Решение № 5743 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2010 г.

Решение № 5743 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по молба на пълномощника на "Ата-Груп Булгария" ООД, гр. София за отмяна на решение № 683 от 18.07.2005 г., постановено по адм. д. № 1246/2004 г. на Пловдивския окръжен съд и на оставилото го в сила решение № 7320 от 3.07.2006 г., постановено по адм. д. № 11446/2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Соченото правно основание за отмяна е чл. 239, т. 3 АПК. Към молбата е приложено и заверено копие от решение от 17.07.2009 г., постановено по адм. д. № 4264/2003 г. на СГС, III "З" състав, което е влязло в законна сила на 15.10.2009 г., според направеното отбелязване. В молбата за отмяна се твърди, че с представеното решение на СГС е обявена нищожността на административен акт, който спор е преюдициален спрямо спора, предмет на съдебните производства пред окръжния съд и Върховния административен съд. По изложените съображения се моли, молбата да се уважи. От пълномощника на Агенция "Митници" и Митница-Пловдив е постъпило писмено възражение. В него се съдържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Твърди се, че писмото, което е обявено за нищожно от съда с приложения препис от решението, по правната си същност не е индивидуален административен акт. Твърди се освен това, че писмото има уведомителен характер и не е послужило като основание или съществен елемент от издаването на постановлението за принудително събиране на публично държавно вземане (ППСПДВ) № 22 от 4.08.2004 г. на началника на Митница-Пловдив, което е било предмет на спора пред окръжния съд. По изложените съображения моли, молбата за отмяна да се отхвърли. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Пловдивският окръжен съд с решение по адм. д. № 1246/2004 г. е отхвърлил жалбата на "Ата-Груп Булгария" ООД срещу решение № 1-4412-0506 от 10.09.2004 г. на директора на РМД-Пловдив, с което е потвърдено ППСПДВ № 22 от 4.08.2004 г. на началника на Митница-Пловдив. С ППСПДВ дружеството е било задължено да заплати сумата от 11 750 лв. сбор от главница и ДДС, представляваща митническо задължение, възникнало от погрешно тарифиране на внесена стока по ЕАД № 3000/4-17374, както и дължима лихва, считано от 22.04.2003 г. От данните по делото се установява, че се е касаело за извършена лабораторна експертиза върху внесената стока-палмово масло, според чието заключение е констатирано погрешното й тарифиране. Решението на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила с решение на Върховния административен съд. Към молбата за отмяна е приложено решение на СГС, с което е обявена нищожността на писмо № А-26-00-0055 от 8.10.2003 г. на заместник-директора на Агенция "Митници". С писмото "Ата-Груп Булгария" ООД е уведомено, че внесената стока като палмово масло, следва да бъде тарифирана по различни позиции според съдържанието си, установено при извършения лабораторен анализ. След обявяването на нищожността на писмото - прието за индивидуален административен акт, според дадените указания от по-горната инстанция, съдът е приел, че преписката не следва да се връща отново на административния орган за произнасяне по тарифните позиции на внесените с ЕАД стоки, защото такова произнасяне е извършено с описаните и индивидуализирани постановления, едното от което е и ППСПДВ № 22 от 4.08.2004 г. на началника на Митница-Пловдив. Това постановление е по възникналото митническо задължение по ЕАД № 3000/4-17374. Според чл. 239, т. 3 АПК актът, подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези, като молбата за отмяна, би могла да се подведе под третата хипотеза - съдебното решение, чиято отмяна се иска е основано на акт, издаден от държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. Обявеното за нищожно писмо-индивидуален административен акт, се твърди, че има характера на документ, който е отменен от съда, но е послужил за издаването на решението, по съществото на спора, като се визира хипотеза от чл. 239, т. 3 АПК. Преценена по този начин молбата за отмяна ще следва да се отхвърли на две основания. Писмото - индивидуалният административен акт се намира в кориците на делото на Пловдивския окръжен съд- лист 143-146. То не е послужило за издаване на съдебното решение и не е било предмет на спора пред съда. Предмет на спора е било решението на директора на РМД-Пловдив, с което е потвърдено ППСДПВ № 22 от 4.08.2004 г. на началника на Митница-Пловдив. Следователно предмет на съдебния контрол е самото постановление, което не е изменено или отменено с акта на по-горния по степен административен орган. На следващо място обявеният за нищожен акт не поражда правни последици. Той е едно нищо. Основанието за издаването на постановлението са извършените лабораторни изследвания на внесената стока, заключенията на експертизите, а не съобщението за извършването им. По изложените съображения молбата като неоснователна ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия