Решение № 6195 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2013 г.

Решение № 6195 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Мария Димитрова Златева от гр. Стара Загора против решение № 1407 от 28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 3896/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 68/12.03.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация за установена множествена дискриминация спрямо Златева от страна на Зина Александрова Камбурова по признак "образование" и "възраст", по жалбите на министъра на образованието и науката и на Зина Александрова Камбурова, а жалбата на Мария Златева е оставена без разглеждане като недопустима. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд не кореспондира с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът Комисията за защита от дискриминация не изразява становище. Ответникът Зина Александрова Камбурова, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Ответниците министърът на образованието и науката и началникът на Регионалния инспекторат по образование - Стара Загора не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 68/12.03.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което незаконосъобразно е прието, че по отношение на Мария Златева е извършена множествена дискриминация по признаците "образование" и "възраст" от страна на Зина Камбурова, като й е наложена глоба в размер на 1000 лева, а на министъра на образованието и науката и на началника на Регионален инспекторат по образование - гр. Стара Загора са дадени препоръки да разпространят решението на КЗД сред директори на училища, детски градини и обслужващи звена, за да се предотврати допускането на дискриминация. Подадената от Мария Златева жалба срещу решението на КЗД е приета за процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалване, тъй като постановеното от КЗД решение е благоприятно за нея. В първоинстанционното производство тя е имала качеството на заинтересована страна, постановеното от Административен съд София-град решение по същество засяга нейни законни права и интереси, поради което и тя има право на касационно оспорване. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Административният съд е постановил решението си въз основа на събраните и подробно обсъдените по делото доказателства и правилно е приел, че не е допуснато нарушаване на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДискр. от страна на Зина Камбурова, тъй като Мария Златева не е дискриминирана пряко по признак "образование" и непряко по признак "възраст". Не се спори по делото, че Мария Златева е била единствен кандидат за заемане на обявено свободно работно място за длъжност "учител по обществено хранене и туризъм" в Професионална гимназия по облекло и хранене "Райна Княгиня", гр. Стара Загора. Публикуваната обява за провеждането на конкурс за заемане на тази длъжност е съдържала изискване за образователна степен и професионална квалификация - висше образование (бакалавър или магистър) и учителска правоспособност. Определената комисия с председател Зина Камбурова се е запознала с представените от кандидата документи и е приела, че Златева не отговаря на обявеното изискване за степен на образование, тъй като същата е с приравнена по закон степен "професионален бакалавър", поради което не е назначена на свободната длъжност. Административният съд е анализирал приложимата законова уредба и е стигнал до правилния извод, че действително Мария Златева не отговаря на изискването за висше образование - бакалавър или магистър, за заемане на длъжността. Кандидатът притежава свидетелство за полувисше образование от Института за учители по практика "Л. Кандев" - София, получено през 1975 г. и професионална квалификация "учител по практика". Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Закона за висшето образование приравнената степен "професионален бакалавър" е по-ниска степен от изискващото се "бакалавър". При тези фактически установявания съответен на закона е първоинстанционния извод, че неназначаването на Златева на обявената с конкурс свободна длъжност поради неотговарянето на изискванията за степен на образование не се квалифицира като дискриминационно поведение от страна на органа по назначаването. КЗД се е ограничила само със сравняване по принцип на лица, които притежават образователна степен "бакалавър" с приравнената по закон степен на Златева "професионален бакалавър". Тези доводи правилно са преценени от съда като неотносими и противоречащи на закона, тъй като в конкретния случай не са налице сходни сравними обстоятелства, сочещи на предприето неравностойно третиране спрямо кандидата Златева. Преценката дали касаторът отговаря на изискването за степен на образование за заемане на длъжността е направена независимо от възрастта й. Златева е била единствен кандидат за длъжността и няма други лица, спрямо които тя да е поставена в по-неблагоприятно положение заради възрастта си, поради което не е налице хипотезата на дискриминация и по чл. 4, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗЗДискр. по признак "възраст". В тази връзка наведените от жалбоподателката доводи са недоказани както пред Комисията, така и в хода на първоинстанционното производство. Неоснователни са и нейните възражения във връзка с обстоятелството, че в професионалната гимназия работят учители с полувисше образование по принцип. В случая, тези факти са неотносими към спора и правилно не са обсъждани от съда, тъй като тези преподаватели работят в учебното заведение, те преподават различни дисциплини, при различни професионални изисквания и не са участвали в обявения конкурс за конкретната длъжност. При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че КЗД е постановила незаконосъобразно решение е правилен. Следва да се посочи, че отговор на въпроса на кои изисквания отговаря, респ. не отговаря кандидатът за длъжността, следва да даде органът по назначението. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различност в отношението към дадено лице. Това третиране трябва да е извършено съзнателно по някой от защитените признаци по закон. Няма никакви данни по делото за съзнателно нежелано поведение спрямо Златева от страна на директора Камбурова, изразяващо се в действие или бездействие, което пряко или непряко засяга нейни права или законни интереси. Комисията за защита от дискриминация просто е направила анализ на относимите разпоредби на Закона за висшето образование, но те са във връзка с обективните критерии за проведения конкурс и оценката на единствения явил се кандидат Златева. По този въпрос компетентно мнение е изразено от РИО - Стара Загора. А по делото не е установено по никакъв начин, че органът по назначението Камбурова е предприела действия на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече признаци у дискриминираното лице. Спорът за образователната степен, притежавана от Златева, не води до извод за дискриминационно отношение към нея, предвид фактите по делото. Законът урежда защитата срещу всички форми на дискриминация, изразена с действие или бездействие, посредством което се осъществява неблагоприятно третиране на физически лица. В този смисъл е разпоредбата на § 3, т. 7 от ДР на ЗЗДискр, определяща като неблагоприятно третиране всеки акт, действие или бездействие, който пряко или непряко засяга права или законни интереси. Различното третиране на физическите лица не се смята за проява на дискриминация, ако са налице основанията за това по чл. 7 от този закон. Цитираната правна норма поставя като изрично условие различното третиране на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. да е обективно оправдано за постигането на законна цел и да не надвишава необходимото. Една от основните сфери, регламентирани във визираните изключения е във връзка с упражняването на правото на труд. Нито пред Комисията, нито в първоинстанционното производство е установено по някакъв начин, че неодобрението на кандидата е по признак "образование" и "възраст". В конкретния случай публикуването на обявата с въведеното ограничение за необходима образователна степен и професионална квалификация не е проява на дискриминация по смисъла на специалния закон и е необходимо последващо доказване на наличие или липса на дискриминационно третиране. Ограничението на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. не е формално. Според посочената разпоредба при обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, освен в случаите по чл. 7 от ЗЗДискр. По-неблагоприятното третиране или поставяне в неравностойно положение на лица на база на някой от установените в закона признаци се изследва за всеки конкретен случай. Както е приел първоинстанционния съд, директорът на гимназията не е допуснал прякото или непряко ограничаване на законните права, задължения и възможности на кандидата. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно установена релевантна фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Поради това следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд