Решение № 118 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2008 г.

Решение № 118 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 781 от 2.06.2008 гoд. по адм. д. № 648 по описа за 2008 г. на Административния съд - Варна, I-во отделение, 4-ти състав, с което по жалбата на Анна Цветанова Миланова, гр. Шумен е отменен Ревизионен акт № 2700651/27.12.2007 година, издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. Шумен, потвърден с Решение № 40/21.02.2008 година на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който за Миланова е установено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2005 година - 31.12.2006 година в размер на 160.98 лева и лихва към 27.12.2007 година - 66.78 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Претендира се отмяна на Решението и отхвърляне на жалбата на ДЗЛ, като и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Анна Цветанова Миланова, гр. Шумен оспорва касационната жалба в приложени по делото писмени бележки. Претендира оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящият си съдебен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съдебното производство пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Анна Цветанова Миланова, гр. Шумен срещу Ревизионен акт № 2700651/27.12.2007 година, издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. Шумен, потвърден с Решение № 40/21.02.2008 година на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който за Миланова е установено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2005 година - 31.12.2006 година в размер на 160.98 лева и лихва към 27.12.2007 година - 66.78 лева. От наличната по преписката документация е видно, че с атакувания ревизионен акт, постановен по ревизия, поискана от жалбоподателката след приключили производства по Акт за прихващане или възстановяване № 7550/5.05.2007 година и Акт за установяване на задължение по декларация № 270АЗ508/7.05.2007 година по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006 година, органът по приходите е констатирал, че по годишните данъчни декларации и за 2005 година и 2006 година жалбоподателката декларирала ползване на облекчение за дарение (10%) в размер съответно - 900 лева за 2005 година и 820 лева за 2006 година за подпомагане на хора с увреждания. За установяване обстоятелството, че към датата на извършване на дарението, лицето в чиято полза то е направено, е с увреждания, в административното производство е представено решение на ТЕЛК № 1469/6.06.2000 година, със срок на определената втора група инвалидност - 1.06.2002 година. Като се позовава на разпоредбата на § 2 от ПЗР на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (ДВ бр. 47/7.06.2005 година), съобразно която, решенията на ТЕЛК (НЕЛК), постановени до 31.12.2004 година, по които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1.01.2005 година се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65 годишна възраст на лицата, и като приема, че нормата на § З от ПЗР на Закона за здравето урежда отношения занапред, органът по приходите достига до извода, че при дарения, направени в полза на инвалиди след 1.01.2005 година, когато в експертното решение е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност или инвалидност и този срок е изтекъл пред 31.12.2004 година, не следва да се приема, че лицето, в полза на което е направено дарението, е с увреждане. Поради изтичането на срок на ТЕЛК на 1.06.2002 година с ревизионния акт е прието, че дареното лице не отговаря на условията на § 21 от ПЗР от ЗОДФЛ (отм.), поради което и спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "Е" от ЗОДФЛ (отм.) и е отказано данъчно облекчение за дарение. Това е дало основание да се извърши корекция на данъчната основа за 2005 година - от 8252.40 лева - на 9152.50 лева. Променено е съответно данъчното задължение - от декларираното 1440.60 лева - на 1656.60 лева. След приспадане на внесения данък от 1442.60 лева, е формирано задължението за довнасяне от 214.00 лева, като са начислени и лихви от 44.62 лева. Съответна корекция, в резултат на непризнато данъчно облекчение за дарение за 2006 година е извършена от ревизиращия орган на данъчната основа и за 2006 година. Задълженията, установени с Акт за прихващане или възстановяване № 7550/5.05.2007 година и Акт за установяване на задължение по декларация № 270А3508/7.05.2007 година по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006 година са били изплатени от данъчно задълженото лице. С ревизионния акт е констатирано надвнасяне на данък в размер на 53.02 лева и след прихващане е определено крайното задължение в размер на 160.98 лева и лихви 66.78 лева. