Решение № 900 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2011 г.

Решение № 900 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Юксел Сабри Каледжи, от гр. Кърджали, като собственик на ЕТ "Юки-63-Юксел Каледжи", гр. Кърджали, чрез пълномощника му - адв. Пенчева, против Решение № 1251/20.07.2011 г. по адм. дело № 2240/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът-Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Юксел Сабри Каледжи, като собственик на ЕТ "Юки-63-Юксел Каледжи", гр. Кърджали, против РА № 091000806/23.06.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРБ-Кърджали, потвърден с Решение № 651/24.08.2010 г. на зам. директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е определен ДДС за м. 12.2007 г., в размер на 6 730.79 лв. и лихви в размер на 2 119.87 лв. и е определен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 8 931.11 лв. и лихви в размер на 1 511.45 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в посочената част оспорения РА е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен административен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон- чл. 86 от ЗДДС. По отношение на начисления за внасяне ДДС за период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. съдът е извел следните изводи: Законосъобразно органа по приходите е начислил ДДС, в размер на 1001.97 лв., по фактурирани доставки на стоки-безалкохолни напитки и бира от "Беата" ООД, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. От насрещната проверка на този доставчик и представените към преписката доказателства е установено, че стоките са получени от ревизираното лице, но не са отразени в счетоводството му, както и фактурите за тях не са включени в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди. По този начин са укрити приходи, от реализацията на тези стоки, представляващи облагаеми доставки, което дава основание за начисляване на ДДС и определяне размера на данъка, по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от ДОПК, при правилно съблюдаване на надценката за тези стоки, която за 2007 г. е в размер на 88.89%. За други доставки на стоки от "Беата" ООД и от ЕТ "Марио-73", за 2007 г., по пет броя фактури, съдът е приел за правилни констатациите на органа по приходите, че същите неправилно са осчетоводени направо като разход по с/ка 601 "Разходи за материали", без да са отчитани по с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки", съответно изписани по с/ка 302 "Материали". Поради неосчетоводяване на приходите от реализацията им, представляващи облагаеми доставки, правилно е начислен ДДС за тях, в размер на 1 211.53 лв., изчислен по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. По отношение изписаните разходи по с/ка 613 "Разходи за бъдещи периоди" през 2007 г., в размер на 12 756.56 лв., съдът е установил, че сумата е сбор от сумата 8 367.19 лв., прехвърлена от с/ка 302.1 "Материали" и сумата 4 389.37 лв., прехвърлена от с/ка 302.2 "Материали". Тези постъпления по с/ка 613, съгласно обясненията на ревизираното лице, са от продадени материали, горива и услуги за строителни обекти на "Юксел Каледжи" ЕООД и "Саба" ООД, за които няма издадени фактури. При тези счетоводни записвания липсва осчетоводяване на приходите от продажбата на тези материали, горива и услуги, съответно оспорващия не ги е включил в ОПР и в ГДД за 2007 г., върху които дължи начисляване на ДДС, в размер на 4 819.17 лв. И в този случай, за установяване размера на данъка, правилно ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК, при използване на изчислената по счетоводни данни за 2007 г. надценка от 88.89%. По идентични на изложените съображения съдът е приел за законосъобразен РА и в частта на начисления спрямо оспорващия ДДС за д. п. 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г., относно доставката по фактура № 01087/31.01.2008 г. издадена от "Беата" ООД, неправилно отчетена като разход по с/ка 601 "Разходи за материали", както и на закупените и впоследствие реализирани материали, горива и услуги, неправилно изписани като разход по с/ка 613 "Разходи за бъдещи периоди", без фактуриране на продажбите, без осчетоводяване на прихода от тях и без да бъде начислен дължимия ДДС, съгласно изискванията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че, поради извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, оспорения РА се ползва с материална доказателствена сила, като в тежест на оспорващия е било да установи обратното, а именно, че фактическите констатации в него са неверни. Тъй като в случая такова доказване не е извършено, съдът е приел фактическите констатации в РА за верни, а жалбата срещу него, като неоснователна, е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за дължимост на начисления с оспорения ревизионен акт ДДС, за д. п. 2007 г. и 2008 г., в резултат на неосчетоводени от касатора приходи от извършени облагаеми доставки на стоки и услуги, за които, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е бил длъжен да го начисли като: 1/ издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2/ включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; и 3/ посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период; От данните по делото е установено, че по доставките на стоки, по фактури издадени от "Беата" ООД, касаторът не е изпълнил задълженията си, като не е извършил осчетоводяване на закупените стоки - безалкохолни напитки и бира, не ги е включил в дневника за покупки за съответния данъчен период, като впоследствие е осъществил реализацията им, без да издаде данъчен документ и без да начисли дължимото за тях ДДС, в нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. За доставките през 2007 г. от "Беата" ООД и от ЕТ "Марио-73", по описаните в РА и от съда 5 бр. фактури, е установено, че касаторът е допуснал подобно нарушение, като не е извършил дебитирането им по с/ка 702 "Приходи от продажби", впоследствие изписването им като разходи по с/ки 302 "Материали" и 304 "Стоки", а направо ги е осчетоводил като разходи по с/ка 601 "Разходи за материали", като по този начин е укрил приходи от реализацията им върху които е бил длъжен да начисли ДДС. Установено е, че такова нарушение касаторът е допуснал и при осчетоводяване на разходите по с/ка 613 "Разходи за бъдещи периоди" за 2007 г. и за 2008 г. За 2007 г. изписаните разходи по тази сметка са в размер на 12 756.56 лв., която е сбор от сумата 8 367.19 лв., прехвърлена от с/ка 302.1 "Материали" и от сумата 4 389.37 лв., прехвърлена от с/ка 302.2 "Материали". Постъпленията са от извършени продажби на горива за строителни обекти на "Юксел Каледжи" ЕООД и "Саба " ООД, за които касаторът като доставчик не е издавал фактури и не е начислявал ДДС за тях, съответно не ги е включил в ОПР и в ГДД за 2007 г. За 2008 г. изписаните разходи по с/ка 613 са в размер на 29 751.71 лв., която е сбор от сумата 16 438.84 лв., прехвърлена от с/ка 302.1 "Материали", от сумата 13 272.82 лв. прехвърлена от с/ка 302.2 "Материали" и от сумата 40 лв. от с/ка 304 "Стоки". И за тези суми е установено, че са постъпили от извършени продажби на материали, горива и услуги за строителни обекти на горепосочените две дружества, за които доставки не са издавани фактури и не е начислявано ДДС. При тези данни законосъобразни са изводите на решаващия съд, че с тези счетоводни записвания и с прехвърляне на материали и горива от посочените сметки в сметка 613, ревизираното лице, т. е касатора не е отчел приходи в ОПР и в ГДД за 2007 г. и за 2008 г. Идентични са и данните за доставката по фактура № 01087/31.01.2008 г. издадена от "Беата" ООД. При тези установявания законосъобразни са изводите на съда, че са налице данни за укрити приходи от реализирани облагаеми доставки, за които касаторът не е начислил ДДС, поради което и за установяване размера на данъка, ревизията правилно е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК. При изчисляване размера на данъка, органа по приходите са съобразили данъчната основа, по отчетната стойност на закупените материали и горива, като са приложили надценка, изчислена въз основа на счетоводни данни за 2007 г. и за 2008 г. от счетоводството на касатора, която за 2007 г. е в размер на 88.89%, а за 2008 г. е в размер на 50%. Оплакванията в касационната жалба са свързани с некредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза и с неправилно определената данъчна основа, в частта на процента надценка към отчетната стойност на закупените горива за 2007 г. и за 2008 г., осчетоводени по с/ка 613 "Разходи за бъдещи периоди", която надценка влияе на начисленото ДДС. Касаторът счита, че декларираната от него надценка за 2007 г. в размер на 88.89% и за 2008 г. в размер на 50% е неприложима за продажба на горивата, които формират изцяло стойността от 12 756.56 лв. за 2007 г. по с/ка 613, съответно от с/ки 302.1 и 302.2 и формират стойност от 13 312.87 лв. /част от сумата 29 751.71 лв. за 2008 г./ за 2008 г. по с/ка 613, прехвърлени от с/ки 302.1 и 302.2. Твърдението му е, че тези надценки касаят продажбите в търговския му обект-бар "Нептун", но не и към горивата. Оплакванията са неоснователни. Съдът правилно не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, по съображения, че при липса на редовно водено счетоводство, заключението й относно евентуалните приходи на касатора от продажба на горива, съответно посочената от вещото лице продажна цена с надценка към 31.12.2007 г. и към 31.12.2008 г. по данни от Интернет за продажните цени на Лукойл / вместо на Шел-България/, не са достоверни и почиват на предположения. Същевременно касаторът не е ангажирал никакви други доказателства, извън декларираните от него данни за използвани надценки при продажбата на стоки и материали за 2007 и за 2008 г., които да установяват различен от декларирания среден процент надценка при определяне данъчната основа на реализираните горива. По въпроса за определяне данъчната основа за облагане с начисления данък, първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които настоящия състав споделя изцяло, тъй като същата е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при съобразяване с критериите, посочени от същата разпоредба. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение