Решение № 13847 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 510/2011 г.

Решение № 13847 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 510/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Фаена" ЕООД, гр. Варна, ул. "Драган Цанков" № 17, представлявано от адвокат Емилия Сиракова, против Решение № 2157 от 26.10.2010 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 872 по описа за 2010 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 030901939/4.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 12/2.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС за периоди м. 01, м. 05, 06 и 09 2007 г., м. 05,09,10 и 11 2008 г. и м. 01 и 03.2009 г. в общ размер на 30 995,20 лева и лихви в общ размер 6 734,71 лева и корпоративен данък в размер на 400 лева за 2007 г. и лихви в размер на 93,68 лева на осн. чл. 160 от ДОПК. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки по процесните фактури като правно основание за отказ на данъчен кредит. Доказан е произходът на стоките, както и прехвърлянето им от прекия доставчик на РЛ., доказана е и кадровата обезпеченост. Представени са доказателства за обстоятелството, че дружеството притежава достатъчно собствени транспортни средства с които е осъществен транспорта на стоките, като за извършваните транспортни услуги има надлежно издадени пътни листи, фактури за гориво и други документи доказващи фактически извършвания транспорт. Преките доставчици "Марея комерс" ЕООД, "Унивекс трейдинг" ЕООД, "Карт строй" ЕООД и "Макрострой Трейдинг" ЕООД са изпълнили задълженията си по чл. 86 от ЗДДС - издадени са данъчни фактури, в които ДДС е посочен в отделен ред, размерът на данъка е включен при определяне резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС и съответните фактури са посочени в дневниците за продажби. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд град Варна е отхвърлена жалбата на "Фаена " ЕООД град Варна срещу РА№ 030901939/4.12.2009 г., на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 12/2.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС за периоди м. 01, м. 05, 06 и 09 2007 г., м. 05,09,10 и 11 2008 г. и м. 01 и 03.2009 г. в общ размер на 30 995,20 лева и лихви в общ размер 6 734,71 лева и корпоративен данък в размер на 400 лева за 2007 г. и лихви в размер на 93,68 лева на осн. чл. 160 от ДОПК. По съществото на спора първоинстанционният съд е обосновал липса на реалност на доставките към дружеството - жалбоподател, като е отхвърлил жалбата, приемайки, че не са опровергани фактическите констатации в РА, жалбоподателят не е провел успешно насрещно доказване като на фактическите констатации в РА, така при оспорване на писмените доказателства и по този начин не е доказал наличието на реални доставки по процесните фактури по периоди. По делото не е спорно, че посочените търговци са издали фактурите, документиращи процесиите доставки и че към момента на издаването им страните по тях са били регистрирани по ЗДДС лица. Сами по себе си фактурите, издадени от посочените доставчици не доказват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчни събития по смисъла на чл. 25 от същия закон и са необходими други изискуеми и допустими по закон доказателства и доказателствени средства, в каквато връзка е положена от жалбоподателя необходимата процесуална грижа, като се има предвид чия е доказателствената тежест в това производство. Основните възражения пред първата и пред настоящата инстанция, подкрепени с множество приети писмени доказателства са направени с цел да се обоснове реалност на визираните доставки на услуги. Така направените възражения са неоснователни. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Съдът е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по данъчни фактури, издадени от "Марея комерс" ЕООД, "Унивекс трейдинг" ЕООД, "Карт строй" ЕООД и "Макрострой Трейдинг" ЕООД. Изложил е подробни мотиви за липса на доказателства относно реалността на доставките, които са отразени в тези фактури, доколкото не е установено, че преките доставчици са разполагали със стоката, предмет на сделката, както и за това същата да е отделена от други родово определени вещи и да е предадена на жалбоподателя. Допълнително варненски административен съд се е аргументирал и с липса на доказателства относно кадровата обезпеченост и наличието на транспортни средства за осъществяване на доставките, като е приел представените писмени документи - пътни листи за косвени доказателства за осъществени доставки, неподкрепени от други гласни и писмени доказателства. Мотивирал е изводите си с показанията на разпитания свидетел Александър Томов, от които не се установява каква точно стока е била доставяна на конкретните дати и на каква стойност. Правилно съдът е констатирал, че след като не са налице доказателства услугата по фактура № 66/8.06.2007 г. от "Карат строй" ЕООД град да е извършена реално, не следва да бъде признат и отчетения от "Фаена" ЕООД разход в размер на 4000 лева, поради и което финансовия резултат на дружеството следва да бъде увеличен със сумата от 4000 лева и на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО да бъде определен корпоративен данък в размер на 400 лева. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно несъобразяване на съществени процесуални нарушения при издаването на РА. Ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, продължен по реда и за срока по чл. 114 от ДОПК. РД е съставен в 14-дневен срок от приключване на ревизията, а РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради и което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,