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че правилни са изводите на Административен съд гр. Варна при тълкуване на материално - правните разпоредби. Касационната жалба е неоснователна, тъй като неправилно се тълкува разпоредбата на параграф от ПЗР на Закона за здравето, относно условията за определяне на трайна работоспособност на лицата. Неправилно е застъпено становището, че посочената разпоредба не се прилага и няма отношение към случаите, в които срокът на решенията на ТЕЛК и НЕЛК е изтекъл преди 31.12.2004 година, т. е. преди влизането на закона в сила. По тази причина касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 20 ал. 6, чл. 22 ал. 1 т. 4 от ЗОДФЛ (отм.) няма приложение за дарения направени след 1.01.2005 година, когато срокът на ЕР на ТЕЛК е изтекъл преди 31.12.2004 година. Становището на касатора е неправилно, тъй като не се прави разлика дали увредените лица, чийто срок на ЕР на ТЕЛК е изтекъл преди 31.12.2004 година, дали те са били навършили 65-годишна възраст или не. Твърдението, че дарената Марийка Владимирова Василева, към момента към момента на дарението не е била лице с увреждания е неправилно и е в противоречие с разпоредбата на § 3 от ПЗР на Закона за здравето. Атакуваното от касатора съдебно решение е правилно и законосъобразно. Направените изводи в мотивите му са правилни и кореспондират със законовите разпоредби, както и с доказателствата по делото. Правилно Съдът е приел, че с разпоредбата на § 2 от Наредбата на медицинската експертиза на работоспособността се урежда приложението на Закона за здравето, но с тази разпоредба не може да се разшири или ограничи съдържанието на законовата разпоредба. Съдът е взел предвид, че Марийка Владимирова Василева е имала определена втора група инвалидност с ЕР № 1469/6.06.2000 г., като срока е бил до 1.06.2002 година. Към тази дата тя е била вече навършила 65 годишна възраст. Това й дава право да притежава статута на лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Посочените в Решението на ТЕЛК увреждания - имплантиране на постоянен кардиостимулатор са в потвърждение на законовото разрешение, дадено с разпоредбата на параграф от ПЗР на Закона за здравето. Съобразно разпоредбата на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето, лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Текстът урежда заварените случаи на трайно нетрудоспособни лица при навършване на 65-годишна възраст, като изисква, към деня на влизане в сила на закона да е налице определен срок на намалената работоспособност, без да поставя условие този срок да не е изтекъл. Нормата на § 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността е норма по приложението на закона. Безспорно, с решението на ТЕЛК на майката Марийка Владимирова Василева е определена втора група инвалидност до 01.06.2002 година. Родена на 31.03.1934 година, към датата на постановяване на решението на ТЕЛК - 6.06.2000 година, тя е навършила 65 години. Определянето на степента инвалидност преди 31.12.2004 година и навършването на 65 годишна възраст са правно релевантните факти, обуславящи статута на дареното лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Посоченото правно разрешение се подкрепя от систематичното тълкуване на § 3 от ПЗР на Закона за здравето във връзка с текста на чл. 101, ал. 4 от същия закон, който въвежда условието за определяне пожизнена степен на трайно намалена работоспособност на лицата, която преди влизането на Закона за здравето не е била регламентирана в действащите до тогава нормативни актове. Този извод се налага и при съпоставяне на редакциите на чл. 28 ЗОДФЛ преди и след влизане в сила на Закона за здравето. Съобразно правилото на чл. 28, ал. 1, б. "е" от ЗОДФЛ в приложимата редакцията, в сила от 01.01.2005 година, дарението следва да бъде направено на "хора с увреждания". Законът изоставя ползваното понятие "инвалид" и разпростира действието си към по - широкото понятие на " хора с увреждания". Легалното определение на "увреждане", дадено с § 1, т. 1 на ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания, в сила от 1.01.2005 година квалифицира като такова всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Посочените в решението на ТЕЛК увреждания, имплантирането на постоянен кардиостимулатор са в потвърждение на законовото разрешение, дадено с правилото на § З от ПЗР на Закона за здравето. Съгласно чл. 28, ал. 1, б. "е" ЗОДФЛ (отм.) данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 4 и по чл. 25, ал. 2 се ползва, при условие че дарението е в полза на социално слаби, хора с увреждания, деца с увреждания или без родители. От редакцията на чл. 28, ал. 1, б. "е" ЗОДФЛ (отм.) може да се направи изводът, че разпоредбата намира приложение във всички случаи на направено дарение в полза на хора с увреждания, независимо дали се касае за временни или трайни такива по смисъла на § 1, т. 1 или т. 2 ЗИХУ. Липсва изискване това състояние да бъде установено с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК. Първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай е безспорно установено, че надареното лице попада в категорията на "хора с увреждания" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "е" ЗОДФЛ) отм. (вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ. Съобразно изложеното, Решението на Административен съд - Варна, не страда от твърдяните в него пороци. Същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение, на основание чл. 222, ал. 1