Решение № 559 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2018 г.

Решение № 559 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Данев, в качеството му на земеделски производител, с адрес [населено място], [адрес], срещу решение № 1366/15.06.2018 г. постановено по адм. д. № 100 по описа на Административен съд - П. за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № Р-16002617002015-091-001 от 04.10.2017 г. издадена от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 723/11.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - П., с което са му определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 5 905. 71 лв. главница и лихви в размер на 612. 67 лв. При обжалването се поддържа твърдение, че съдебното решение е неправилно, като страда от всички пороци по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът възразява срещу основният извод на съда, че не е доказал твърдението си за липса на доставка по процесната фактура и следователно не е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС. Н. съдът е интерпретирал правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е приел, че отрицателният факт за липсата на доставка следва да се установява от ревизираното лице. Поддържа се твърдение, че представената по делото фактура не е достатъчна сама по себе си, за да се установи реална доставка. А при постановяване на съдебния акт не е отчетено заключението на вещото лице и представените в хода на съдебното производство доказателства, от които се налага извод за липса на доставка и съответно оборот за земеделския производител, който не надвишава 50 000 лв. Представените доказателства, които оборват констатациите на органите по приходите не са ценени само поради фактът, че са представени в хода на съдебното производство и според решаващият състав са изготвени за нуждите на ревизионното производство. Въз основа на горното се иска отмяна на обжалваното решение и на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на същите. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП"-П., в представено по делото становище намира касационната жалба за бланкетна и основана на неверни твърдения. АС-П. е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства и мотивирано се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Обосновано съдът е приел, че процесната фактура следва да бъде включена в оборота на земеделския производител за месец юни и към 14.07.2016 г. за него е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС. П. е определен и размерът на лихвите върху дължимите суми по реда на ЗЛВДТДПДВ. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС-П. е бил ревизионен акт № Р-16002617002015-091-001 от 04.10.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 723/11.12.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., с който на Н. Данев е начислен ДДС за данъчен период от 29.07.2016 г. до 31.10.2016 г., в размер на 5 905. 71 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Върху това задължение му е определена и лихва в размер на 612. 67 лв. АС-П. е установил, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената за това форма и при липсва на допуснати нарушения на административно-производствените правила посочени в ДОПК за провеждане на ревизионно производство. Определил е, че спорният по делото въпрос между страните се свежда до това дали стойността на фактура № 8/20.06.2016 г. следва да бъде добавена към оборота за м. 06. 2016 г. и да се отрази в приходната част при определяне на годишната данъчна основа. Разпределил е доказателствената тежест между страните с протоколно определение от 20.02.2018 г. При преценка на материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът е приел следното: Н. Данев е земеделски производител, който осъществява производство на селскостопанска продукция, като през ревизирания период е реализирал приходи от продажбата й. В хода на ревизионното производство е установено, че за периода от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г., лицето е достигнало оборот в размер на 50 392. 61 лв. и до 14.07.2016 г. е следвало де се регистрира по ЗДДС. Т. регистрация не е извършена, поради което за периода от 29.07.2016 г. до 31.10.2016 г. върху извършените облагаеми доставки на стойност 35 433. 64 лв. е начислен ДДС. О. оборот е достигнал 50 392. 61 лв., тъй като към декларирания от лицето оборот е прибавена стойността на фактура № 8/20.06.2016 г. за продажба на зеленчуци. Не са възприети като основателни твърденията на ЗП, че по тази фактура не е осъществена доставка. Доказателствата, които са представени в подкрепа на това твърдение са ценени като такива, които са съставени с оглед защитната теза поддържана както в ревизионното производство така и пред съда. От изслушаната по делото ССчЕ и разпитания свидетел, според мотивите на съда също не може да се направи извод за неправилно определяне на облагаемия оборот за периода от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г. Въз основа на установените по делото факти, съдът е направил извод, че правилно приходните органи са установили, че през месец юни 2016 г. данъчнозадълженото лице е надхвърлило оборота по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС получен от извършени облагаеми доставки. Възприети са изцяло констатациите на приходните органи, че жалбоподателя е следвало да се регистрира по ЗДДС, считано от 14.07.2016 г. и от тази дата дължи ДДС за извършените облагаеми доставки. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се споделят аргументите на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като му е вменено да установи отрицателния факт, че не е налице облагаема доставка по фактура № 8/20.06.2016 г. Задължението на касатора е било да установи фактът, че облагаемия оборот е на друго лице. В тази посока са били и събираните доказателства, но същите не са достатъчни, за да се приеме, че продажбата е осъществена от друг земеделски производител. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Обосновани и правилни са мотивите на съда, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не оборва събраните от органите по приходите по време на ревизията доказателства за наличие на неотчетен оборот от продажба на зеленчуци по фактура № 8/20.06.2016 г. Приходните органи са събрали достатъчно доказателства за наличие на неотчетен оборот в установения с процесния РА размер - справки за оборота на ЗП Н. Данев, финансовите отчети по месеци, процесната фактура и в последствие направените корекции в дневниците за продажби и др. Неоснователно при оспорването се поддържа, че фактурата неправилно е била отразена в счетоводството на ЗП Н. Данев, а не в това на А. Данев, който също осъществява дейност свързана с продажба на земеделска продукция. Правилно съдът е приел, че задълженията по ЗДДС са определени на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и е изследвал материалноправните предпоставки за приложение на посочената норма - достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация, неизпълнение на задължението за регистрация по ЗДДС в предвидения от закона срок и извършени облагаеми доставки през процесните периоди, за които по силата на законовата фикция се дължи начисляване на ДДС. С оглед на така установеното, задължението за регистрация правилно е определено и от приходните органи и потвърдено и от съда, че е към 14.07.2016 г. касаторът е достигнала оборота за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към 29.08.2013 г. При установеното от ревизията, че за предходния дванадесетмесечен период облагаемият оборот на касационният жалбоподател е в размер на 50 392, 61 лв., формиран от продажба на плодове и зеленчуци. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на постановения съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 491. 94 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,