/ 952/2013, доколкото разпоредбата регламентира възникването на митническо задължение за стоки, подлежащи на облагане с износни мита, при неизпълнение, а в случая е налице облагане с вносни мита и ДДС. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че стоката никога не е била на територията на съюза, а митницата е начислила вносно митническо задължение по износна декларация. Първо, доводите на страната са взаимно противоречиви, тъй като се твърди, че процесното ремарке не е било на територията на съюза, а същевременно се сочи, че е напуснал ЕС, въз основа на подадената износна декларация. Второ, дружеството е декларирало съюзния статус на стоката в подадената от него износна декларация, с което е потвърдило обстоятелството, че стоката е въведена на територията на Съюза, но не е изпълнило нормативните изисквания, за да стоката бъде квалифицирана със съюзен статус. Ето защо, при констатираното неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки, за касатора е възникнало митническо задължение при вноса на стоката. В случая не е налице и хипотезата на чл. 337, пар. 1 от Регламента за изпълнение, който предвижда, че когато се е изисквала декларация за износ или реекспорт, но стоките са изведени от митническата територия на Съюза без такава декларация, износителят подава декларация за износ или реекспорт, съставена впоследствие. В тази връзка правилно административният съд посочва, че съгласно дефиницията по чл. 5, т. 16 Регламент /ЕС/ 952/2013, реекспортът не е митнически режим, а представлява изнасяне на несъюзни стоки извън митническата територия на ЕС, които са били въведени с цел поставяне под определен специален режим и/или са били временно оставени за съхранение под митнически надзор (временно складиране), когато оставянето им на територията на ЕС е неизгодно или неоправдано. Във всички случаи подаването на декларация за реекспорт или на уведомление за реекспорт по чл.274, пар.1 МК, предполага стоките, които ще се реекспортират, да са правомерно въведени на митническата територия на Съюза т.е. да са представени на митническите органи за целите на митническия надзор, а в разглеждания случай това задължение не е изпълнено от КС Тръкс ЕООД. Правилно е определен размерът на вносното митническо задължение и дължимия ДДС, като мотивите на първоинстанционния съд в тази насока изцяло се споделят на настоящия състав и не следва да се повтарят. Като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Варна е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в полза на Агенция "Митници" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,