Решение № 8898 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3215/2009 г.

Решение № 8898 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3215/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Веселин Аргиров Бояджиев, Иванка Веселинова Станоева, Аргир Веселинов Бояджиев, Дияна Стефанова Киркова, Костадин Стефанов Пейчинов, Силвина Иванова Иванова, Мартин Иванов Сербезов, Мариана Николова Сербезова-Рогелова, Ангелина Георгиева Толева, Веселина Георгиева Егридерлиева, Георги Георгиев Шатъров, чрез адв. Петър Юруков, срещу заповед № РД 46-1470 от 24.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която е направен отказ по заявление № АО-1313 от 30.01.2008 г. да се признае право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Георги Василев Шатъров. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите правят искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - министъра на земеделието и храните с писмено становище мотивира доводи за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Административното производство е започнало по заявление вх. № АО-1313 от 13.09.2007 г., подадено от Васил Ангелов Шатъров, а в последствие след изправяне на нередовност констатирана от административния орган, по заявление под същия номер с дата на постъпване 30.01.2008 г. за всички наследници на Георги Василев Шатъров, до министъра на земеделието и храните за признаване на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ за земите на наследодателя им, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Министърът на земеделието и храните като е разгледал приложените към заявлението документи и в съответствие с решението на назначената от него комисия, с оспорената заповед, е отказал да признае правото на обезщетение на наследниците на Георги Василев Шатъров на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Мотивите на административния орган да откаже правото на обезщетение са, че приложените писмени доказателства - молба за ликвидиране и декларация за изселване не са подписани от изселника Георги Василев Шатъров. При това положение административния орган е приел, че тези писмени документи не се ползват с формална доказателствена сила, поради което не могат да послужат като основание за признаване на правата на наследниците. Постановената заповед, с която е отказано признаването на правото на обезщетение е правилна и законосъобразна. Тя е издадена от компетентен орган при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 АПК. Неоснователно е твърдението, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Република България и Кралство Гърция се обезщетяват: за изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общински поземлен фонд. За признаване на правото на обезщетение законодателят е предвидил формални предпоставки, уредени с разпоредбата на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно представяне на свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В случая са представени тези доказателства, но молбата за ликвидиране и декларацията за изселване не са подписани от изселника Георги Василев Шатъров. Не могат да се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателите, че документите следва да се приемат за подписани с оглед разпоредбата на чл. 88 от Закон за гражданското съдопроизводство, приет с Указ № 37 от 23.01.1930 г. На първо място този ред е неприложим, тъй като документите са съставени през 1925 г. - преди влизане в сила на този закон. От друга страна цитирания текст касае реда и начина на подписване на искова молба и не може да се приложи по аналогия по отношение на частни свидетелстващи документи. И най-сетна в случая трите имена на изселника са изписани в адресната част на двата документа, но не и след края на удостоверителното изявление. Настоящият състав приема за законосъобразни мотивите на административния орган, че липсата на подпис на двата необходими документа за признаване на правото на обезщетение ги лишава от формалната им доказателствена сила. По своята същност декларацията за изселване и молбата за ликвидиране са частни удостоверителни документи. Подписа дава знание за лицето, което го е поставило и служи да удостовери авторството на правнорелевантното изявление. Подписът е и доказателствен факт за автора на изявлението и като такъв е прогласен с разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Съобразно този текст, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, частните документи съставляват доказателство само ако са подписани от лицата, които са ги издали. Липсата на подпис не може да бъде преодоляна в случая и от поставената заверка, тъй като над подписа и печата на длъжностното лице не е отразено името на лицето, чиито подпис е потвърден със заверката. Като нередовни двата документа следва да бъдат игнорирани, както правилно е прието с оспорения административен акт. Липсата на някои от нормативно предвидените писмени доказателства за признаване на правото на обезщетение е основание за постановяване на отказ по направеното искане. По изложените съображения, настоящият състав приема, че с обжалваната заповед не са допуснати нарушения съставляващи основания по чл. 146 АПК за нейната отмяна, поради което тя ще следва да бъде потвърдена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение