Решение № 11144 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Маламова против решение 1026 от 05.06.2023 г., постановено по адм. д. 781/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Симитли, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрискосулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на Р. Маламова против заповед 393/23.08.2022 г. на кмета на община Симитли, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж едноетажна пристройка и изграден дървен навес върху същата, свързани към съществуваща жилищна сграда, изградена в УПИ Х, с пл. 341, кв. 53 по плана на гр. Симитли. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че процесният строеж е изградена без издадени строителни книжа, поради което е незаконен. Приема, че строежът е реализиран след 2012 г., но независимо от това излага подробни съображения, че същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство едноетажна пристройка и изграден дървен навес върху същата, свързани към съществуваща жилищна сграда. В констативният акт, подробно е описана конструкцията и характеристиките на строежа и същият е индивидуализиран. Изготвени са и окомерни скици. Констативният акт е съобщен на жалбоподателката, която депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е счетено за неоснователно. В акта е посочено, че строежът е извършен в периода 2013-2016 г. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната пристройка и дървен навес върху същата, свързани към съществуваща жилищна сграда представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за него следва да бъдат издадени строителни книжа. В случая такива не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен и подлежи на премахване. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че строежът е изпълнен след 2013 г. В подкрепа на този извод са всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност в т.ч. нотариално заверена декларация от Е. Костова, както и показанията на свидетелката Михайлова, разпитана в съдебно заседания на 02.02.2023 г., която сочи, че строежът е изграден преди около 10 години, които показания кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като такива, които да ги опровергават не са ангажирани. Предвид годината на извършване на строежа същият не е търпим. Първоинстанционният съд излага и подробни съображения за липса на търпимост на строежа в хипотеза, че същият е реализиран в периодите, обхванати от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК изцяло се споделят от настоящата инстанция. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 04.10.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, своевременното направено искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Р. Маламова да заплати на община Симитли сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,